Решение № 5942 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4169/2015 г.

Решение № 5942 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4169/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Ко. ИММ" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Симеонов като процесуален представител, против решение № 608 от 06.02.2015 г., постановено по адм. дело № 10657/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ за връщане на недължимо платен данък по искане с вх. № 53-06-4958/05.07.2013 г., съдържащ се в уведомление изх. № 53-06-4958#1/18.07.2013 г. на директора на ТД на НАП София, потвърден с решение № 1720/07.10.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при ЦУ на НАП. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или алтернативно - за постановяване на решение по същество, с което да се отмени обективирания в оспореното писмо отказ за връщане на недължимо платен данък. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрк. Соколова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е отказ за връщане на недължимо платен данък по искане на касационния жалбоподател с вх. № 53-06-4958/05.07.2013 г., обективиран в писмо изх. № 53-06-4958#1/18.07.2013 г. на директора на ТД на НАП София, потвърден с решение № 1720/07.10.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София, поради това, че искането е повторно. Съдът е разгледал писмото като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК съгласно дадените в определение № 10974/17.09.2014 г. по адм. дело № 11131/2014 г. на Върховния административен съд, първо отделение, указания. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че обжалваният отказ е законосъобразен и при издаването му не са допуснати процесуални нарушения, тъй като въпросът относно претенцията на дружеството за възстановяване на недължимо платения ДДС, вече е решен с влязъл в сила ревизионен акт, а повторното преразглеждане на същото искане по реда на глава XVI, раздел I ДОПК е недопустимо. Обосновал е извод, че независимо от характера на начисления с фактура № 0000000006/10.07.2010 г. ДДС, произнасянето от орган по приходите с ревизионен акт по предходно искане е пречка да се иска откриване на втора процедура по чл. 129 и сл. ДОПК, както и да се извършва преценка относно материалната законосъобразност на последващото начисляване на ДДС по двете фактури с издател "Арпино" ООД. Решението е правилно. Направените от Административен съд София - град фактически констатации са въз основа на събраните по делото доказателства и се споделят от настоящия състав. Не са допуснати процесуални нарушения в хода на съдебното производство и във връзка с установяване на относимите факти и обстоятелства по спора. Обоснован е изводът на съда, че искането на касационния жалбоподател за връщане на недължимо платен данък, по което е постановен оспореният в първоинстанционното производство отказ е повторно, след като по предходно такова е издаден влязъл в сила ревизионен акт, с който е отказано възстановяване на данъчен кредит за м. 03.2011 г. в поискания размер по доставка на "Арпино" ООД. По делото е установено, че след регистрацията на "Ко. ИММ" ООД по ДДС и във връзка с предходно негово искане на вх. № 10-53-06-3990/23.11.2012 г. за прихващане или възстановяване на ДДС за м. 05.2011 г. в размер на 58 794,90 лева, платен по фактура № 0000000006/10.07.2010 г., е възложена ревизия. Последната е приключила с издаване на РА № 2101209183/19.04.2013 г., който не е бил обжалван и е влязъл в сила на 08.05.2013 г. Подадено е ново искане вх. № 53-06-4958/05.07.2013 г. за връщане на недължимо платен данък по същата фактура, като жалбоподателят поддържа, че сумата е недължимо начислена от доставчика и незаконосъобразно платена като ДДС. Не се спори, че на 15.12.2009 г. "Арпино" ООД е издало на касационния жалбоподател фактура № 0000000002/15.12.2009 г. за извършено в пълен размер при сключване на предварителен договор плащане с данъчна основа 293 374,50 лева и ДДС - нула лева с предмет на доставката: учредяване право на строеж за ап. 11, кв. Бояна. Установено е, че на 08.07.2010 г. прехвърлянето на правото на строеж е извършено по нотариален ред, като доставчикът е издал фактура № 0000000006/10.07.2010 г., в която изрично е посочено, че цената е платена авансово изцяло през 2009 г., като е вписана данъчна основа - нула лева и е начислен ДДС в размер на 58 674,90 лева, който е внесен от касационния жалбоподател. Двете искания са с правно основание чл. 129, ал. 1 ДОПК. Съгласно чл. 128, ал. 1 ДОПК недължимо платени данъци, задължителни осигуровки, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното законодателство, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Според чл. 129, ал. 1 ДОПК прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба след постъпване на искането по ал. 1 може да се възложи извършването на: 1. ревизия; 2. проверка. В случая по първото искане на касационния жалбоподател за възстановяване на ДДС по фактура № 0000000006/10.07.2010 г. с доставчик "Арпино" ООД е извършена ревизия, приключила с ревизионен акт, който не е оспорен и е влязъл в сила. Въпреки че второто искане е определено като такова за връщане на недължимо платен данък и е мотивирано с други аргументи, по съществото си то представлява искане по чл. 128, ал. 1 ДОПК за възстановяване на недължимо платен ДДС по същата фактура, поради което е повторно. След като е налице влязъл в сила административен акт, с който на касатора е отказано правото за приспадане на данъчен кредит в размер на 58 674,90 лева, макар и на формално основание по чл. 74, ал. 3 във вр. с чл. 75, ал. 3 ЗДДС поради неподаден регистрационен опис за наличните активи в законоустановения срок, то е налице пречка за разглеждане на повторно искане със същия предмет. Доводите за недължимостта на ДДС и неправилното му начисляване от доставчика е следвало да се наведат от касационния жалбоподател при оспорването на ревизионния акт, което не е сторено. Ако се приеме тезата му, че искането вх. № 53-06-4958/05.07.2013 г. е различно, то същото е очевидно неоснователно, тъй като евентуално недължимо начислената и платена сума като ДДС е внесена по сметка на доставчика и за органите по приходите не възниква задължение да върнат данък, който не е получен от дружеството, претендиращо връщането му. Ето защо, касационният довод за неправилност на изводите на съда относно характера на второто искане е неоснователен. Предмет на двете искания е сума за ДДС, за която с ревизионен акт е отказано възстановяването й. Затова оспореният отказ, постановен по второто искане, правилно е приет от административния съд за законосъобразен акт. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. При този изход на делото на касационния жалбоподател не се дължат разноски. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение