Решение № 11329 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 373/2016 г.

Решение № 11329 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 373/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Тринити пропъртис" ЕООД, гр. П. срещу решение № 1858/18.09.2015 г. на Административен съд В. по адм. д. № 3552/2014 г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касационната жалба, Директор на Дирекция "Местни данъци" при община В. не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При извършена, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебна проверка, съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Производството пред Административен съд В. е образувано по жалба на "Тринити пропъртис" ЕООД, гр. П. срещу Акт за установяване на задължения по декларация № МД - АУ - 272/11.07.2014 г. на орган по приходите, Дирекция "Местни данъци", община В., мълчаливо потвърден от Директор на Дирекция "Местни данъци" при община В.. За да отхвърли жалбата срещу обжалвания АУЗД, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна форма, при спазване на процедурата, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. По възраженията за допуснати от съда съществени процесуални нарушения: Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд В. е Акт за установяване на задължения по декларация № МД - АУ - 272/11.07.2014 г. на орган по приходите, Дирекция "Местни данъци", община В., мълчаливо потвърден от Директор на Дирекция "Местни данъци" при община В.. С този акт, на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК в тежест на "Тринити пропъртис" ЕООД се установяват задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за периодите: - м. 01.2009 г. - м. 05.2013 г. и м. 06.2013 г. - 30.06.2014 г. за обекти: - земя с площ от 10023.00 кв. м., представляваща ПИ № 61, и два търговски обекта с идентификатори № № 10135.2515.61.1 и 10135.2515.61.2 по партида 2025582830001, находящи се в гр. В., с. о. "Ален мак", местност "Б. А.". Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК във връзка с чл. 170 АПК, съдът разпределя тежестта на доказване в процеса, като указва на страните, че за някой обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В хода на производството по адм. д. № 3552/2014 г. Административен съд В. не е разпределил тежестта на доказване в процеса. Съдът е длъжен да извърши проверка за законосъобразност на обжалвания акт на всички основания по чл. 146 АПК. Административен съд В. с решението си е приел, че жалбоподателят с жалбата си не оспорва предоставянето на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа и чистотата на териториите за обществено ползване по отношение на имота, предмет на обжалвания АУЗД. Едва след приключване на устните състезания жалбоподателят навел такива възражения. Според съда, по този начин се навеждали нови твърдения за незаконосъобразност, което било недопустимо, тъй като лишавало ответника да организира защитата си и да представи доказателства. Изводите на съда са неправилни и сочат на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на съдебното производство: Задължението на съда да разпредели тежестта на доказване в процеса и да укаже на страните за установяването на кои релевантни за спора факти не сочат доказателства, е свързано и със задължението му да осъществи контрол за законосъобразност на обжалвания акт на всички основания по чл. 146 АПК. Вместо това, съдът е ограничил проверката си единствено с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, без да разпредели тежестта на доказване в процеса и без да укаже на страните за кои релевантни за спора факти не сочат доказателства. Обжалваният АУЗД обективира два различни вида задължения, като видът на задължението е от значение за определяне на релевантните за спора факти и доказателствените средства, чрез които те се установяват в процеса. В тежест на жалбоподателя е установен ДНИ за периодите: - м. 01.2009 г. - м. 05.2013 г. и м. 06.2013 г. - 30.06.2014 г. за обекти: - земя с площ от 10023.00 кв. м., и два търговски обекта с идентификатори № № 10135.2515.61.1 и 10135.2515.61.2 по партида 2025582830001. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, с която се определят, подлежащите на облагане имоти, предвижда, че с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Прилагайки нормата, съдът следва да укаже на ответника по спора, че носи тежестта да докаже релевантните за данъчното облагане факти: - правна връзка между имота и данъчно задълженото лице; - характера на имота, като подлежащ на данъчно облагане с ДНИ /нормата на чл. 10 ЗМДТ определя две групи имоти: 1. сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания и 2. поземлени имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон/; - данъчна основа; - данъчна ставка. В конкретната хипотеза АУЗД е издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК. Разпоредбата предвижда ограничени материалноправни предпоставки за издаване на АУЗД. Производството по чл. 107, ал. 3 ДОПК е допустимо само при наличието на изрично посочените в закона предпоставки: - установяване на данъчно задължение по декларация и наличие на някое от посочените в чл. 107, ал. 3 ДОПК обстоятелства. Според касационната инстанция, съдът е допуснал нарушение и като не е установил при анализ на представените доказателства и след разпределение на тежестта на доказване в процеса, валидното основание за издаване на АУЗД в частта относно вмененото задължение за ДНИ. По делото няма данни дружеството да е подало искане за издаване на АУЗД. Липсват и доказателства за несъответствие между декларираните от лицето данни и данните получени от трети лица и организации. От друга страна обаче, по делото са представени писмени доказателства - л. 33-35, от които се установява, че дружеството е извършвало плащания за процесния период. При допуснато процесуално нарушение, съдът не е дал и указания на страните за установяване на фактическите основания за издаване на акт с посочената правна квалификация. Задължение на съда е да установи въз основа на събраните в хода на производството доказателства, дали е налице някоя от хипотезите на чл. 107, ал. 3 ДОПК, или следва да намери приложение разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ДОПК, съгласно която данъчните задължения се установяват с ревизионен акт. В глава ХIV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. Като е издал АУЗД за ДНИ на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, в тежест на органа е да докаже, че това е приложимия процесуален ред с оглед наличие на предпоставките за реализирането му. Като не е разпределил тежестта на доказване в процеса и е обосновал законосъобразност на обжалвания акт без по делото да са събрани всички доказателства за установяване на релевантните за спора факти, съдът е постановил съдебен акт в частта относно вменените задължения за ДНИ при допуснати съществени процесуални нарушения. В частта относно ТБО: Съгласно чл. 62 ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на ТБО се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. По силата на чл. 63 ЗМДТ за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване като границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. Случаите, в които не се събира ТБО по отделни компоненти са определени в чл. 71 ЗМДТ и това са: 1. такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; 2. такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Касационната инстанция констатира, че в частта относно определената ТБО, съдът не е разпределил тежестта на доказване в процеса съобразно релевантните за спора факти. В рамките на служебния контрол на всички основания по чл. 146 АПК, и без да се ограничава само с наведените от жалбоподателя основания, съдът е длъжен да укаже на ответника по спора, че в негова тежест е да докаже законосъобразността на обжалвания акт на всички основания, като по отношение на ТБО носи тежестта на докаже и реалното предоставяне на услугите по всеки от компонентите. Таксата битови отпадъци не е данък. Нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект - чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, и фактическо престиране и ползване на услугата в отделните компоненти. В своите решения Върховният административен съд многократно е приемал и приема, че с оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани. Първата от трите услуги по смисъла на чл. 62 ЗМДТ е услугата по сметосъбиране и сметоизвозване и тя се предоставя от общината на конкретния правен субект. В този смисъл, административният съд следва да укаже на ответника доказателствената тежест на органа да докаже фактическото престиране на услугата. Престирането на услугата по първия компонент е фактическо основание-един от релевантните юридически факти, при осъществяването на които възниква задължението за таксата. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДОПК доказателствената тежест за фактическите основания е на органа. По делото на Административен съд В. не са представени като доказателства заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 във връзка с чл. 62 ЗМДТ; - договорите с почистващата фирма; - протоколите за извършена и приета работа от почистващата фирма; - одобрените графици за машинно или ръчно почистване; - схемите за разположение на контейнери; - пътните листа на машините, които извършват дейностите по почистване и пр. По отношение на втората и третата част от услугата също липсват доказателства за престирането й. Липсват доказателства, че общината поддържа депо, доказателства за почистване на районите, които дават достъп до имота, доказателства за снегопочистване и пр. и пр. ТБО се претендира за период от 2009 г. до 2014 г. Задължение на съда е да укаже на ответника необходимостта от ангажиране на доказателства за престиране на всяка от услугите за всеки от периодите на задължението. По делото липсват като доказателства /по години/ решенията на общинския съвет и заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, представляващи правни предпоставки за предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ, които общината трябва да осигури наред с фактическото престиране на услугата, за да възникне задължението за такса. Тъй като в случая не са представени доказателства за всеки от елементите, релевантни за доказване на дължимостта, небазиращ се на доказателства е изводът на Административен съд В. за доказана дължимост на таксата за всеки от периодите. Горното обосновава извод за допуснати от Административен съд В. съществени процесуални нарушения в хода на производството, поради което и обжалваното съдебно решение следва да се отмени и делото да се върне на друг състав на същия съд за ново разглеждане при спазване на указанията в мотивите на съдебния акт. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд