Решение № 13144 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3248/2020 г.

Решение № 13144 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3248/2020 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Т. Л. от [населено място] обжалва решение № 1502/09.12.2019 г., постановено по адм дело № 965/2019 г. по описа на Административен съд София област /АССО/. Навежда касационни оплаквания за необоснованост, както и за процесуална и материална незаконосъобразност на решението, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съображения излага в жалбата и в писмена защита, подадени от процесуалния представител адв. Тихомирова. Моли обжалваното решение да бъде отменено, да се отмени оспорения акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/, както и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът – Директор на ОД София на ДФ "Земеделие" – в писмено становище, подадено от юрск. Захариева, оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от касатора. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата срещу АУПДВ № 23/06/3/0.0.1615/3/01/04/01/02.05.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция София на ДФ "Земеделие", с който на Т. Л. от [населено място] е отказано изплащането на финансова в размер 9 779 лв., представляващо второ плащане по договор 23/06/3/0.0.1615/27.03.2017 г. и й е определил подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19558 лв., получено по същия договор като първо плащане. Съдът правилно е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, предвид на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която делегира на директорите на областните дирекции на ДФ "Земеделие" правомощието да издават актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 от ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. Законосъобразно съдът е приел, че оспореният АУПДВ е в предписаната от закона писмена форма, с всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни съображения за издаването му. Между касатора и ДФ "Земеделие" е сключен договор на 27.03.2017 г., в бизнес плана по който земеделският стопанин се е задължил да увеличи икономическият размер на стопанството с минимум 2000 евро, измерен в стандартен производствен обем /СП0 към подаване на заявка за второ плащане, което е направено на 20.07.2018 г. В АУПДВ е постановено възстановяване на изплатеното първо плащане и е отказано изплащането на второ плащане на основание чл. 37, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 14, ал. 1, т. 1, б. "а" вр. с чл. 37, ал. 8, т. 2 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., тъй като не е постигнато увеличение на икономическия размер на стопанството с най-малко 2000 евро. След извършените проверки органите на ответника са констатирали, че са засадени 6, 878 дка нови насаждения от картофи в имот № 291054 в землището на с. Алино, Община Самоков, за който има сключен договор за наем между Т. Л. и нейният съпруг С. Л., собственик на имота, с дата 08.07.2016 г., отпреди сключване на договора за подпомагане като тази земеделска земя не е била включена при изчисляване на първоначалния размер на стопанството. Според чл. 37, ал. 8, т. 2 от наредбата към датата на заявката за второ плащане при изчисляване увеличението на икономическият размер на стопанството не се включва земята, която към подаване на заявлението за подпомагане е била собственост или ползвана на друго правно основание от съпруга на земеделския стопанин. Не е спорно изявлението на Т. Л., че съпругът й С. Л. не е регистриран като земеделски производител към датата на подаване на заявката за второ плащане и и към издаването на АУПДВ. Съдът е възприел изводите на издателя на оспорения пред него АУПДВ, че на основание чл. 37, ал. 8, т. 2 от наредбата имот № 291054 в землището на с. Алино, Община Самоков, е недопустим за подпомагане, поради което правилно в акта е прието, че не е налице увеличение на икономическия размер на стопанството към крайната дата. Изводът е неправилен. Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. към датата на подаване на заявлението за подпомагане кандидатът трябва да е собственик, наемател и/или арендатор на цялата налична в земеделското стопанство земя. Според чл. 5, ал. 5 от наредбата цялата налична в земеделското стопанство земя по ал. 2, т. 4 трябва да се стопанисва от кандидата. По чл. 5, ал. 10, т. 1 от същата наредба не се счита за изпълнено условието по ал. 2, т. 3, когато съпругът/съпругата на кандидата физическо лице има отделно земеделско стопанство като собственик и общият сбор на икономическия размер на земеделските стопанства надвишава 7999 евро СПО, общият сбор се изчислява на база, равна пропорционално на процентите собственост. Съгласно чл. 5, ал. 11 от наредбата при изчисляване на общия начален икономически размер на стопанството по ал. 2, т. 3 се взема предвид цялата налична в земеделското стопанство земя. Предвид чл. 5, ал. 10, т. 1 от наредбата няма забрана имот на съпругата да е включен в земеделското стопанство на Т. Л., ако съпругът й няма отделно земеделско стопанство, както е в процесния случай. Сравнена нормата на чл. 5, ал. 10, т. 1 с чл. 37, ал. 8, т. 2 от същата наредба води до извод, че ограничението в чл. 37, ал. 8, т. 2 за участие на имот на съпруг без земеделско стопанство за получаване на второ плащане надхвърля условията за кандидатстване по чл. 5, ал. 2, т. 4, ал. 4, 5, ал. 10, т. 1 и ал. 11 от наредбата, които позволяват в икономическия размер на стопанството да участва цялата земя обработвана от земеделския стопанин, включително земя на съпругата, включена в стопанството, ако съпругата няма отделно стопанство. По делото категорично няма данни С. Л. да има отделно земеделско стопанство, поради което предвид допустимостта по чл. 5, ал. 10, т. 1 от наредбата имот на съпруга, който няма отделно земеделско стопанство, няма пречка да участва при изчисляване икономическия размер на стопанството. Неправилно е прието от съда, че АУПДВ е законосъобразен. С насаждението на 6, 878 дка картофи е изпълнена заявката по бизнес плана за увеличение с поне 2000 евро на СПО. Според чл. 5, ал. 8 от наредбата икономическият размер на стопанството, измерен в СПО се изчислява по таблицата в приложение № 1. В приложение № 1 за трайни насаждения от картофи е приет показател за стандартен производствен обем на икономическия размер на стопанството 660 лв/дка, който при засадени 6, 878 дка с картофи води до увеличение на икономическия размер на стопанството с 4539, 48 лв, надхвърлящи обещаните в бизнес плана 2000 евро. По изложените съображения обжалваното решение на АССО, с което изцяло е отхвърлена жалбата срещу АУПДВ следва да се отмени като неправилно. Вместо него следва да се постанови ново решение по съществото на спора, изяснен от фактическа страна, с което да се отмени изцяло като незаконосъобразен оспорения АУПДВ. Не са било сочените в акта основания както за връщане на сумата от получено първо плащане, така и за отказ от изплащане на уговореното второ плащане по договора. След отмяната на АУПДВ и при разглеждане на заявката за второ плащане директорът на ОД София на ДФ "Земеделие" следва да съобрази и спази указанията в настоящото решение по тълкуването на чл. 5 и чл. 37 от наредбата относно липса на основание за отказ на второ плащане. Решението в частта за разноските, присъдени на ДФ "Земеделие" като неправилно също следва да бъде отменено. Т. Л. има право на разноски за двете съдебни инстанции в размер общо на 1300 лв. за адвокатско възнаграждение и 249 лв. за държавна такса, или общо 1549 лв. Не са налице предпоставки за намаляване на адвокатския хонорар с оглед фактическата и правна сложност на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,