Решение № 11935 от 5.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2357/2023 г.

Производството е по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба от Ц. Евстатиев, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в [заличен текст], за отмяна по чл. 239, т. 2 от АПК на Определение 364 от 26.09.2022 г., постановено по адм. д. 348/2022 г. по описа на Административен съд Монтана, оставено в сила с Определение 509 от 12.12.2022 г., постановено по адм. д. 461/2022 г. по описа на Административен съд Монтана. Единствените доводи за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, развити в молбата за отмяна, касаят неистинността на показанията/заключението на инспектора, изготвил докладна записка, въз основа на която е издадена заповед за налагане на наказание спрямо молителя. Иска се влязлото в сила определение на АС - Монтана да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. Молителят, Ц. Евстатиев, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Същият депозира и писмени бележки по същество, в които не излага други основания за отмяна извън съдържащите се в първоначалната му молба. Ответникът, началник на затвора - [населено място], редовно призован, не се явява. Представлява се от юриск. Димитрова, която оспорва молбата за отмяна по подробно изложени доводи за неоснователност на същата. Молбата за отмяна е предявена срещу съдебен акт, подлежащ на отмяна по смисъла на чл. 237 от АПК, от страна по делото, за която актът е неблагоприятен и в срока по чл.240 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. С Определение 364 от 26.09.2022 г., постановено по адм. д. 348/2022 г. по описа на Административен съд Монтана е оставена без разглеждане молбата и уточнението към нея от Ц. Евстатиев, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в [заличен текст] към Затвора [населено място], с която е оспорено действието по издаване на Заповед Л-2023/11.09.2020 г. от началника на Затвора [населено място] и бездействието на ГД Изпълнение на наказанията гр.София при обжалване й, като производството по делото е прекратено . С Определение 509 от 12.12.2022 г., постановено по адм. д. 461/2022 г. по описа на Административен съд Монтана, касационният състав, първото определение е оставено в сила. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретни, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 239 от АПК основания. Ц. Евстатиев изрично е посочил в молбата си, че претендира отмяна на посочения от него съдебен акт при хипотезата на чл. 239, т. 2 от АПК. В хипотезата на чл. 239, т. 2 от АПК влязлото в сила съдебно определение подлежи на отмяна, ако по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. Разпоредбата на чл. 239, т. 2 от АПК визира няколко различни основания за отмяна, обединени от общия признак - източник на неправилността на съдебното решение е престъпление. За да е налице посоченото основание за отмяна е необходимо по надлежен съдебен ред т.е. с влязла в сила присъда, споразумение по наказателно дело по глава двадесет и девета от НПК или с влязло в сила съдебно решение по чл. 124, ал. 5 от ГПК да е установена твърдяната неистинност. Не е достатъчно страната да твърди, че е налице престъпно обстоятелство. Необходимо е и да съществува връзка между установеното по надлежния съдебен ред престъпно деяние и съдебното производство, тоест престъпното обстоятелство да е обусловило неправилността на влезлия в сила съдебен акт, чиято отмяна се иска. В производството по отмяна е недопустимо установяване на престъпни действия. Доколкото молителят само твърди неистинност на изготвения доклад, но не представя по делото необходимите доказателства за това, че тази неистинност е установена по надлежния съдебен ред, не са налице материалноправните предпоставки за отмяна на влязлото в сила определение по чл. 239, т. 2 от АПК. Наведените в молбата за отмяна други пороци на влязлото в сила решение съставляват касационни основания, които не могат да се релевират в производството по отмяна. При липса на условията за отмяна, визирани в чл. 239, т. 2 от АПК, искането на Ц. Евстатиев като неоснователно следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение