Решение № 4582 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1267/2012 г.

Решение № 4582 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1267/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Б. И. Б. - Борис Иванов", представляван от Борис Иванов Борисов, със седалище в гр. Разград, против решение № 13987 от 31.10.2011 г., постановено от Върховния административен съд, Трето отделение, по адм. д. № 8137/2011 г. От касационната жалба може да се извлече касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва извода на съда, че имотът се държи от него на отпаднало основание и твърди, че решението е постановено без да се имат предвид определения от 2007 г. на Разградския окръжен съд и на Варненския апелативен съд. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което жалбата му да се уважи - да се отмени процесната заповед за изземване. Ответникът - министърът на отбраната на Република България оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Николова, която в съдебно заседание и с писмени бележки пледира за отхвърлянето й като неоснователна, тъй като жалбоподателят се позовава на определения, които предхождат окончателното определение на Софийския апелативен съд, което е влязло в сила и впоследствие спорът е решен и по същество, но не в полза на търговеца. Заинтересованата страна - изпълнителният директор на ИА "Военни клубове и военно-почивно дело", гр. София изразява становище за отхвърляне на касационната жалба, чрез упълномощен юрисконсулт Найденова, която в съдебно заседание и с писмена защита развива подробни съображения за оставяне в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно и претендира присъждане юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото правилно в обжалваното решение е прието, че предвид влязлото в сила определение от 12.01.2009 г. по гр. дело № 639/2008 г. на САС процесният имот се държи от жалбоподателя на отпаднало правно основание, налице са основанията по чл. 80а от ЗДС и законосъобразно е отхвърлено оспорването. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 13987 от 31.10.2011 г. е отхвърлена жалбата на ЕТ "БИБ - Борис Иванов", представляван от Борис Иванов Борисов от гр. Разград срещу заповед № ЗС-1302/15.04.2011 г. на министъра на отбраната на Република България. За да достигне до този резултат съставът на трето отделение на Върховния административен съд е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с нормата на чл. 80а, ал. 1 от ЗДС, поради което същата е законосъобразна. В мотивите на атакуваното съдебно решение е отразено, че министърът на отбраната е приложил законосъобразно материалния закон и административният съд не разполага с компетентност да се произнесе относно съществуването на гражданско правоотношение, каквото е възникнало по повод извършването или не на подобрения в ползвания под наем имот. Първоинстанционният съд е преценил, че за материалната законосъобразност на процесния индивидуален административен акт е достатъчно установяване на обстоятелството, че договорът, от който черпи права жалбоподателя е безспорно прекратен, а продължаваща фактическа власт е осъществявана без основание. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и в съответствие с изискванията на материалния закон. Съдебното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото тричленният съдебен състав точно е констатирал, че с процесната заповед № ЗС-1302 от 15.04.2011 г. министърът на отбраната е разпоредил на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост /ЗДС/ изземване от ЕТ "БИБ - Борис Иванов" недвижим имот - Военен клуб, находящ се в гр. Разград на ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 6, § IV в кв. 305 по плана на града. Административният акт е мотивиран с изложени в него фактически основания - съобразно АДС № 0242/24.01.2001 г. имотът е публична държавна собственост, предоставен в управление на Министерство на отбраната и с определение от 12.01.2009 г. Софийският апелативен съд е отменил определение № 286 от 28.11.2000 г., с което е било допуснато обезпечение на бъдещ иск на наемателя за заплащане на подобрения, чрез учредяване на право на задържане. Предвид на това административният орган е счел, че ЕТ "БИБ - Борис Иванов" държи имота на отпаднало правно основание и е издал оспорената заповед. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че няма спор между страните, че имотът е ползван от жалбоподателя по силата на договор за наем, който е сключен с ИА "Военни клубове и информация" с правоприемник ИА "Социални дейности на МО", със сегашно наименование ИА "Военни клубове и военно- почивно дело", който договор е прекратен с изтичане на срока му, а между страните по договора са възникнали имуществени спорове относно извършени от бившия наемател подобрения. В мотивите на обжалваното решение е установено, че заповедта за изземване е с правно основание чл. 80а от ЗДС, която норма урежда възможността предоставен за ползване и управление държавен имот на Министерство на отбраната, БА и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се държи без основание, да се изземе по административен ред със заповед на министъра на отбраната. Точно е констатирано, че в конкретния случай не са спорни обстоятелствата във връзка с компетентността на издателя на процесната заповед, относно наличието на форма, мотиви и за спазването на задължителните административнопроизводствени правила. Основният спорен въпрос между страните е за наличието на правно основание за упражняване на фактическа власт върху имота от страна на ЕТ "БИБ - Борис Иванов". Тезата на жалбоподателя, развита пред първоинстанционния съд и пред касационната инстанция е, че по силата на определение № 286 от 28.11.2000 г. на Окръжен съд - гр. Разград, той държи процесния имот на правно основание - с право на задържане като обезпечение на бъдещ иск за заплащане на направени подобрения в имота. Безспорно е установено, че горепосоченото определение, на което се позовава жалбоподателят, е отменено от Софийския апелативен съд с определение от 12.01.2009 г., постановено по гр. д. 639/2008 г. Визираното определение на Софийския административен съд е влязло в сила на дата 15.05.2009 г., съобразно вписването, нанесено от докладчика по гражданското дело. Относно възраженията на касационния жалбоподател, че първоинстанционният съд е пренебрегнал определението на Окръжен съд - Разград и определение на Варненския апелативен съд, с което то е оставено в сила, настоящият съдебен състав счита, че са неоснователни. Първото определение е отменено с влязло в сила определение, а второто е постановено на 12.10.2007 г., тоест преди постановяването на определението на Софийския апелативен съд от 12.01.2009 г. по гр. д. 639/2008 г. Без правно основание е твърдението на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на определението на Софийския апелативен съд, доколкото административните съдилища, включително Върховният административен съд, не разполагат с правомощие в този смисъл по отношение съдебните актове на общите съдилища. Влязлото в сила на 15.05.2009 г. определение на Софийския апелативен съд правилно е съобразено в мотивите на обжалваното съдебно решение, защото е постановено на основание чл. 402 от ГПК от съда, който разглежда по същество делото, образувано по въззивни жалби срещу решение на Софийския градски съд по предявен иск от ЕТ "БИБ - Борис Иванов" с правно основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите. По силата на чл. 297 от ГПК влезлият в сила съдебен акт е задължителен за всички съдилища и учреждения в Република България. Касационният жалбоподател е следвало да изложи тезата си за неправилност и незаконосъобразност на определението на Софийския апелативен съд при обжалването му. Ето защо петчленният съдебен състав счита, че след като по делото е безспорно установено, че имотът, подлежащ на изземване е държавна собственост, който е предоставен на МО, а договорът за наем е прекратен, с оглед отмяната на обезпечението, правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че в конкретната хипотеза са налице всички основания, регламентирани в нормата на чл. 80а от ЗДС за изземване на процесния имот. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, касационният жалбоподател следва да заплати на заинтересованата страна ИА "Военни клубове и военно-почивно дело", гр. София направените по делото разноски - своевременно претендирано юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 150 лв. /размерът е определен в съответствие с чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия