Решение № 7805 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1263/2019 г.

Решение № 7805 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1263/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Полимекс Холдинг" ЕООД, ЕИК 175432830, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Димитър Петков" № 128 А, представлявано от управителя Л. Георгиев, чрез адв. Х. Манчев, против Решение № 6896 от 22.11.2018 г., постановено по адм. д. № 10880/2018 г. по описа на Административен съд – София-град. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № F407227/20.09.2018 г. на началник отдел "Оперативни дейности" София в Главна дирекция /ГД/ "Фискален Контрол" при Централното управление /ЦУ/ на Национална агенция по приходите /НАП/, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - "Запечатване на търговски обект – офис с магазинна и складова част, находящ се в гр. София, ул. "Димитър Петков" № 128 А, стопанисван от "Полимекс Холдинг" ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни". Касаторът счита обжалваното решение за необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че не са изложени конкретни мотиви относно законосъобразността на наложената принудителна административна мярка, не са обсъдени всички направени възражения и представени по делото доказателства, в това число твърдението за наличие на техническа грешка при издаването на фискалния касов бон /ФКБ/ и отстраняването й с издаването на допълнителен такъв за разликата. Навежда оплакване, че изводите на съда противоречат на разпределената доказателствена тежест и събраните доказателства. Излага доводи, че в първоинстанционното производство безспорно е доказано издаването на ФКБ при допусната техническа грешка; отстраняването й чрез издаване на допълнителен ФКБ; липсата на вреди за държавата; липса а мотиви в ЗНПАМ и неизвършена контролна покупка. В проведеното по делото открито съдебно заседание касаторът, чрез своя процесуален представител, навежда допълнителни твърдения, че наложената мярка не покрива целите на закона, доколкото дружеството е изряден данъкоплатец. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждането на направените разноски. Ответникът - Началник отдел "Оперативни дейности" София в ГД "Фискален Контрол" при ЦУ на НАП, редовно уведомен, не изразява писмено становище по касационната жалба. В открито съдебно заседание по делото, чрез процесуалния си представител – юриск. Н. Гергов, оспорва касационната жалба, като я счита за неоснователна, а обжалваното решение за правилно. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение в открито съдебно заседание по делото, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима и редовна, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение административният съд е отхвърлил жалбата на дружеството против ЗНПАМ № F407227/20.09.18 г. на началник отдел "Оперативни дейности" София в ГД "Фискален Контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена ПАМ - "Запечатване на търговски обект – офис с магазинна и складова част, находящ се в гр. София, ул. "Димитър Петков" № 128 А, стопанисван от "Полимекс Холдинг" ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни", с мотива, че са налице предпоставките за налагане на процесната мярка. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е изложил установената от приходните органи фактическа обстановка, че на 10.09.2018 г. в 16: 35 часа в търговски обект - офис с магазин и складова част, находящ се в гр. София, ул. "Димитър Петков" № 128А, стопанисван от "Полимекс Холдинг" ЕООД, е била извършена проверка от органите по приходите, при която са установили, че дружеството осъществява продажби на стоките на място и по електронен път чрез няколко сайта за електронна търговия, включително чрез сайт www. future-home. life. Констатирано било, че на 9.04.2018 г. на същия сайт е направена поръчка от клиент на 1 /един/ брой уред - пречиствател на въздух. Поръчката е регистрирана с № 000000002 от 9.04.2018 г. и уредът е изпратен на следващия ден по куриерска фирма "Еконт Експрес" ООД. Пратката е доставена на 11.04.2018 г. в 09: 29 часа. За продукта е заплатена сума в размер на 309, 70 лева, което се потвърждавало от товарителница и електронно изявление на куриера. Видно от товарителницата, подател е "Полимекс Холдинг" ЕООД, чрез служителя си Д. Станчева - специалист доставки, на трудов договор в дружеството. При проверката било установено още, че в търговския обект е инсталирано и функционира фискално устройство с фискална памет 36397640. За целите на проверката е отпечатан КЛЕН от 9.04.18 г. до 10.04.2018 г., от който е видно, че не е регистрирана продажба в размер на 309, 70 лева. При така установените обстоятелства и като са взели предвид дадените писмени обяснения на офис мениджъра – Л. Славиева, приходните органи са приели, че за покупката не е издаден касов бон, което съставлява нарушение на данъчното законодателство и е основание за налагане на принудителната мярка. За резултатите от проверката е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0398916/10.09.2018 г. При формиране на своя извод решаващият състав е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, спазени са изискванията за форма и съдържание на акта съгласно чл. 146, т. 2 АПК във връзка с чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като последната съдържа фактическите и правните основания за издаването й и е посочен срокът на продължителност на мярката. При тълкуването на приложимата материалноправна норма, решаващият състав е изложил мотиви, че налагането на мярката предпоставя установяване на някое от посочените в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ нарушение, при което органът, в условията на обвързана компетентност, е длъжен да издаде заповед с такова съдържание, както е сторено в настоящия случай. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 186 ЗДДС е предвидено налагане на принудителна административна мярка с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице - запечатване на обект за срок до 30 дни и забрана за достъп до него, в случаите на там посочените нарушения, сред които неспазването на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Този ред е регламентиран с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., според чл. 3, ал. 1 от която всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз "до 30 дни". В случая от доказателствата по делото безспорно е установено, че не е издаден ФКБ при електронната продажба на уред - пречиствател на въздух, на стойност от 309, 70 лева. Не може да бъде споделено твърдението на касатора, че е допусната техническа грешка при издаването на ФКБ от 10.04.2018 г. в 12: 44 часа за част от сумата – 228, 00, при чието установяване е поправена с издаването на допълнителен ФКБ от 13.09.2018 г. разликата от 81, 70 лева. От съдържанието на приложените по делото ФКБ се установява, че в тях не е посочено вида на стоката, за която се издават, поради което не може да се направи връзка между издадения ФБК за сумата от 228, 00 лева с продажбата на уред – пречиствател на въздух, респ. да се приеме, че е налице техническа грешка. Дори и първоинстанционният съд да е пропуснал да обсъди посоченото възражение, изводите му се основават на цялостна преценка на доказателствата по делото и на правилното приложение на изтълкуваната от него и приложима в случая разпоредба. При налагане на мярката органът е изложил всички фактически и правни основания за издаването на посочената заповед, като е съобразил и принципа на съразмерност, уреден в чл. 6, ал. 2 АПК, и е определил срока на мярката в размер на 14 /четиринадесет/ дни при максимален такъв от 30 /тридесет/ дни. Мотивите на административния орган почиват на конкретни фактически основания и съвпадат с целта на самата принудителна административна мярка, която е с преустановителен и превантивен характер, т. е. цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Изложените обстоятелства, дават основание да се приеме, че е налице нарушение сред изброените в закона, което е обвързало административния орган да издаде заповед за налагане на принудителната мярка с необходимите реквизити. При оспорване на заповедта и в съответствие с определената от съда доказателствена тежест административният орган е доказал предпоставките за издаването й. Излагайки мотиви относно законосъобразността на посочената заповед, първоинстанционният съд е постановил решение, което, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 144 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс /в редакция след изм. с ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г. / във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на ТД на НАП София следва да се присъдят разноски за настоящата съдебна инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,