Решение № 70 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 813/2010 г.

Решение № 70 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 813/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. А. Д., К. А. Д., Е. В. Д. и А. Е. А., чрез пълномощника им адвокат С. Ц., против решение от 20.02.2010 г., постановено по гр. д. № 2907 по описа за 2000 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 11.11.1999 г. по гр. д. № 5968 от 1997 г. на Софийски районен съд, 47-ми състав и е постановено друго за отхвърляне на предявения от Х. А. Д., К. А. Д., Е. В. Д. и А. Е. А. против Н. А. по п., [населено място] и С. о. ревандикационен иск по отношение на недвижим имот в [населено място], кв. Н., [улица], представляващ терен от 1660 кв. м с построена двуетажна "П"-образна административна сграда. В касационната жалба са наведени доводи за частична недопустимост на решението, като постановено свръхпетитум, както и на необоснованост на извода, че национализираната сграда е била разрушена и на нейно място е построена нова и за неправилно приложение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба Н. а. по п., [населено място] оспорва същата, а Столична община не е изразила становище. С определение № 1115 от 26.11.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение с оглед преценка на допустимостта му, доколкото в мотивите е отразено, че искът е за двуетажна "Г"-образна сграда, а в диспозитива е налице произнасяне за дворно място и "П"-образна сграда. В исковата молба ищците твърдят, че от наследодателя им А. Х. Д. е одържавена по ЗНЧИМП двуетажна "Г"-образна сграда с разгъната площ 785 кв. м, който имот е отписан от актовите книги и им е възстановена собствеността, но е зает от данъчната администрация, поради което са поискали предаване на собствеността и владението на двуетажна "Г"-образна сграда с разгъната площ 785 кв. м, находяща се в [населено място], [жк], [улица]. Въззивният съд е обсъдил представените три акта за държавна собственост /от 1952 г. за железобетонна сграда на два етажа със застроена площ от 785 кв. м; от 1970 г. за терен от 580 кв. м и застроени върху него сграда на два етажа, застроена на 361.58 кв. м, сглобяемо жилище на един етаж, застроено на 60 кв. м, строени 1961 и 1968 г.; от 1988 г. за терен от 1688 кв. м, административна сграда, "П"-образна с 32 стаи, 3 зали, 7 сервизни и 2 складови помещения и сграда барче с пет стаи, построени 1970 и 1988 г./, заповед на Министъра на финансите от 1992 г. се изземва от Б. сграда със застроен площ 662 кв. м, 32 стаи, три зали, сервизни и складови помещения на [улица]; заповед от същата година на кмета на СГО за настаняване в сградата на С. д. у.; заповед от 20.01.1993 г. за деактуване и предаване на наследниците на А. Х. Д. одържавената по ЗНЧИМП "Г"-образна железобетонна сграда на два етажа, находяща се на [улица] изслушаните пред въззивната инстанция заключения на вещото лице М. К. и е направил извод, че съществуващата в момента "П"-образна сграда с площ от 785 кв. м. е различна от железобетонната сграда на два етажа плюс барака, която е национализирана и която е била разрушена, като на нейно място е построен партиен дом, иззет по реда на чл. 6 З. С оглед на този извод с атакуваното решение е отхвърлен ревандикационния иск по отношение на недвижим имот в [населено място], [жк], [улица], представляващ терен от 1660 кв. м с построена двуетажна "П"-образна административна сграда. Въззивното решение е процесуално недопустимо, като постановено по непредявен иск. Предмета на делото касае единствено "Г"-образна сграда, индивидуализирана чрез разгънатата застроена площ, етажност и административен адрес, докато съдът се е произнесъл за дворно място, индивидуализирано чрез площта и улицата в квартала на [населено място], както и на построена в него "П"-образна страда. Отразената в диспозитива на решението индивидуализация на имота не съвпада по нито един от индивидуализиращите белези /освен етажността на сграда/ с описания в исковата молба имот, което обуславя извода, че решението е постановено по предмет, различен от заявения в исковата молба. С оглед изложеното, атакуваното решение като процесуално недопустимо следва да бъде обезсилено, а делото да се върне на Софийски градски съд за произнасяне по отношение на имота, предмет на ревандикационния иск. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази, че сградата, предмет на спора, е индивидуализирана съобразно данните към момента на национализацията, отразени и в заповедта за деактуване. В доказателствата по делото са налице данни, че сградата се намира в урегулиран имот, понастоящем застроен с "П"-образна сграда. При вещните искове съдът е длъжен да отрази в решението си и настоящата индивидуализация на недвижимия имот съобразно градоустройствения му статут, което налага да се изследва в кой урегулиран поземлен имот понастоящем се намира сградата - предмет на спора, както и да се уточнят конкретните й индивидуализиращи белези /местонахождение на двете крила, образуващи "Г"-образния профил, застроена площ на всяко от тях, евентуално брой и вид на помещенията и т. н./, доколкото искът касае реална част от съществуващата понастоящем сграда /която следва по категоричен начин да бъде отграничена от останалата реална част, оставаща извън предмета на спора/, за което е следва да се изслуша експертно заключение. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение