Решение № 9771 от 29.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3024/2021 г.

Производство по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Общински приходи, бюджет и счетоводство" при Община Бяла срещу Решение 7152 от 09.12.2020 г., постановено по адм. дело 4251/2020 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отменен Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) 19/15.10.2019г., издаден от орган по приходите при Община Бяла, мълчаливо потвърден от директор на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Община Бяла. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Касаторът навежда доводи, че съдебното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени доводите на страната и неоснователно е отхвърлено искането и за назначаване на експертиза, която да установи какъв е размерът на установените задължения за данък недвижим имот/ДНИ/ и такса битови отпадъци/ТБО/, ведно със съответните лихви. Алтернативно се излагат и твърдения за нарушение на материалния закон, като се поддържа, че са неправилни изводите на АССГ относно незаконосъобразното определяне на дължимия ДНИ и ТБО. Въпреки прехвърлените на Община Бяла площи от декларираните имоти, то декларатора оставал задължен за другите части от същите имоти, като собственик и размера на задълженията му следвало да се определят в хода на съдебното производство. Въз основа на горните твърдения се иска първоинстанционното решение да бъде отменено, като вместо него да бъде отхвърлена жалбата на Бяла 1 ЕООД срещу административния акт или делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, както и да се присъдят сторените разноски. Ответникът Бяла 1 ЕООД /в несъстоятелност/, представлявано от синдик Б. Татарчев, оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли да се стави с сила оспореното решение . Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е АУЗД 19/15.10.2019г., издаден от орган по приходите при Община Бяла, мълчаливо потвърден от директор на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Община Бяла. С този акт на първоначалния жалбоподател Бяла 1 ЕООД са определени задължения за ДНИ и ТБО за периода 2014 г. - 2018 г. за притежаван от дружеството три броя недвижими имоти, съответно 1100008 - земя с площ 10393 кв. м., 1100007- земя с площ 10394 кв. м и 1100005 - земя с площ 20787 кв. м., находящи се в гр. Бяла, обл.Варна в местност Аян плай, описани като земя с посочена площ и данъчна оценка. Имотите са придобити чрез възмездни сделки от Бяла 1 ЕООД съгласно нот.акт 119/2004 г. и нот.акт 197/2004 г. на нотариус с район на действие РС Варна и за тях дружеството е подало три броя декларации с вх. 78,79 и 80 от 19.07.2007г. по чл.17 (отм) ЗМДТ. Имотите са декларирани като земя с отчетна стойност съответно 270088,09лв., 270114,08 лв. и 491092,88 лв. Дружеството не е подало коригиращи декларации. Въз основа на твърдения в жалбата, които не са подкрепени с доказателства, АССГ е приел за установено, че със заповед за придобиване на собственост 319/02.07.2007., кметът на Община Бяла е наредил Бяла 1 ЕООД да придобие собствеността върху поземлен имот с нов идентификатор 07598.110.17 и площ от 20049 кв. м. Съгласно посочената заповед този имот бил идентичен с УПИ VII- 110007, 110008, в кв. 255 по регулационния план на жз Аян плай и Алефка, одобрен с решение 42-461 по протокол 42/30.06.2020 г. на Общински съвет Бяла. В тази заповед било посочено, че разликата от 738 кв. м. между общата площ на поземлени имоти 110007 и 110008 и площта на новообразувания поземлен имот с идентификатор 07598.110.17 се прехвърля в полза на Община Бяла, Област Варна за изграждане на обекти на социалната инфраструктура- публична собственост и на общи мрежи и съоръжения на техническа инфраструктура. Също така само въз основа на твърдения, неподкрепени с доказателства АССГ е приел, че Кметът на Община Бяла е издал и друга Заповед за придобиване на собственост 318/02.07.2020г, с която нарежда Бяла 1 ЕООД да придобие собствеността върху поземлен имот с идентификатор 07598.110.15 и площ от 19 624 кв. м, като този имот е идентичен с УПИ VII- 110005 в кв. 255 по регулационния план на жз Аян плай и Алефка, одобрен с решение 42-461 по протокол 42/30.06.2006 г. на Общински съвет Бяла. В заповедта било посочено, че разликата от 1 163 кв. м между площта на поземления имот с идентификатор 07598.110.15 се прехвърля в полза на Община Бяла, Област Варна за изграждане на обекти на социална инфраструктура- публична собственост и на общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Прието е, че заповедите са влезли в сила на 17.07.2007г., с които автоматично от този момент насетне Бяла 1 ЕООД придобива собствеността върху поземлени имоти с идентификатори 07598.110.17 о 07598.110.15 и площ съответно 20 049 кв. м. и 19 624 кв. м., а Община Бяла, придобива собственост върху 738 кв. м. от поземлени имоти 110007 и 110008 и 1163 кв. м. от поземлен имот 110005. Въз основа на тези факти, АССГ е приел, че след влизането на двете заповеди на Кмета на Община Бяла от 17.07.2007 г. дружеството Бяла 1 ЕООД не следва да дължи данъци и такса смет за разликата от 738 кв. м. между общата площ на поземлените имоти 110007 и 110008 и площта на новообразувания поземлен имот с идентификатор 07598.110.17, която се прехвърля на Община Бяла, както и разликата от 1163 кв. м. между площта на поземлен имот 110005 и площта на новообразувания поземлен имот с идентификатор 07598.110.15, която се прехвърля в полза на Общината. И предвид, че начислените данъци с издадения АУЗД, постановен на 15.10.2019 г. включвали площите, каквито са били преди влизане в сила на заповедите на Кмета на Община Бяла, то съдът приел за незаконосъобразен издадения АУЗД. На следващо място, отново без да са представени по делото доказателства АССГ приел, че Бяла 1 ЕООД е обявено в несъстоятелност по реда на чл. 711 ТЗ, с решение 937/17.05.2017г, и всички последици от обявяването започват, включително и осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността. В тази връзка с постановление за възлагане 64/23.08.2018г, влязло в сила на 27.09.2018г за поземлени имоти с идентификатори 07598.110.17 и 07598.110.15 и площ съответно 20049 кв. м и 19624 кв. м, като същите са възложени в собственост на акционерно дружество, учредено съгласно словенското законодателство. От това е направен извод, че след 27.09.2018г. Бяла 1 ЕООД не е собственик на недвижимите имоти, поради което АУЗД, в частта на установените задължения след 27.09.2018г. до края на 2018 г. е незаконосъобразен и на второ основание. Решението на Административен съд София град е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка, при неизвършена цялостна проверка за законосъобразност на АУЗД, включително и чрез служебно събиране на релевантни за спора доказателства и нарушено право на защита на административния орган да установи фактическите основания за издаване на акта. На основание чл. 168, ал. 1 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът е бил длъжен служебно да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Установяването дали Бяла 1 ЕООД е данъчно задължено лице за ДНИ и задължено лице за ТБО е елемент от материалната законосъобразност на АУЗД. Нормата на чл.11, ал.1 от ЗМДТ, респ. нормите на чл.64, ал.1, във вр. чл.11, ал.1 от ЗМДТ регламентират като задължено лице за ДНИ и ТБО собствениците на недвижими имоти. В публичното правоотношение, едно лице се легитимира като задължен субект пред общината с декларация по чл.14 от ЗМДТ. В настоящия случай в мотивите за издаване на АУЗД административният орган е посочил, че с три броя декларации с вх. 78,79 и 80 от 19.07.2007г. по чл.17 (отм) ЗМДТ, Бяла 1 ЕООД декларира три броя недвижими имота. АССГ приема, че Бяла 1 ЕООД е собственик само на част от декларираните имоти въз основа на твърдения в жалбата, че със заповеди 318/02.07.2007. и 319/02.07.2007. на кмета на Община Бяла, са променени идентификаторите и площта на трите броя недвижими имота. Настоящата инстанция приема, че решението е постановено без да е изяснен важния за делото въпрос за идентификацията на трите броя недвижими имота - обект на публичните задължения и тяхната площ. След като цитираните заповеди не са представени по делото, в нарушение на служебното начало по чл. 171, ал. 5 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът не е указал на Бяла 1 ЕООД да ги представи, като страна която черпи благоприятни правни последици от установяването на факта, че не е собственик на цялата площ от декларираните имоти. Предвид допуснатото от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила, делото е решено при неизяснена фактическа обстановка. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е задължил Бяла 1 ЕООД да докаже и твърдението си, че след 27.09.2018г. не е собственик на недвижимите имоти, а е приел този факт за установен само въз основа на твърдения в жалбата. Прехвърлянето на собствеността е факт, който е релевантен за дължимата на данъка, тъй като съгласно чл.15, ал.2 от ЗМДТ, при прехвърляне на собствеността на имота или при учредяване на ограничено вещно право на ползване приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя. Като релевантен за дължимата на данъка факт, същия подлежи на доказване от страната, която черпи благоприятни правни последици от установяването му, за което съдът е бил длъжен да даде указания на Бяла 1 ЕООД. На следващо място, неправилно АССГ приема, че след като начислените данъци с издадения АУЗД, постановен на 15.10.2019 г. включвали площите, каквито са били преди влизане в сила на заповедите на Кмета на Община Бяла, то издадения АУЗД е изцяло незаконосъобразен. АУЗД е издаден на основание чл.107, ал.3 ДОПК, въз основа на декларации, подадени от Бяла 1 ЕООД за собственост на три броя недвижими имота с декларирани от лицето площи и отчетни стойности, тъй като задълженията не ас платени и не е извършена ревизия. Действително, верността на информацията за собствеността върху недвижим имот е от решаващо значение за данъчното задължение, тъй като собствеността е правопораждащ задължението юридически факт. Правопораждащите за тези задължения факти винаги рефлектират върху размера на данъчното задължение. Законодателят е създал специален ред за установяване на последните. Според чл.23 ЗМДТ данъкът се определя от служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице. Административният съд не е извършил задълбочена проверка на релевантни факти и обстоятелства за спора. Като публични общински вземания задълженията, установени с оспорения АУЗД, са с нормативно установен размер. Съгласно чл.19, ал.1 ЗМДТ данъкът за недвижими имоти се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти, а съгласно чл.21, ал.1 ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка, съгласно Приложение 2 от този закон. Съдът не е изследвал относимия въпрос какъв е размера на дължимия ДНИ, ТБО и лихви за трите броя недвижими имота на Бяла 1 ЕООД с намалени площи. В тази насока е било направено доказателствено искане от ответника с отговора по жалбата, по което съдът не се е произнесъл в проведеното съдебно заседание на 10.11.2020г. Административният съд не е проверил законосъобразността на оспорения акт и в частта досежно определената ТБО за процесния период. Като не е извършил цялостна проверка за законосъобразност на АУЗД, включително и чрез служебно събиране на релевантни за спора доказателства, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, водещи до отмяна на постановеното решение. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение