Решение № 14948 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 609/2019 г.

Решение № 14948 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 609/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на "Д-р Г. Богданова - Амбулатория за първична медицинска помощ", гр. Сливен, чрез повереник – адв. Ж. Димова, срещу решение № 179/05.11.2018 г., постановено по адм. дело № 198/2018 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлена жалбата против Писмена покана изх. № 29-05-21 от 09.03.2016 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Сливен, с която на основание чл. 76а ЗЗО, лечебното заведение е поканено в 14-дневен срок от получаването й да заплати доброволно неправомерно получена сума в размер на 1 387 лева. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се компетентността на органа – издател на обжалвания индивидуален административен акт, като се навеждат доводи за нищожност на писмената покана, обуславящи прогласяването й. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, алтернативно постановяване на решение по съществото на спора, с което да се обяви нищожността на процесната писмена покана. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът – директор на Районна здравноосигурителна каса – Сливен (РЗОК – Сливен), в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е писмена покана изх. № 29-05-21/09.03.2016 г. за възстановяване на суми, получени без правно основание, с оглед констатирано превишение на определения брой назначени специализирани медицински дейности от изпълнителя на медицинска помощ над разрешените надвишения за третото тримесечие на 2015 г. В хода на съдебното дирене е назначена, изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице със специалност "Обща медицина". Вещото лице дава заключение, че: за третото тримесечие на 2015 г. на лечебното заведение определеният брой на назначавани СМД е 90 броя - съобразно подписаните протоколи; с допустимите съответно 10 % и 15 % превишения, определените и възложени за третото тримесечие на 2015 г. СМД са 113 броя; задължението за компенсиране от ІІ-ро тримесечие е 10 броя и е определен краен брой 103 броя; за трето тримесечие на 2015 г. осъществените дейности с МН за СМД, издадени като тип 1, 2 и 4, и изпълнени, отчетени от специалисти като тип 1, 2 и 4, и заплатени на същите, са 176 броя, от които: бл. МЗ-НЗОК № 3 за тип 1, 2, 4 и 7 в същата РЗОК – 170 броя, и бл. МЗ-НЗОК № 3 за тип 1, 2, 4 и 7 в други РЗОК – 6 броя; за трето тримесечие на 2015 г. превишението над допустимите 10 %-но надвишение, 15 %-но превишение и задължението за компенсиране е в размер на 73 броя МН за СМД; налице е превишение на определените брой на СМД за всяко от четирите тримесечия на 2015 г.; изчислените от вещото лице стойности на издадени, изпълнени, отчетени и заплатени МН за СМД за всяко от четирите тримесечия на 2015 г. е при съобразяване с допустимите съответно 10 %-но надвишение и 15 %-но превишение за текущото тримесечие, и задължението за компенсиране от предходно тримесечие, както и след приспадане на случаи, при които издадени от лечебното заведение извънлимитни направления са отчетени от специалистите като лимитни; не е налице компенсиране до края на календарната година на превишението, отнасящо се до третото тримесечие на 2015 г. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира тезата на оспорващото лечебно заведение за компенсиране на допуснато превишение през трето тримесечие на 2015 г. до края на календарната година, за неоснователна. От заключението на вещото лице е установено, че и след третото тримесечие – и през четвъртото тримесечие на 2015 г., има превишение на допустимите параметри на СМД. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, решаващият съд приема, че в разглеждания случай е изпълнено и изискването на § 3 от ПЗР на Правилата за реда за определяне на броя на назначаваните СМД и стойността на назначаваните МДД към договорите с изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ - 2015 година, приети от Надзорния съвет на НЗОК с Решение № РД-НС-04-8 от 27.01.2015 г., в сила от 01.01.2015 г. В цитираната разпоредба е предвидено, че средствата, превишаващи определените брой на СМД и стойност на МДД, се възстановяват от изпълнителите на СИМП и ПИМП, след разпределение и преразпределение на брой СМД и стойност на МДД на тримесечие в рамките на определените средства на бюджетните сметки на РЗОК. По делото е установено, че за трето тримесечие на 2015 г. е регистриран недостиг на средствата за здравноосигурителни плащания за СИМП и МДД, поради което не са налице необходимите средства, които да бъдат преразпределени на изпълнителите на ПИМП и СИМП, надвишили определените им брой СМД и стойност за МДД за трето тримесечие на 2015 г. /Писмо Изх. № 20-00-41 от 12.02.2016 г. по описа на НЗОК, неоспорено по надлежния процесуален ред/. По изложените съображения, жалбата подадена срещу процесната писмена поканата е отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Сливен, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначена е необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, комплексна съдебно – медицинска експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – заместник - директор на РЗОК - Сливен. По делото са представени доказателства, че на 09.03.2016 г. – датата на издаване на оспорения акт, директорът на РЗОК – Сливен е в отпуск поради временна неработоспособност, от което следва, че същият в този период е бил в обективна невъзможност да упражнява правомощията си. Оспореният акт е издаден и подписан от подчинено на титуляра на правомощията лице, което е овластено с подзаконов нормативен акт да замества директора при негово отсъствие. Правомощието по заместване е включено и в длъжностната характеристика на заместващия. Съгласно Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. по дело № ТР-4/2002 г. на Върховния административен съд на Република България - Общо събрание на съдиите, при разглеждане на въпросите относно компетентността на органа – издател на акта, следва да се прави разграничение между сходните институти на административното и гражданското право, като делегиране на правомощия, заместване и упълномощаване. В конкретния случай, независимо от положения щемпел под подписа на зам. Директора на РЗОК – Сливен "по заповед № РД-09-823/12.12.2014 г.", процесната писмена покана е издадена при упражняване на правомощия при заместване, а не делегиране. Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, за определения период, заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, съобразно който по силата на чл. 38 от Правилника за устройството и дейността на Национална здравноосигурителна каса, заемащият длъжността заместник - директор замества директора при отсъствие. Предвид гореизложеното, настоящият касационнен състав намира за правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд относно валидността на административния акт и признатата компетентост на администартивния орган - зам. директор на РЗОК - Сливен. В същия смисъл е практиката на Върховния административен съд, обективирана както следва: Решение № 8386 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10937/2018 г., VI о., Решение № 8644 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1787/2017 г., VI о., Решение № 10407 от 06.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10777/2016 г., VI о., Решение № 8764 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8277/2017 г., VI о., Решение № 10101 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6137/2016 г., VI о., Решение № 12774 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10976/2016 г., VI о., Решение № 14885 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8967/2016 г., VI о., др. Доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Изводите на административния съд за законосъобразност на писмената покана не са опровергани. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Неоснователни са възраженията на касатора досежно неправилно определяне на разноските в първоинстанционното производство. Решаващият съд обосновано намира, с оглед изхода на спора и в съответствие с нормите на чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, че претенцията на административния орган за присъждане на направените по делото разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение, е основателна. Оспорващото дружество законосъобразно е осъдено да заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, разноски по делото в размер на 450 лева, от които: 300 лева - внесен депозит за вещо лице и 150 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 144 АПК във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК и в съответствие с решение № 10/29 септември 2016 г. по конституционно дело № 3/2016 г. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 144 АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, "Д-р Г. Богданова - Амбулатория за първична медицинска помощ", гр. Сливен следва да бъде осъдена да заплати на Районна здравноосигурителна каса – Сливен разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,