Решение № 10064 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10205/2018 г.

Решение № 10064 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10205/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 89 от 29.06.2018 г. по административно дело № 121/2018 г. Административен съд - Шумен е: 1) отменил решение № 2153-27-10/19.03.2018 г. на ръководителя на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - гр. Шумен (ТП на НОИ – Шумен), в частта му, с която е отхвърлена жалба вх. № 1012-27-9 от 15.02.2018 г. от Ф. Кушев и Ф. Кушева срещу разпореждане № РС-4-27-00373277 от 07.02.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО), в частта му, с която на Ф. Кушев и Ф. Кушева е разпоредено да изплатят солидарно сумата от 36727, 15 лева, представляваща лихви върху неоснователно изплатена на Х. Кушев пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 01.01.2007 г. до 30.06.2010 г., изчислени от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането; 2) отменил разпореждане № РС-4-27-00373277 от 07.02.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване, в частта, с която на Ф. Кушев и Ф. Кушева е разпоредено да изплатят сумата от 36727, 15 лева, представляваща лихви върху неоснователно изплатена на Х. Кушев пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 01.01.2007 г. до 30.06.2010 г., изчислени от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането; 3) отхвърлил жалбата на Ф. Кушев и Ф. Кушева срещу решение № 2153-27-10/19.03.2018 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Шумен, в останалата му част, с която е отхвърлена жалба вх. № 1012-27-9 от 15.02.2018 г. от Ф. Кушев и Ф. Кушева срещу разпореждане № РС-4-27-00373277 от 07.02.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване, в частта му, с която на Ф. Кушев и Ф. Кушева е разпоредено да изплатят сумата от 26194, 60 лева главница, представляваща неоснователно изплатена на Х. Кушев пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 01.01.2007 г. до 30.06.2010 г.; 4) осъдил ТП на НОИ - Шумен да заплати на Ф. Кушев направените по делото разноски в размер на 817, 17 лв. (осемстотин и седемнадесет лева и седемнадесет стотинки). Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - Шумен, действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Л. Илиева, в частите му, с които съдът е: 1) отменил решение № 2153-27-10/19.03.2018 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Шумен, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-27-9 от 15.02.2018 г. от Ф. Кушев и Ф. Кушева срещу разпореждане № РС-4-27-00373277 от 07.02.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване, в частта му, с която на Ф. Кушев и Ф. Кушева е разпоредено да изплатят солидарно сумата от 36727, 15 лева, представляваща лихви върху неоснователно изплатени суми за пенсии; 2) отменил разпореждане № РС-4-27-00373277 от 07.02.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване, в частта, с която на Ф. Кушев и Ф. Кушева е разпоредено да изплатят сумата от 36727, 15 лева, представляваща лихви върху неоснователно изплатена на Х. Кушев пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 01.01.2007 г. до 30.06.2010 г., изчислени от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и решаване на делото по същество чрез отхвърляне на жалбите на Ф. Кушев и Ф. Кушева срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ – Шумен в частта, с която им е разпоредено да изплатят солидарно сумата от 36727, 15 лева, представляваща лихви върху неоснователно изплатени суми за пенсии. Твърди се, че решението е недопустимо, а в условията на евентуалност, че е материално незаконосъобразно. Изложени са доводи, че административният съд се е произнесъл извън предмета на спора, тъй като възраженията на жалбоподателите са били единствено по отношение на погасяване на сумите по давност, а възражения по отношение на добросъвестността не са изложили и такъв спор пред директора на ТП на НОИ - Шумен не е отправян. Посочено е, че адресатите на акта са недобросъвестни, и че не са спазили задължението си по чл. 14 от НПОС да уведомят органите на НОИ за смъртта на баща си, въпреки че са знаели за настъпването й. Ответниците по касация Ф. Кушев от [населено място] и Ф. Кушева от [населено място], действащи чрез пълномощника адвокат Л. Ангелова, в писмен отговор и в съдебна зала, чрез процесуалния си представител адв. Ангелова, аргументират теза за неоснователност на касационната жалба и молят същата като такава да се отхвърли, а първоинстанционното решение като правилно да бъде потвърдено. Претендира се и присъждане на деловодните разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по казуса. С решение № 00633/18.04.1983 г. на лицето Х. Кушев (към този момент с имена А. Кушев) била отпусната пожизнена лична пенсия за изслужено време и старост. С разпореждане № 7/20.08.2003 г. към пенсията на лицето била отпусната добавка по чл. 84 от КСО от пенсия за инвалидност поради общо заболяване на починалата му съпруга. С последващи разпореждания размерът на пенсията бил преизчисляван, като за периода 01.01.2006 г. - 30.06.2010 г. на Х. Кушев били изплатени пенсии за осигурителен стаж и възраст и добавки към тях в размер общо на 26194, 60 лева. С разпореждане № ОП-В-136#1/05.04.2011 г. на началник отдел "Администрация" при ТП на НОИ - Шумен, поради неполучаване на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл. 84 от КСО за срок повече от 6 месеца и на основание чл. 95 от КСО и чл. 11 от НПОС, същите били спрени, считано от 01.07.2010 г. С решение № 126/28.04.2017 г., постановено по гражданско дело № 672/2016 г. по описа на Районен съд - Велики Преслав, е обявена смъртта на Х. Кушев, като е определена дата на смъртта му - ****г. Цитираното решение е влязло в законна сила на 20.05.2017 г. и въз основа на същото е бил съставен Акт за смърт № **** г., в който за дата на смъртта е било посочено - **** г. С разпореждане № 2154-27-294#1/06.11.2017 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Шумен, пенсията за осигурителен стаж и възраст и добавката по чл. 84 от КСО, отпуснати на Х. Кушев, били прекратени, считано от 31.12.2006 г. С последващо писмо изх. № 1029-27-327/10.11.2017 г. началникът на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - Шумен уведомил началника на отдел "КПК" при ТП на НОИ - Шумен, че е установено неправилно извършено осигурително плащане в размер на 26194, 60 лева, като причината за дълга е получена пенсия след смъртта на пенсионера Кушев. Към писмото били приложени копие от разпореждането за прекратяване на пенсията, според което пенсията и добавката към нея са прекратени, считано от 31.12.2006 г., сметка за размера на неправилно изплатените суми, от която е видно, че техният общ размер е 26194, 60 лева, уведомление от банка "ПроКредит банк" ЕАД, от което е видно, че пенсиите са били изплащани по лична банкова сметка на лицето, както и удостоверение за наследници изх. № 69/16.10.2017 г., според което наследници по закон на починалото лице са неговите деца Ф. Кушев и Ф. Кушева. С разпореждане № РС-4-27-00373277/07.02.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, адресирано поотделно до всеки един от двамата преки наследници на Х. Кушев, било разпоредено да възстановят неоснователно изплатената на баща им за периода след смъртта му сума в размер 26194, 60 лева, представляваща пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 01.01.2007 г. до 30.06.2010 г., ведно със 36727, 15 лева лихви от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането, на обща стойност 62921, 75 лева. Несъгласни с разпореденото възстановяване на изплатената на наследодателя им пенсия двамата преки наследници са обжалвали издадения административен акт пред горестоящия орган с жалба вх. № 1012-27-9/15.02.2018 г. по описа на ТП на НОИ - Шумен. С решение № 2153-27-10/19.03.2018 г. директорът на ТП на НОИ – Шумен е отхвърлил жалбата им срещу разпореждане № РС-4-27-00373277 от 07.02.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване. За да постанови този правен резултат, административният орган е приел, че съгласно чл. 114, ал. 4 от КСО сумите за неоснователно изплатени пенсии за периоди след смъртта на правоимащото лице се възстановяват солидарно от наследниците или третите лица, които са ги получили, поради което правилно претенцията на НОИ е насочена към наследниците на Х. Кушев. Вземането на НОИ спрямо жалбоподателите е възникнало от момента на отпадане на основанието за изплащане на пенсията на починалото лице, който момент е решение от 28.04.2017 г. по гр. д. № 672/2016 г. по описа на Великопреславския районен съд, с което е обявена смъртта на Х. Кушев, считано от **** г. С оглед на това петгодишният давностен срок по чл. 115, ал. 1 от КСО е започнал да тече от датата на обявяването на смъртта (28.04.2017 г.), поради което възражението на оспорващите за изтекла погасителна давност по чл. 115, ал. 1 от КСО е неоснователно. С решение № 89 от 29.06.2018 г. по административно дело № 121/2018 г. Административен съд - Шумен в обжалваната част е отменил решение № 2153-27-10/19.03.2018 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Шумен, с която е отхвърлена жалба вх. № 1012-27-9 от 15.02.2018 г. от Ф. Кушев и Ф. Кушева срещу разпореждане № РС-4-27-00373277 от 07.02.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване, в частта му, с която на Ф. Кушев и Ф. Кушева е разпоредено да изплатят солидарно сумата от 36727, 15 лева, представляваща лихви върху неоснователно изплатени суми за пенсии. Отменено е и разпореждане № РС-4-27-00373277 от 07.02.2018 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване. За да постанови този резултат в оспорваната част на решението, Административен съд – Шумен е приел, че решението на директора на ТП на НОИ - Шумен в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Ф. Кушев и Ф. Кушева срещу разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което последните са задължени да възстановят солидарно сумата от 36727, 15 лева, представляваща лихва, начислена върху сумите за пенсия, изплатени на Х. Кушев за периода 01.01.2007 г. - 30.06.2010 г., е постановено в нарушение на материалния закон и неговата цел. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че проверяваното съдебно решение в оспорваната част е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт в оспорваната част не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Решението на съда в подложената на касация негова част се основава на задълбочена и обоснована преценка на събраните писмени доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за частична основателност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи за неговата законосъобразност и в частта, с която на двамата преки наследници на Х. Кушев е разпоредено солидарно да възстановят сумата от 36727, 15 лева, представляваща лихва, начислена върху сумите за пенсия, изплатени на Х. Кушев за периода 01.01.2007 г. - 30.06.2010 г. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи (съображенията за които се възприемат изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни) в насока, че процесните решение и разпореждане в цитираните части изхождат от компетентни органи, издадени са в предписаните от закона форма и съдържание, но не е спазен материалният закон и неговата цел, което обуславя наличието на отменителни основания по чл. 146 от АПК. Решението на Шуменския административен съд е постановено в съответствие с доказателствата по делото, както и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, че неправилно е разпоредено на двамата преки наследници на Х. Кушев солидарно да възстановят сумата от 36727, 15 лева, представляваща лихва, начислена върху сумите за пенсия, изплатени на Х. Кушев за периода 01.01.2007 г. - 30.06.2010 г. Съгласно чл. 113 от КСО, вземанията за невнесени осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за неправилно извършени осигурителни разходи се събират с лихва в размер на законната лихва. В чл. 114, ал. 1 от същия кодекс обаче е посочено, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, а в ал. 2 на чл. 114 е посочено, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1. по чл. 40, ал. 7, чл. 54 е и чл. 54 м, ал. 2, т. 2; 2. когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане; 3. на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на международни договори, по които Република България е страна. С оглед цитираните правни норми, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане, подлежат на възстановяване без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. В случая по делото безспорно се установява, че такива представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане, се явяват решение № 126/28.04.2017 г., постановено по гражданско дело № 672/2016 г. по описа на Районен съд - Велики Преслав, с което съдът е обявил смъртта на Х. Кушев, като определил дата на смъртта му - **** г., влязло в законна сила на 20.05.2017 г., и съставеният въз основа на него Акт за смърт № **** г., в който за дата на смъртта е било посочено - **** г. Тези два документа имат пряко и съществено значение за определяне и отговаряне на въпросите дали през процесния период извършените осигурителни плащания на пенсии за осигурителен стаж и възраст са дължимо или недължимо извършени и дали адресатите на административния акт са били по отношение на тях добросъвестни или недобросъвестни, а от наличието на добросъвестност или нейната липса зависи и дължимостта на процесните лихви. В настоящия случай са изплатени пенсии за периода 01.01.2007 г. - 30.06.2010 г., като фактът на смъртта на правоимащото лице е установен с решение на Районен съд - Велики Преслав, влязло в законна сила на 20.05.2017 г., а актът за смърт е издаден на **** г. в хипотезата на чл. 38, ал. 4 във връзка с чл. 56 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР). По-късното обявяване на смъртта на Х. Кушев не е по вина на неговите наследници, те не носят отговорност за това, а се дължи на обстоятелството, че за Х. Кушев е имало данни, че е починал в Саудитска Арабия, но там няма издаден акт за смърт, при което се е стигнало до производство по чл. 549 и следв. от ГПК във връзка с чл. 14, ал. 1 от Закона за лицата и семейството за установяване на факта на смъртта и обявяването й. С оглед на изложеното може да се направи обоснован извод, че в периода на извършване на осигурителните разходи основанието за тяхната недължимост не е съществувало, което обстоятелство от своя страна изключва извода за недобросъвестност на двамата преки наследници на Х. Кушев. От гореизложеното следва, че към момента на изплащане на пенсиите на Х. Кушев, смъртта на същия не е била обявена по регламентирания в закона надлежен ред, което налага извод, че пенсиите за периода 01.01.2007 г. -30.06.2010 г. са били получени добросъвестно, и независимо, че по силата на чл. 114, ал. 4 от КСО те подлежат на възстановяване, до изтичане на 14-дневния срок за доброволно изпълнение, считано от връчване на разпореждането, двамата му преки наследници не дължат лихви по тях. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че административният съд се е произнесъл извън предмета на делото, тъй като възраженията на наследниците са били единствено по отношение на погасяване на сумите по давност, а възражения по отношение на добросъвестността не са изложили и такъв спор пред директора на ТП на НОИ не е отправян. Приложение тук намира разпоредбата на чл. 168 от АПК, която задължава съда при разглеждане на делото да не се ограничи само с проверка и обсъждане на основанията, посочени в жалбата от оспорващия, а той е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В случая предметът на спора е определен със самите административни актове - те определят неговият обхват и рамки, като в тях се съдържат осъдителни мотиви за не малка сума пари, чиято дължимост се твърди и чието възстановяване се иска. Основанието за нейната дължимост и определянето на нейния размер и периоди, за които се дължи, задължително подлежат на съдебен контрол. Административният съд проверява законосъобразността на актовете на всички основания, като съд по съществото, и е длъжен да провери и упражни контрол и върху законосъобразността на поисканата и определена за дължима лихва върху недължимо изплатени пенсии. Обратно на твърдяното в касационната жалба, непроизнасянето по нея би значело и би довело до произнасяне по непълен предмет и осъществяване на контрол за законосъобразност само в една част от административния акт, а видно от жалбите до административния орган и до първоинстанционния съд, адресатите на административния акт изразяват недоволството и несъгласието си с него в неговата цялост, а не само в негови части. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че адресатите на акта са недобросъвестни, и че не са спазили задължението си по чл. 14 от НПОС да уведомят органите на НОИ за смъртта на баща си въпреки, че са знаели за настъпването й. В настоящата хипотеза те не са разполагали с нужните и изискуеми от правния ред документи официално да удостоверят факта на смъртта на баща си и да го докажат пред органите на НОИ. Без наличието и издаването на законово регламентираните документи, удостоверяващи този факт, знанието за смъртта му е само предположение и хипотеза без правно значение. Неуведомяването на органите на НОИ за смъртта на наследодателя, за която няма официални документи, не ги прави недобросъвестни. Недобросъвестността би се предполагала в случай, че те са имали по-рано смъртен акт и умишлено са го укривали от пенсионните органи. Добросъвестността се предполага до доказване на противното. В случая административният орган не е успял да докаже недобросъвестност. Съдът е анализирал поведението на двамата преки наследници на Х. Кушев, с оглед доказателствата по делото и поведението на органа в производството пред него и е извел обосновани правни изводи за добросъвестността им. Оспореният пред първоинстанционния съд административен акт, в частта с която на двамата преки наследници на Х. Кушев е разпоредено солидарно да възстановят сумата от 36727, 15 лева, представляваща лихва, начислена върху сумите за пенсия, изплатени на Х. Кушев за периода 01.01.2007 г. - 30.06.2010 г. не е издаден при спазване на материалния закон и неговата цел, поради което, като е уважил в тази част подадените жалби срещу него, Административен съд – Шумен е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания по чл. 209 от АПК за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила в атакуваната му част. С оглед изхода по спора и своевременно направеното искане за присъждане на деловодни разноски, представляващи заплатено от ответника по касация Ф. Кушев адвокатско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция, в негова полза следва да бъде присъдена сумата 1400 (хиляда и четиристотин) лева (платима от ТП на НОИ – Шумен). Същата се явява доказана за посочения размер с договор за правна защита и съдействие серия Б № 0000090799 от 05.09.2018 г., номериран като лист 16 от настоящото дело. Касаторът не е направил възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,