Решение № 6792 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 730/2012 г.

Решение № 6792 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 730/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 119 КСО. Образувано е по касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Ямбол, против решение № 342/30.11.2011 г., постановено по адм. дело № 384/2011 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол, с което е отменено решение № 10-20/11.08.2011 г. на директора на РУСО - гр. Ямбол, с което са изменени разпореждане № 281-00-3488-3/29.06.2011 г. и разпореждане № 281-00-3488-5/29.06.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административните актове. Ответникът по касационната жалба - Елена Николова Георгиева от гр. Ямбол, чрез пълномощника адв. Панчо Панчев, оспорва жалбата. По съображения, изложени в съдебно заседание моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Ямбол е отменено по жалба на Елена Николова Георгиева решение № 10-20/11.08.2011 г. на директора на РУСО - гр. Ямбол и изменените с него разпореждане № 281-00-3488-3/29.06.2011 г. и разпореждане № 281-00-3488-5/29.06.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО - гр. Ямбол, с които на Елена Николова Георгиева е определен размера на паричното обезщетение за безработица по чл. 54а КСО. Съдът е изпратил преписката на РУСО гр. Ямбол за решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови това решение съдът е приел, че неправилно е определен размера на отпуснатото обезщетение за безработица на Елена Георгиева, като в тази връзка административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е обсъдил направените възражения, не е изложил мотиви защо приема за установена фактическата обстановка, въз основа на която извежда правните си заключения. Посочил е, че съгласно чл. 54б КСО дневното парично обезщетение за безработица е в размер на 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 18 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица. Съдът е приел, че в случая размерът на паричното обезщетение е изчислен на база последните 9 месеца преди прекратяване на осигуряването, като в решението на директора на РУСО размерът е изчислен на база последните 6 месеца. Според съда административният орган е следвало да събере необходимите доказателства и да изясни размера на среднодневното възнаграждение или среднодневен осигурителен доход за 18-месечен период и въз основа на това да определи размера на обезщетението. По съображения в този смисъл съдът е отменил оспорените актове и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. Съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила като е постановил решението при неизяснена фактическа обстановка и освен това е приложил неправилно материалния закон. От фактическа страна по делото се установява, че Елена Николова Георгиева, ответник в настоящото производство е подала заявление от 30.12.2010 г. до РУСО гр. Ямбол за отпускане на парично обезщетение за безработица поради прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от 07.12.2010 г. По делото няма спор, че трудовото правоотношение действително е прекратено от тази дата, в този смисъл и е представеното копие от заповедта за прекратяване. Исканото обезщетение е отказано с разпореждане от 30.01.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, потвърдено с решение № 10-7/24.03.2011 г. на директора на РУСО - гр. Ямбол. Тези актове са отмени при обжалването по съдебен ред с решение № 92/3.06.2011 г. по адм. дело № 89/2011 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол, като преписката е върната с указания за отпускане на обезщетението. При новото произнасяне по подаденото заявление е постановено разпореждане № 281-00-3488-3/29.06.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 7.12.2010 г. до 6.12.2011 г. в размер на 12,13 лв. дневно. С разпореждане № 281-00-3488-4/29.06.2011 г. изплащането на обезщетението е спряно, считано от 7.12.2010 г., а с разпореждане № 281-00-3488-5/29.06.2011 г. е възобновено изплащането на обезщетението за периода от 7.01.2011 г. до 6.01.2012 г. в размер на 12,13 лв. дневно. При обжалваното на разпореждания № 281-00-3488-3 и № 281-00-3488-5, двете от 29.06.2011 г., е постановено решение № 10-20/11.08.2011 г. на директора на РУСО, с което разпорежданията са изменени, като за периода от 7.01.2011 г. до 6.01.2012 г. е наредено да се изплати парично обезщетение за безработица в размер на 20,44 дневно. В мотивите на решението е посочено, че с разпорежданията дневният размер на паричното обезщетение за безработица е изчислен на база информацията от проверките в регистрите на ЦУ на НОИ за периода от 1.03.2010 г. до 30.11.2010 г. за последните 9 месеца преди прекратяване на осигуряването - сумата на осигурителния доход е 3840,40 лв., разделен на 190 работни дни се получава среднодневен осигурителен доход от 20,21 лв., от които 60 % са 12,13 лв. дневен размер на паричното обезщетение за безработица, като за периода от 1.06.2010 г. до 30.11.2010 г. е взето по 240 лв. месечен осигурителен доход, поради липсата на данни в персоналния регистър. Посочено е също, че след получената справка от сектор "ПОВН" на 6.07.2011 г. за дохода, от който са изчислени паричните обезщетения за временна неработоспособност в размер на 3843,67 лв. за периода от м. юни 2010 г. до м. ноември 2010 г., е преизчислен среднодневния размер на паричното обезщетение за безработица в размер на 20,44 лв. Спорът по делото е свързан единствено с размера на определеното обезщетение за безработица. За да отмени обжалваните актове първоинстанционният съд неправилно се е позовал на правна норма, която не е действала към процесния период. Към датата на прекратяване на осигуряването и съответно - на подаване на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е действала редакцията на чл. 54б, ал. 1 КСО съгласно ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., която предвижда, че дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 9 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Изискването за определяне на обезщетението въз основа на възнаграждението или осигурителния доход за последните 18 месеца е въведено с изменението на разпоредбата на чл. 54б, ал. 1 КСО с ДВ, бр. 98 от 2010 г., което е в сила от 1.01.2011 г. Поради това че на разпоредбата не е придадено обратно действие, същата не може да бъде прилагана по отношение на фактически състави, които са възникнали преди влизането й в сила. В този смисъл съдът неправилно е приел, че размерът на обезщетението за безработица следва да бъде определен въз основа на възнаграждение или осигурителния доход за последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването, поради което и неправилно е достигнал до извода, че от страна на административния орган е допуснато нарушение на материалния закон. Обжалваното съдебно решение е неправилно на това основание и следва да бъде отменено. Делото обаче не може да бъде решено от настоящата инстанция, поради това че е останало неизяснено от фактическа страна. По делото не е изяснен въпросът дали размерът на възнаграждението е изчислен правилно, като в тази връзка съдът не е проявил необходимата процесуална активност. Както се вижда от мотивите на решението на директора на РУСО - гр. Ямбол, което е било предмет на първоинстанционния контрол, при изчисляването на размера на обезщетението са взети предвид данни от регистрите на ЦУ на НОИ за осигурителния доход за периода от 1.03.2010 г. до 30.11.2010 г., който е в размер на 3840,40 лв., както и данни от сектор "ПОВН" за дохода, от който са изчислени паричните обезщетения за временна неработоспособност от периода от м. юни 2010 г. до м. ноември 2010 г., който е в размер на 3843,67 лв. При изложените мотивите в решението на директора на РУСО не е ясно как е направено преизчисляването на размера на обезщетението - дали тези две суми са събрани или размера им е редуциран, тъй като част от 9-месечния период е включен при формиране и на двете суми /става въпроса за периода от 1.06.2010 г. до 30.11.2010 г./, или изчислението е направено по друг начин, не е изяснено посочените суми дали представляват среднодневно възнаграждение или среднодневен осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица". В тази връзка жалбоподателката /ответник в настоящото производство/ е поддържала възражения за неправилно изчисляване на размера на среднодневното й възнаграждение, както и възражение относно начина на изчисляване на размера на обезщетението, които изобщо не са обсъдени от съда. За изясняването на посочените факти и обстоятелства е необходимо събирането на доказателства, евентуално - изслушване на съдебна експертиза, поради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане съдът следва да назначи експертиза, което може да стори и служебно предвид правомощието си по чл. 171, ал. 2 АПК, със задача вещото лице да даде заключение относно размера на дължимото обезщетение на Елена Георгиева, изчислен при спазване на изискванията по чл. 54б, ал. 1 КСО, в редакцията съгласно ДВ, бр. 35 от 2009 г. При необходимост съдът следва да даде съответни указания на страните за събиране на доказателства във връзка с размера на полученото/дължимото възнаграждение или осигурителния доход за последните 9 месеца преди прекратяване на осигуряването, върху който са внесени или дължими вноски във фонд "Безработица". Въз основа на събраните доказателства и след обсъждане на доводите и възраженията на страните съдът следва да отговори на въпроса какъв е размера на дължимото обезщетение за безработица. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение