Решение № 6244 от 12.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт И. Зарева, срещу решение 40/10.02.2023 г., постановено по адм. дело 595/2022 г. по описа на Административен съд-Стара Загора, с което е отменено негово решение 51/3/3121258/3/01/04/03, изх. 01-2600/6662#22/03.08.2022 г., за налагане на финансова корекция. Релевирани са съображения за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски за двете съдебни инстанции, в това число и за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Лидер-2000" ЕООД, със седалище гр. Гълъбово, чрез процесуалния си представител адвокат Б. Еленков, в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователността й. Претендира присъждането на разноски по приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "Лидер-2000" ЕООД, срещу решение 51/3/3121258/3/01/04/03, изх. 01-2600/6662#22/03.08.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на дружеството е наложена финансова корекция в размер на 20 474.13лв на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ, понастоящем - Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51/2022 г., в сила от 01.07.2022 г./, както и в изпълнение на решение 12038/25.11.2021 г., постановено по адм. дело 4495/2021 г. на Върховния административен съд, първо отделение. От административния съд е събрана цялата преписка по издаване на оспорения акт, изслушана е съдебно-счетоводна експертиза и са приети представените от дружеството - жалбоподател в първоинстанционното производство, счетоводни и други документи /пътни листи, договори и анекси/, в т.ч. годишни данъчни декларации по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък на "Лидер-2000" ЕООД за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Въз основа данните от приобщения доказателствен материал е прието, че финансовата корекция е наложена във връзка с констатирано от изпълнителния директор на ДФЗ /при извършени проверка на място през м. декември 2018 г. и допълнителни административни проверки/, неизпълнение от страна на дружеството, на задължението му по т. 4.17 /предвиждащ задължение за ползвателя на помощта да извърши изцяло одобрената инвестиция в уговорения срок в съответствие с одобрения проект и с изискванията съгласно приложение 2 към договора/ от сключения между ДФЗ, Сдружение с нестопанска цел "Местна инициативна група-Гълъбово 2011" и "Лидер-2000" ЕООД, договор 51/3/3121258/14.10.2014 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по мярка 4.1. "Прилагане на стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2913 г. /ПРСР/, подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, а именно: изпълнение на одобрения бизнес план по отношение на заложените в него приходи, изчислено от административния орган средно аритметично за трите пълни финансови 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в размер на 42.01% /при изпълнение на бизнес плана съответно за 2016 г. от 42.35%, за 2017 г. - от 39.71% и за 2018 г. - 43.97%/. При това след издаден първоначално акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 51/3/3121258/3/01/04/02 с изх. 01-2600/6662#2/28.07.2020 г. и отмяната му, постановена с решение на Административен съд-Стара Загора, оставено в сила с горепосоченото решение на състав на първо отделение на Върховния административен съд, и предоставена на дружеството възможност по реда на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ да изложи писмените си възражения и представянето на такива, е издаден оспореният пред първата инстанция, акт за налагане на финансова корекция, в който констатираното от органа изпълнение на одобрения бизнес план в горепосочения средно аритметичен размер от 42.01% за трите пълни финансови 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е квалифицирано като нередност по т. 30 от раздел I "Общи положения" от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. /Правилата, обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г./, изразяваща се в непостигане нивата на финансовите показатели, предвидени в бизнес плана, обуславяща /при продължило повече от две пълни финансови години изпълнение средно аритметично на бизнес плана над 20%, но под 50%/, частично възстановяване на предоставената БФП в размер на 15%. Но по данни от заключението по допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза, изпълнението на одобрения бизнес план по отношение на заложените в него приходни показатели възлиза средно аритметично за трите пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., на над 50%, като конкретно изчисленото от вещото лице изпълнение на бизнес плана, е в размер на 59.25% за 2016 г. при реализиран според него от дружеството приход от финансираната дейност в размер на 108 102.71лв, съответно - на 57.41% за 2017 г. при реализиран приход от дейността в размер на 105 040.75лв и на 61.61% при реализиран приход за подпомаганата дейност в размер на 112 952.88лв. Така, независимо от оплакванията на процесуалния представител на ДФЗ във връзка с несъответствието на данните от приобщените като доказателства по делото, годишни данъчни декларации и обявените в търговския регистър /ТР/ отчети за приходите и разходите /ОПР/ на "Лидер-2000" ЕООД за същите три финансови години и оспорването на експертизата, заключението на вещото лице /в т.ч. представеното към него допълнително заключение/ е кредитирано от административния съд като компетентно, безпристрастно и обективно изготвено. При това, единствено въз основа на данните от заключението, административният съд формира извод, че в хода на развилото се пред него производство не е доказана констатираната от административния орган нередност, изразяваща се в нереализиране на прогнозните стойности на заложените в бизнес плана приходи от транспортна дейност, а оттам и че не са налице посочените в атакувания пред него акт, фактически основания, обуславящи издаването на решение за налагане на корекцията по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ, във връзка с чл. 27, ал. 6 ЗПЗП и чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. Така мотивиран съдът постановява оспорения съдебен акт, с който отменя решението за налагане на финансова корекция и осъжда ДФЗ да заплати на дружеството жалбоподател разноски по делото в размер на 1660.79лв. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Данните от приобщените по делото доказателства, в т.ч от публично достъпните за съда /и приложени към касационната жалба/ обявени в ТР, отчети за приходи и разходи на ответника по касация за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., навеждат на различен от формирания от административния съд извод /за изпълнение от страна на ответното дружество на приходните показатели от одобрения бизнес план за трите проверявани финансови години средно аритметично над 50%, а оттам - за липсата на основание, административния орган да му наложи финансова корекция по т. 30 от приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата/. Настоящият съдебен състав приема за основатели изтъкнатите в касационната жалба доводи за необоснованост на атакуваното решение, поради следното: При съпоставка на данните от декларираните от "Лидер-2000" ЕООД приходи в годишните му данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. и тези за приходите на дружеството съгласно обявените в ТР ОПР за същите три години, се установява явно несъответствие на декларираните от дружеството стойности /относно нетните приходи от продажби/, което неминуемо е дало отражение при изготвяне на приетото заключение на вещото лице - изработено изцяло /включително според направено изрично уточнение, възприето и в мотивите на атакуваното съдебно решение/, въз основа на данните от годишните данъчни декларации на ответното дружество, но не и тези от публикуваните ОПР. Но видно от обявените ОПР на "Лидер-2000" ЕООД, реализираният през 2016 г. приход на дружеството от нетни приходи от продажби /разбирани по смисъла на § 1, т. 11 ДР на Закона за счетоводството, във връзка с § 1, т. 49 ДР ЗКПО, като суми от продажба за продукция, стоки и услуги, намалени с търговските отстъпки, ДДС и други данъци, пряко свързани с приходите/ са в размер именно на посочените в атакувания административен акт 76 000лв, наместо на посочените от вещото лице 108 102.71лв, през 2017 г. - на визираните в акта 72 000лв, вместо възприетите от вещото лице 112 952.88лв и през 2018 г. - на посочените от органа 80 000лв, вместо цитираните в заключението 112 952.88лв. Това налага извода, че при извършване на необходимите за изготвяне на заключението изчисления, експертът е взел предвид и отчел общия приход на дружеството за съответната финансова година, а не /както предвид данните по делото е сторил това административният орган/ - само нетните приходи от продажби, при това реализирани по повод дейността, финансирана от ДФЗ по силата на сключения договор 51/3/3121258/14.10.2014 г. Другояче казано, заключението неправилно е изготвено въз основа на данните за общите приходи на ответното дружество за всяка от проверяваните три години, включващи освен нетни приходи от продажби, и други реализирани от дружеството приходи, като например тези от финансирания /в размер на 32 000лв за 2016 г., на 33 000лв за 2017 г. и на 33 000лв за 2018 г./. Но доколкото от значение за дължимата от съда преценка е дали ползвателят на помощта е постигнал заложените в одобрения бизнес план финансови показатели, а оттам и - единствено реализираните от него приходи, свързани с подпомаганата дейност /в случая транспортна/, отразени в графа "нетни приходи от продажби" в съответния ОПР, а не общият приход, натрупан и от други източници - в т.ч. от други финансирания, то първата инстанция неправилно е възприела даденото заключение, при това независимо от данните от останалите приобщени по делото доказателства и публично достъпните ОПР на дружеството за трите финансови години. Административният съд неправилно е приел изготвеното по назначената експертиза заключение, при което и единствено въз основа на него е формирал крайните си изводи за незаконосъобразността на оспорения административен акт. Като е сторил това, съдът е извел несъответни на данните по делото правни изводи за липсата на извършена от ответното дружество нередност поради постигане на приходните му показатели с над 50% от одобрения бизнес план, а оттам - е постановил необосновано и неправилно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Данните по делото, включително че /видно от съдържанието на атакувания административен акт/ за да формира изводите си за допуснато от дружеството нарушение по т. 4.17 от договор 51/3/3121258/14.10.2014 г. органът правилно е взел предвид само данните от ОПР относно нетните приходи от продажби на дружеството за проверяваните три финансови години и установеното въз основа на тях изпълнение на приходните показатели от одобрения бизнес план за тези години средно аритметично в размер на 42.01%, действително потвърждават направените от органа констатации, че е налице нередност по т. 30 от приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата, а оттам и че за органа е налице основание да упражни правомощието си по чл. 27, ал. 3 ЗПЗП като наложи на дружеството финансова корекция на основание чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, във връзка с чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. По аргумент от чл. 3, § 1, ал. 3 /предвиждащ, че срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността, като срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва/ във връзка с ал. 1 от Регламент 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /че срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността е извършена / и данните за първоначално издаден за същото нарушение АУПДВ 51/3/3121258/3/01/04/02 с изх. 01-2600/6662#2/28.07.2020 г. /впоследствие отменен/, съставът приема, че давността за налагане на финансова корекция към датата на откриване на производството за нейното налагане /с писмо изх. 01-2600/6662#20/02.02.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ/ не е изтекла. По тези съображения и при липсата на установени по делото пороци на акта, представляващи основания за отмяната му по чл. 146 АПК, оспореното решение за налагане на финансова корекция е законосъобразно, а предявената срещу него жалба от "Лидер-2000" ЕООД, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно заявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на разноски за двете инстанции, в определен от съда размер общо от 363.79лв, от които 163.79лв държавна такса и по 100лв юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски е неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,