Решение № 6198 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 73/2019 г.

Решение № 6198 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 73/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Агрирокка" ЕООД, подадена чрез адв. Стоянова, в качеството й на процесуален представител против Решение № 1037/26.10.2018 г. по административно дело № 299/2018 г. на Административен съд - С. област (АССО). В жалбата са изложени аргументи, от които могат да се извлекат твърдения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на съда, че не са налице всички елементи за ангажиране на отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ. Счита, че е налице незаконосъобразен административен акт, който е отменен по предвидения за това ред. На второ място счита, че е безспорно доказано, че от акта за дружеството са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в неизплатеното подпомагане. От приетата в хода на първоинстанционното производство основна и допълнителна експертиза се счита за установено, че по подаденото от дружеството заявление е дължимо плащане. На трето място счита, че е налице причинно- следствена връзка между издадения акт и настъпилите вреди. Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважат предявените искове като основателни. Претендира и за присъждане на разноски по делото. Ответникът Д. фонд "Земеделие" в Молба - становище от 22.03.2019 г., подадена чрез юрисконсулт Колева оспорва касационната жалба и моли да се постанови решение, с което да се остави в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита за правилни изводите на съда, че в случая не е доказан фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ, тъй като по заявлението на касатора за подпомагане по ПРСР за 2013 г. не е налице влязъл в сила краен акт – уведомително писмо. Намира, че не е доказана пряка причинно– следствена връзка между претендираните имуществени вреди и незаконосъобразното поведение на административния орган. Смята, че при постановяване на атакуваното решение, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, като същото е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Ищецът е предявил иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, с който претендира заплащане на обезщетение за вреди в размер на 326 889 лв., които вреди представляват пропуснати ползи- неизплатено подпомагане по мярка 214 за кампания 2013. С обжалваното решение е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен предявеният от "АГРИРОККА" ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Е. Рек, със седалище и адрес на управление: с. О.- 2121, Община Г. М., иск против Д. фонд "Земеделие" за обезщетение за имуществени вреди в размер на 326 889 /триста двадесет и шест хиляди осемстотин осемдесет и девет/ лв. Със същото решение е ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. фонд "Земеделие" за присъждане на разноски по производството, представляващи юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат АССО приема, че адм. акт - Заповед № 03-РД/3365 от 08.10.2014 г. на Изп. директор на ДФЗ, с която на основание чл. 20 а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 54, ал. 1 и ал. З от АПК е спряно адм. производство по администрирането/ обработката за кампания 2013 на заявление за подпомагане с УИН 232/200613/65604, подадено от "АГРИРОККА" ЕООД е отменена по адм. дело № 1259/2014 г., на АССО. Посочено е, че впоследствие със Заповед № 03-РД/ 3365 от 31.07.2015 г. е възобновено адм. производство. В частта от подаденото заявление, касаеща плащания на площ, е издадено уведомително писмо Изх. № 02- 230/2600/2235 от 21.08.2017 г. на изп. директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 /лист 22-41 от делото/, като това писмо е обжалвано пред АССО и е образувано адм. дело № 1044/2017 г., което към настоящия момент не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Съдът намира иска за неоснователен, тъй като със Заповед № 03-РД/3365/08.10.2014 г. на изп. директор на ДФЗ, макар и с характер на административен акт, предвид специфичното производство по ЗПЗП, не е решен въпросът за дължимостта на заявеното подпомагане, а само е спряно адм. производство по заявлението на дружеството. Посочено е, че впоследствие същото е възобновено, като по заявлението на дружеството, касаещо мярка 214 за кампания 2013, към настоящия момент няма издаден окончателен акт от ДФЗ. Според решаващият съд отмененият административен акт не може да се приравни на индивидуален адм. акт- уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 за кампания 2013, каквото писмо още не е издадено. В заключение адм. съд е приел, искът за неоснователен и е приел, че следва да се отхвърли- не са доказани претендираните вреди, представляващи неизплатена субсидия за кампания 2013 по мярка 214, да са причинени на дружеството, още по- малко същите да са в пряка причинна връзка с отменената заповед за спиране на адм. производство. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на АССО е неправилно. Подробно първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка в съответствие със събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно – счетоводните експертизи. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Изразеното несъгласие на касационния жалбоподател с тези изводи не обуславя наличие на касационни основания по чл. 209 от АПК. Не е налице твърдяното от касационния жалбоподател противоречие на изводите на съда по отношение състава на претендираната отговорност. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. В случая, касаторът претендира имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неизплатена държавна субсидия по заявлението за подпомагане по мярка 214 от ПРСР за кампания 2013 г., въз основа на отменения административен акт от 08.10.14 г. за спиране на административното производство. Безспорно по делото се доказват незаконосъобразен административен акт, отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебен акт, поради което е изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ- отменен административен акт. От писмените доказателства по делото е установено, че със Заповед от 08.10.14 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", на основание чл. 20а ал. 2 ЗСПЗЗ, е спряно административното производство по заявление на касатора за подпомагане по схеми и мерки от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ за кампания 2013 г. Оспорената заповед, от която се претендират имуществени вреди, е отменена с Определение от 18.02.15 г. по адм. д. № 1259/2014 г. по описа на АССО, потвърдено с Определение от 07.05.2015 г. по адм. дело № 4577/2015 г. по описа на ВАС и преписката е върната на административния орган за произнасяне по същество. В случая обаче не са налице всички предпоставки за възникване на право на обезщетение. За ангажиране на отговорността по ЗОДОВ не е достатъчно, наличието на отменен акт, а е необходимо да се установи, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от него- чл. 4 от ЗОДОВ. След анализ на доказателствата по делото, съдът е направил правилен извод за липсата на установеност на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и обосновано изцяло е отхвърлил исковата претенция. Правилни са изводите на съда, че в случая не е доказан фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ, тъй като по заявлението на касатора за подпомагане по ПРСР за 2013 г. не е налице влязъл в сила краен акт– уведомително писмо. Не е доказана пряка причинно– следствена връзка между претендираните имуществени вреди и незаконосъобразния адм. акт на административния орган. Не са налице преки вреди, които да са нормално настъпваща и необходима последица от адм. акт и същите не могат да се определят като непосредствени, настъпващи по време и място на увреждането - чл. 4 от ЗОДОВ. Исковете се основават на заповед за спиране на административното производство, издадена на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 54, ал. 1, т. 3 АПК от които не произтичат сочените в касационната жалба преки неблагоприятни имуществени промени, представляващи претъпени загуби, включващи неполучени суми в производството за подпомагане по мярка 214 от ПРСР за кампания 2013 г. По предписанието на цитираната разпоредба на чл. 54, ал. 1, т. 3 АПК административното производство се спира, ако в хода му се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта. Последиците от акта е, че сроковете предвидени за издаване на адм. акт спират да текат, т. е. отлага се във времето издаване на краен адм. акт. Заповедта временно преустановява движението по преписката, но не е краен акт, който да разреши въпроса по подпомагане по същество. Нейната отмяна е довела до възобновяване на производството, което е започнало от онова действие, при което производството е било спряно – чл. 55, ал. 2 АПК. Това сочи за липса на пряка причинно- следствената връзка между твърдените имуществени вреди, представляващи финансовото подпомагане и отменената заповед за спиране на производството. Не са ангажирани доказателства, че твърдените вреди, могат да се свържат пряко и обусловено с отменената заповед. Въпросът относно получаването на субсидия се решава в производството по чл. 43 ЗПЗП. От представени с касационната жалба писмени доказателства е видно, че с уведомително писмо на ДФЗ от 16.10.2018 г. е отказано финансово подпомагане по заявлението на касатора, поради констатирани несъответствия в заявените площи. Това писмо е обжалвано пред АССО, като съдебното производство по адм. дело № 1195 от 2018 г. не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Твърдените от ищеца в исковата молба вреди под формата на пропуснати ползи– пропусната възможност да се получи плащане за кампания 2013 г. не могат да се свържат пряко и обусловено с отменената заповед. Липсва причинно- следствена връзка между твърдените имуществени вреди и отменения адм. акт. Налице са различни правоотношения, чиито предмет и развитие не са обусловени и не се намират в причинно следствена верига. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Обжалваното решение като правилен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,