Решение № 7608 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7232/2016 г.

Решение № 7608 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7232/2016 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма], дружество, учредено съгласно законите на Румъния, със седалище и адрес на управление Румъния, Б., Сектор 3, [улица], партер, с дружествен № [номер], представлявано от управителя П. Щ., чрез процесуалния му представител адв. Б., против решение № 2148 от 30.03.2016 г., постановено по адм. дело № 12360/2015 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 881/02.11.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт, поради допуснати при постановяването му нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира се присъждането на разноските, направени пред първоинстанционния съд. Ответникът - председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), чрез процесуален представител юрк. Е. А., в отговор на касационната жалба излага доводи, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на [фирма], срещу заповед № 881/02.11.2015 г. на председателя на КЗП, с която на търговеца се забранява да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно: да въвежда потребителя в заблуждение чрез предоставяне на предлагания продукт като абсолютно безплатен комплект инструменти от 10, 20, 50 и 100 части, като в действителност същият може да бъде получен срещу минимална стойност на поръчката от 25 лева + застраховка 2, 19 по желание + разходи за доставка и опаковка 9, 95, всичко за 37, 14 лева, а без застраховка за 34, 95 лв., в нарушение на чл. 68д, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). За да постанови този правен резултат първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Изложил е доводи, че заповедта е подробно мотивирана, като съдържа фактическите основания, на които органът е базирал изводите си, правната квалификация на нарушението и изводите на административния орган относно осъществения състав на посочената правна квалификация. Първоинстанционният съд е установил точно и безпротиворечиво релевантните за спора юридически факти. Производството пред административния орган е инициирано по жалби на потребители във връзка с каталог "В." пролет 2015 г., като в първата от тях е посочено, че след закупуване на "Вестник за градината", бр. 10 (11-17 март 2015 г.), към който е бил приложен каталога и след изтриване на марката, потребителят е спечелил 100% безплатно куфарче със 100 части и марка за томбола за телевизор Sony. След внимателен прочит е установил, че печели 100% безплатно 100 бр. части, ако си поръча продукт на минимална стойност 25 лева, плюс такса за транспорт 9. 95 лева. За телевизора е уточнено, че няма томбола, а печелят първите петима, изпратили марката и поръчка. Останалите четири вида инструменти се печелят евентуално в някаква томбола. При направено запитване на Фейсбук страницата относно съдържанието на куфарчето, потребителят е уведомен, че служителите не знаят какво има вътре - дребни части за ремонт на дома, клещи, рулетка и др. Във втората жалба е изложено оплакване, че брошурата съдържа манипулативна и невярна информация с цел закупуване на списанието. Подателят счита, че надписите "100 % безплатно" са заблуждаващи, при положение, че за да се получи наградата е необходимо да се направи покупка. При извършена проверка и преглед на представените от дружеството документи Комисията е приела, че е налице нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 2, във вр. с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68в ЗЗП. Решението е обективирано в протокол № 38 от заседание, проведено на 24.09.2015 г., като въз основа на него е издадена обжалваната заповед на председателя на КЗП за прилагане на преустановителна принудителна административна мярка (ПАМ). С оглед описаните релевантни за спора факти, несъмнено установени от представените по делото и неопровергани от дружеството писмени доказателства, АССГ е приел за обективирани материалноправните предпоставки, съставляващи основание за упражняване на обективираното в заповедта властническо волеизявление. Решаващият съд е счел за безспорно доказано наличието на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗП, при която предоставената от търговеца информация заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. След обстоен анализ на установените релевантни за спора факти и относимата нормативна уредба, съдът е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. По делото няма спор за факти. Предмет на касационно обжалване са правните изводи на решаващия съд. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в Глава четвърта, раздел IV ЗЗП. Съгласно дефинитивната норма на чл. 68г, ал. 1 с. з. търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена. Нормата на чл. 68г, ал. 4 изрично предвижда, че нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к ЗЗП. На следващо място, с оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава, а нормата на чл. 68л, ал. 1 задължава председателя на КЗП да забрани с нарочна заповед прилагането й, когато Комисията установи, че търговската практика е нелоялна. Легална дефиниция на понятието "заблуждаваща търговска практика" и критериите за преценка дали една практика е такава, се съдържат в чл. 68г, ал. 1 от разглеждания специален закон. С този текст от вътрешното законодателство е транспонирана Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или, когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. В настоящия казус, както правилно е приел и първоинстанционният съд, е налице осъществена от дружеството нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗП. При действието на нормативната забрана за нелоялни търговски практики и при данните за предоставяне на невярна и следователно подвеждаща информация, председателят на КЗП обосновано е счел, че посредством установеното пазарно поведение търговецът е упражнил заблуждаваща търговска практика по смисъла на цитираната законова разпоредба. За наличието на такава е необходимо не само предлагането на невярна информация, която заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което в противен случай потребителят не би взел, но и тази търговска практика да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Няма спор, че в разпространявания чрез различни печатни издания каталог "В.", търговецът предлага като абсолютно безплатен комплект инструменти от 10, 20, 50 и 100 части, докато всъщност комплектът може да бъде получен само срещу направена поръчка на минимална стойност от 25 лева и заплатени пътни разходи. С оглед посоченото в общите условия, получаването на подарък е обвързано от предварително направена поръчка на определена стойност и заплащането й при доставяне, предвид което безплатният комплект инструменти се явява добавка към поръчаните артикули от каталога. Следователно изводът за съзнателно разпространение на невярна информация, което има за цел съществена промяна в икономическото поведение на потребителите се подкрепя от доказателствата по делото и коректно установените въз основа на тях релевантни за спора юридически факти. Предвид изложеното, не е налице соченото в касационната жалба нарушение на приложимия закон, изразяващо се в липса на материалноправно основание за прилагане на ПАМ. Фактическите изводи на решаващия съд се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. При осъществяване на правораздавателната дейност на първостепенния съд не са допуснати и нарушения на съдопроизводствените правила. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Проверяваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски е основателно и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 78 ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 100 (сто) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение