Решение № 4391 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11420/2010 г.

Решение № 4391 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11420/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Бате Жоро" ЕООД с. Веселиново, обл. Ямбол, представлявано от управителя Георги Стоянов Чолаков, срещу решение № 942 от 27.07.2010 г., постановено по адм. д. № 692/2010 г. от Бургаския административен съд, десети състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 280900252/18.12.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Ямбол, потвърден с решение № РД-10-71/9.03.2010 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Бургас, и е осъден жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - гр. Бургас сумата 910.52 лв. юрисконсулско възнаграждение. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на Бургаския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Бургаския административен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионен акт. Претендират се разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас, не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на "Бате Жоро" ЕООД срещу Ревизионен акт № 280900252/18.12.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Ямбол, потвърден с решение № РД-10-71/9.03.2010 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Бургас, с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит в размер на 18 477.60 лв. по фактури, подробно описани в акта, издадени от "Сити груп - 76" ЕООД и "Мойпан" ЕООД. Административният съд е описал установената фактическа обстановка по време на ревизията, основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по отделните фактури, събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. По отношение на доставките от "Сити груп 76" ЕООД са изложени мотиви, че от събраните в хода на административното и съдебното производство не са събрани доказателства, които да установяват фактическото предаване на стоката, като на база на анализ на разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 12 и чл. 25 от ЗДДС е прието, че наличието на реална доставка е предпоставка за възникване на право на данъчен кредит. По тези съображения е прието, че органът по приходите законосъобразно е отказал да признае право на данъчен кредит по фактурите на "Сити груп 76" ЕООД. По аналогично съображения е отхвърлена жалбата и за непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "Мойпан" ЕООД. Решението на административния съд е правилно. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика "Сити груп 76" ЕООД, като при посещенията на деклариран данъчен адрес не е открит представител на дружеството. При извършената служебна проверка е установено, че процесните фактури са издадени на "Бате Жоро" ЕООД, включени са в дневника за продажби и СД за съответния период и предмет на доставките е "животни". На ревизираното лице също е отправено искане за представяне на доказателства във връзка с доставките изх. № 16 321/11.09.2009 г., във връзка с което са дадени писмени обяснения. Същите са анализирани от органи по приходите, в резултат на което са направени изводи, че от представените доказателства не се установява реалност на доставките, наличие на материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставчика, материално-отговорни лица, които са предали, съответно приели, животните, предмет на фактурите, вида на транспортното средството и начина на транспортиране, мястото на пребиваване на животните, както и времето, през което са били там, както и не е установено по несъмнен начин плащането на стоката. Съдът е анализирал горните констатации и е приел, че отказът за непризнаване на право на данъчен кредит на основание чл. 6, чл. 25 , чл. 68 , чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е изграден на установените при ревизията факти и е в съответствие със закона. По отношение на представените в хода на ревизионното производство 7 броя ветеринарно-медицински свидетелства за животни, издадени през м. юни и м. юли 2008 г., както и осем броя пътни листове, съдът обосновано и мотивирано е счел, че същите не могат да бъдат свързани по несъмнен начин с процесните доставки: последните, като изложените съображения се споделят изцяло от настоящата инстанция. Единственото допълнително доказателство, което е ангажирано от жалбоподателя в хода на съдебното производство, е заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, което е установило единствено извършените счетоводни операции по извършване на доставките от "Сити груп 76" ЕООД, като други доказателства за установяване на спорния факт за реалност на доставките не са ангажирани. Експертът също е бил в невъзможност да провери счетоводството на доставчика, поради което по същество не е даден отговор на поставените въпроси. При това положение следва да бъде прието, че административният съд обосновано е направил извод за липса на реални доставки по процесните фактури, което е пречка за възникване на право на данъчен кредит, доколкото наличието на реално извършена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС е кумулативно условия за възникване на правото. По аналогичен начин стоят нещата и за непризнато право на данъчен кредит по доставките на "Мойпан" ЕООД. Правилен е изводът на съда, че установените в хода на ревизията факти и обстоятелства са подробно анализирани от органа по приходите, в резултат на което законосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 6, чл. 25 , чл. 68, чл. 70, ал. 5 ЗДДС, като е е прието, че липсват доказателства за реалното извършване на доставките. По отношение на този доставчик в хода на съдебното производство също е установено само извършените счетоводни операции по начисляване на данъка, но не и реалността на доставките. Неоснователно е оплакването на касатора, че административният съд, въпреки че е цитирал норми от понастоящем действащия ЗДДС, е извел изводите си от правоприлагането на отменения ЗДДС и в този смисъл неправилно е интерпретирал понятието "реалност" на доставката. Съгласно ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г., за да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 6 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл. 71 ЗДДС, като при изследване на предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 71 ЗДДС. Съдът е изградил правните си изводи в съответствие с цитираните норми и е приложил правилно материалния закон. Действително, установено е изпълнение единствено на условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС, т. е. притежаването на данъчен документ, издаден от прекия доставчик, но другите предпоставки не са изпълнени, поради което и правилен е изводът, че законосъобразно органът по приходите е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му. На основание чл. 222, ал. 2, предл. 1 АПК решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 и 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,