Решение № 4528 от 12.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3723/2021 г.

Решение № 4528 от 12.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3723/2021 г., III о., председателят Жанета Петрова Агенция "Митници" е подала касационна жалба срещу решение № 480/29.01.2021 г. по адм. дело № 5286/2020 г. по описа на Административния съд - град София, с което е осъдена да заплати на "Глобъл Транс Лоджистик" ООД обезщетение в размер на 778, 61 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за периода 30.05.2008 г. - 02.03.2011 г. вследствие отмененото като незаконосъобразно решение № 556/07.10.2008 г. на началника на Митница "Аерогара София", ведно със законната лихва върху тази сума от подаването на исковата молба-31.10.2011 г. до окончателното й плащане. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли предявеният иск и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Глобъл Транс Лоджистик" ООД със седалище и адрес на управление София е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството е образувано по исковата молба на "Глобал Транс Лоджистик" ООД, с която срещу Агенция "Митници" е предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 778, 61 лева за претърпени от дружеството имуществени вреди в периода 30.05.2008 г. - 2.03.2011 г., в резултат на отмененото като незаконосъобразно решение № 556/07.10.2008 г. на началника на Митница "Аерогара София", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.10.2011 г. до окончателното й изплащане. Административният съд установил, че на 21.05.2008 г. "Глобал Транс Лоджистик" ООД внесло стоки от Република Турция, във връзка с което бил изготвен Единен административен документ (ЕАД) № 08 BG005102 H0030215/21.05.2008 г. Според становище № 229 от 21.05.2008 г. на отдел "Тарифна политика" при Митница "Аерогара София", цените на стоките в Единния административен документ били занижени, поради което митническата стойност следвало да се определи по заместващи методи. За разрешаване на вдигането на стоките, на 30.05.2008 г. дружеството внесло депозит в размер на 2 301 лева. С молба № 26-00-3751/01.08.2008 г. "Глобал Транс Лоджистик" ООД поискало връщане на депозита, като възразило по определения размер на вземанията. С решение № 556 от 07.10.2008 г. началникът на Митница "Аерогара София" определил нова митническа стойност на част от внесените стоки в общ размер на 23 452,29 лева и ДДС за доплащане в размер на 2 300, 29 лева. Сумата за доплащане по решението на началника на Митница "Аерогара София" изцяло съвпадала с размера на внесения депозит. Това решение на началника на Митница "Аерогара София" било оспорено пред Административния съд-град София, който с решение № 10 от 11.02.2010 г. по адм. дело № 1755/2009 г. отменил решение № 556 от 07.10.2008 г. Решението било потвърдено с решение № 12197/20.10.2010 г. по адм. дело № 4055/2010 г. по описа на на Върховния административен съд. С преводно нареждане от 02.03.2011 г. митническите органи възстановили внесения от "Глобъл Транс Лоджистик" ООД депозит по решение № 556 от 07.10.2008 г. началникът на Митница "Аерогара София". Административният съд посочил, че депозитът е бил задържан за обезпечаване определената по-висока стойност на данъка върху добавената стойност, от което следва, че ищецът претендирал обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, изразяващи се в очаквано благоприятно изменение в имуществото му в размер, равен на размера на печалбата от всеки инвестиран лев или най-малко в размер на законно определената лихва, в случай че средствата са били на разположение на дружеството. По делото били доказани всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на Агенция "Митници" – София - отменен като незаконосъобразен акт – решение № 556/07.10.2008 г. на началника на Митница "Аерогара София", в причинна връзка с което на "Глобал Транс Лоджистик" ООД били причинени имуществени вреди. Дружеството не разполагало със сумата по депозита от момента, в който бил внесен, до отмяната на административния акт. То пропуснало да реализира ползи, чийто минимален размер е съизмерим с размера на законната лихва за периода на задържането на сумата. Относно наличието на третата предпоставка – причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда, административният съд приел, че ако отмененото като незаконосъобразно решение за определяне на по-висока стойност на стоките, а от там, и по-висок размер на ДДС, не беше издадено, дружеството би разполагало със сумата 2 301 лева в течение на периода 30.05.2008 г. - 02.03.2011 г. С тези мотиви административният съд осъдил Агенция "Митници" да заплати на "Глобал Транс Лоджистик" ООД сумата 778, 61 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. В писмени бележки от 10.11.2021 г. Агенция "Митници" е поискала да се отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпросите: "Следва ли под лихви по смисъла на чл. 192 ЗМ във връзка с. чл. 98 ЗМ по смисъла на европейското законодателство да се разбира изобщо обезщетение, доколкото същото се изчислява именно като законна лихва? 2. Може ли да се приеме, че е допустимо ограничаването на упражняване правото на собственост, вменено на и осъществено от митническите органи съгласно митническото законодателство на ЕС спрямо ищцовото дружество, изразяващо се в изискване за обезпечение, представлява ли това изискване непропорционална и нетърпима намеса в правото на собственост на дружеството? 3. Гарантира ли правната уредба на ЕС, изискваща учредяване на обезпечение съгласно Регламент 2913/92 и Регламент 2454/93 осъществяване на преследваните от нея цели от общ интерес и надхвърля ли необходимото за тези цели ?": Нормата на чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз /ЕС/, както и практиката на Съда на Европейския съюз свързват преценката за необходимостта от преюдициално запитване с прякото значение на тълкуването на правото на Съюза при постановяване на решението по конкретен правен спор. Основните предпоставки за възникване на задължение за отправяне на преюдициално запитване са следните: запитващата юрисдикция да е последна инстанция по материалното право, повдигнатите въпроси да се отнасят до тълкуване на правото на Европейския съюз, въпросът да е относим към основния спор и да касае реален, а не хипотетичен правен проблем по него, въпросът да не е идентичен с предишно запитване по подобно дело, отговорът да не произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейския съюз, да е налице съмнение или неяснота относно значението и смисъла на разпоредбата или акта, чието тълкуване се иска. Поставените в касационната жалба въпроси са неясни, не са формулирани като такива, касаещи тълкуване на конкретна норма от правото на Европейския съюз и в този вид са неотносими към спора. Както се сочи в константната практика на Съда на Европейския съюз, от връзката между втора и трета алинея от член 267 ДФЕС следва, че посочените в трета алинея юрисдикции имат същото право на преценка, както всяка друга вътрешна юрисдикция, да определят дали е необходимо решение по въпрос на правото на Съюза, за да им даде възможност да се произнесат с решение. Ето защо тези юрисдикции не са длъжни да отправят въпрос относно тълкуването на правото на Съюза, повдигнат пред тях, ако въпросът е ирелевантен, т. е. ако отговорът му, независимо от това какъв е той, не би могъл по никакъв начин да повлияе решаването на спора (решение от 6 октомври 1982 г. по дело Cilfit и др., 283/81, точка 10, решение от 18 юли 2013 година по дело C-136/12, Consiglio nazionale dei geologi, т. 26, решение от 06.10.2021 г. по дело С-561/19, Consorzio Italian Management и Catania Multiservizi, т. 34). Обстоятелствената част на исковата молба обуславя правна квалификация на иска по чл. 1 ЗОДОВ. Никъде в исковата молба няма позоваване на нарушаване на правото на Европейския съюз като основание на иска. Искът е предявен като такъв за обезщетение на вреди, произтекли от отменен индивидуален административен акт, а не за вреди от нарушаване правото на Европейския съюз, в който случай дори предварителната отмяна на съответния административен акт не е необходима. Освен това производството по установяване на митнически задължения, в случая на тяхната липса, е приключило с влезли в сила решения на националния съд, като по силата на българския процесуален закон правните последици на тези актове се заличават, считано от момента на издаването им. По тези въпроси няма спор в процеса. Не на последно място, разпоредбата на чл. 192 ЗМ (отм.), на която касаторът се позовава и във връзка с която иска тълкуване на правото на Европейския съюз, не е приложимо право в спора за дължимостта на обезщетението по чл. 1 ЗОДОВ в настоящия случай, за което ще бъдат изложени допълнителни съображения по същество по-долу. Въпросите не касаят относимия към спора въпрос, а гравитират около правомощието на митническите органи да изискват обезпечения, което правомощие не се оспорва по делото. Поради това искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз следва да бъде оставено без уважение. Касационната инстанция намира, че решението противоречи на материалния закон в частта, в която административният съд присъдил обезщетение за периода 30.05.2008 г. – 7.10.2008 г. Ищецът е внесъл сумата 2 301 лева, за да освободи стоката, поставена под митнически режим. Съгласно чл. 162 ППЗМ даването на разрешение за вдигане на стоките поражда вземането под отчет на вносните митни сборове, определени в съответствие с данните, обявени в митническата декларация. Когато митническите органи считат, че започнатата проверка може да доведе до размер на митните сборове, по-голям от определения в съответствие с данните, обявени в митническата декларация, те изискват учредяване на обезпечение с размер, който е достатъчен да покрие разликата. Първоначално сумата 2 301 лева е била предназначена за обезпечение за освобождаване на стоката, но впоследствие същата сума била задържана от митническите органи на основание издаденото решение № 556/07.10.2008 г. В исковата молба ищецът е посочил, че претендира обезщетение за вреда, причинена от отмененото като незаконосъобразно решение № 556/07.10.2008 г. При това положение няма правно основание за присъждане на обезщетение за периода преди датата на акта, от издаването на който са настъпили вреди. С оглед посоченото от ищеца основание обезщетението се дължи в размер на 652, 86 лева за периода 07.10.2008 г. – 02.03.2011 г. заедно със законната лихва от предявяването на иска. В останалата част решението на административния съд е правилно. С промяната на основанието за задържане на сумата, както е разпоредено в решение № 556/07.10.2008 г. на началника на Митница "Аерогара София", тя вече не представлява обезпечение, а сума за доплащане на ДДС върху определена по-висока стойност на внесените стоки. В решението на митническия орган е посочено, че тя се предвижда за усвояване за погасяване на задължение за данък върху добавената стойност. След отмяната на решение № 556/07.10.2008 г. отпада основанието за усвояване на сумата за покриване на публични държавни вземания, поради което тя подлежи на връщане. Това следва и от чл. 214 ЗМ (отм.) във връзка с чл. 219а ЗМ (отм.), който гласи, че недължимо заплатените суми се връщат със законната лихва, когато митните сборове са определени с незаконосъобразен акт на митническите органи. Обезщетението за забава се дължи от датата на издаване на решение № 556/07.10.2008 г., с което е променено основанието за задържане на сумата 2 301 лева. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че върху размера на обезщетението не се дължи законната лихва. Макар размерът на претендираното обезщетение за имуществени вреди да е определен чрез стойността на законната лихва за периода на забава, обезщетението не представлява лихва за забава. При паричните вземания величината на вредата се измерва със законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Паричното задължение за връщане на предоставената от ищеца сума не е изпълнено в срок, което поражда правото на обезщетение на кредитора в размер на законната лихва. С оглед направените констатации решението следва да се отмени в частта, в която в полза на "Глобъл Транс Лоджистик" ООД е присъдено обезщетение за периода 30.05.2008 г. - 7.10.2008 г. за разликата над сумата 652, 86 лева до 778, 61 лева, ведно със законната лихва, считано от 31.10.2011 г., както и в частта за разноските, които Агенция "Митници" е осъдена да заплати на "Глобъл Транс Лоджистик" ООД в частта за сумата 52 лева. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения от "Глобъл Транс Лоджистик" ООД срещу Агенция "Митници" иск в частта за сумата 125,85 лева, ведно със законната лихва от 31.10.2011 г. В останалата част решението следва да се остави в сила. При изхода на делото в полза на Агенция "Митници" се дължат разноски в размер на 17, 18 лева съразмерно с уважената част от жалбата, включващи юрисконсултско възнаграждение и държавна такса, а на противната страна-разноски в размер на 251, 41 лева съразмерно с отхвърлената част от жалбата. По компенсация в полза на "Глобъл Транс Лоджистик" ООД следва да се присъдят разноски в размер на 243, 23 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд