Решение № 11077 от 7.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8281/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 (ОПРР), чрез пълномощник, против решение 834 от 14.07.2025 г., постановено по адм.д. 123/2025 г. на Административен съд - Смолян, с което съдът е отменил негово решение РД-02-14-609/28.03.2025 г. за определяне на финансова корекция на Община Смолян. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че решението съдържа лаконични и бланкетни мотиви, без констатации относно конкретните спорни факти, а само и единствено преразказ на част от фактическата обстановка по делото, без да кредитира относимите факти и обстоятелства, имащи значение за делото. Сочи, че в мотивите не е изложена никаква конкретика по фактическата обстановка, а само двуяко тълкуване на разпоредбите на Закона за обществените поръчки (ЗОП), без да са анализирани събраните по делото доказателства. Счита за неправилни изводите на съда, че не е установено приетото от органа нарушение и липсва нередност, за която да бъде определена финансова корекция. Сочи относима според него практика на ВАС. Излага съображения за доказаност на констатираното нарушение и твърди, че използваната правна квалификация изпълва приетия състав на посочената нередност. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от Община Смолян жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна такива. Ответникът Община Смолян, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноски по приложен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касационния жалбоподател разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че между страните е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР, процедура на директно предоставяне "Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 Смолян", за изпълнение на проектно предложение Изграждане на нови социални жилища в град Смолян. В изпълнение на проекта общината е провела открита процедура за избор на изпълнител с предмет Доставка на обзавеждане и оборудване по две обособени позиции. По обособена позиция (ОП) 1 Доставка на обзавеждане и оборудване за нови социални жилища в град Смолян е сключила договор с избрания изпълнител Кеми дизайн ООД. По постъпил сигнал за нередност УО е извършил проверка и констатирал нарушения, за които е уведомил бенефициера с писмо от 10.03.2025 г., като му е дал възможност за възражения и представяне на допълнителни документи. Бенефициерът е представил възражения. Ръководителят на УО е издал оспореното пред първоинстанционния съд решение, с което е приел, че възложителят е допуснал нарушение на чл. 2, ал. 2, във връзка с чл. 46, ал. 1 ЗОП и чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП - незаконосъобразен предмет по ОП 1. Според административния орган в обхвата на поръчката по тази обособена позиция възложителят е включил доставка на различни групи артикули както за обзавеждане - легла, шкафове, гардероби, бюра и др., така и за оборудване - пералня, печка, хладилник, пароуловител, които е следвало да обособи в отделни позиции. Органът е посочил, че с оглед предмета на поръчката, дейностите по доставката са на различни по вид артикули, които представляват интерес на различни икономически оператори. Въз основа на това е приел, че участниците в процедурата трябва да са доставчици едновременно на обзавеждане - различни видове мебели, така и на кухненско оборудване, като обединяването им в една и съща обособена позиция е ограничително, доколкото изпълнението на доставката предполага наличие на разнороден обхват на предлагани продукти от един участник. Административният орган е обосновал, че доставките са възложени общо, без за тях да е бил приложен принципът на свободна конкуренция. Посочил е нарушението като нередност по т. 3 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата), за която е определил финансова корекция 5% върху стойността на допустимите разходи по договора с изпълнителя. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон поради липса на констатираното нарушение, съответно нередност, за което да бъде определена финансова корекция, поради което го е отменил. Посочил е, че липсва законово основание, което да налага профилиране дейността на икономическите оператори - само за обзавеждане или само за оборудване, като още с тръжната документация бенефициерът е индивидуализирал ясно по брой и вид количеството артикули, доставянето на които не съществува никаква пречка да се извършат от един икономически оператор. Според съда бенефициерът е съобразил предмета и стойността със сложността и обема на поръчката. Обосновал е, че отделянето на допълнителни самостоятелни единици спрямо един и същ обект на доставка ще утежни неоснователно всеки потенциален кандидат с допълнителни доставни разходи за транспорт и ангажиране на човешки ресурс, като поръчката касае обзавеждане на социални жилища с мебели и оборудване, и цели тяхното функциониране и социална пригодност за нуждаещите се. Формирал е краен извод за липса на нарушение на съюзното или на свързаното с него национално право, поради което не е допусната нередност, за която да бъде определена финансова корекция. Така мотивиран, съдът е отменил атакуваното решение на ръководителя на УО като незаконосъобразно. Решението е правилно. Съдът е установил относимата за спора фактическата обстановка, за която страните не спорят. При провеждане на първоинстанционното производство не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Спорен е въпросът дали актът е съответен на материалния закон и в частност дали е осъществено констатираното от ръководителя на УО нарушение, съответно, дали същото правилно е квалифицирано като нередност. Издателят на акта е приел, че с окрупняването на предмета на поръчката възложителят е определил незаконосъобразен предмет по една от обособените позиции - ОП 1, доколкото предметът на обособената позиция включва артикули от различни групи, които не са обособени в отделни обособени позиции. Мотивирал се е, че с оглед предмета на поръчката дейностите по доставката са на различни по вид артикули, които представляват интерес на различни икономически оператори и същите са незаконосъобразно групирани в една обща позиция. Квалифицирал е нарушението по чл. 46, ал. 1 ЗОП, съгласно който при подготовката за възлагане на обществена поръчка възложителят преценява възможността за разделянето и на обособени позиции и в случаите, когато реши, че не е целесъобразно разделянето на обществената поръчка на обособени позиции, в решението за откриване на процедурата посочва причините за това. Приел е за нарушена и разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОП, която въвежда забрана при възлагането на обществени поръчки възложителите да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. При тази фактическа установеност и правна квалификация на нарушението органът е приел нередност по т. 3 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, с посочени мотиви, от една страна, за липса на обосновка за неразделяне на предмета на поръчката на обособени позиции, от друга - за незаконосъобразен предмет на обособена позиция 1. Предметът на конкретната поръчка по ОП 1 е доставка на обзавеждане и оборудване за нови социални жилища в град Смолян. Определянето на предмета на поръчката е в рамките на оперативната самостоятелност на възложителя, който се е ръководил от вида на доставката, а именно доставка на обзавеждане и оборудване, като безспорно включените в доставката стоки са функционално свързани. Разделянето на една поръчка на обособени позиции е обвързано с характеристиките на съответния пазар и със същността на самата възлагана дейност. Конкретната поръчка е свързана с доставка на обзавеждане и оборудване, като възложителят е предоставил възможност на потенциалните участници да подадат оферти като част от обединения или да ползват подизпълнители при изпълнение на поръчката, поради което поставеното изискване не препятства икономическите оператори да участват в поръчката, дори и в нейния предметен обхват да са включени доставки на различни групи артикули. Настоящата касационна инстанция приема, че в решението за откриване на процедурата възложителят е разделил цялостно поръчката на обособени позиции, като е изложил и мотиви за това. Разделянето на предмета на обществената поръчка по ОП 1 на отделни обособени позиции би довело до затруднения при доставките и би рефлектирало върху изпълнението, а с възлагането на обществената поръчка на един изпълнител ще се постигне както максимално качествено, така и срочно изпълнение на доставката. Видът и характерът на включените артикули на доставката по тази обособена позиция са взаимосвързани като обзавеждане и оборудване, доколкото касаят отделни помещения, за всяко от които обзавеждането и оборудването следва да бъдат хармонично съобразени по вид и размери, а това би направило изпълнението на дейността по ОП 1 както икономически по-изгодно, така и съобразено със заложените срокове. Органът в случая е подходил формално в изводите си, като се е мотивирал само от гледна точка на осигуряване на повече доставчици, което обаче не винаги е икономически и качествено оправдано. Настоящият състав установи, че ръководителят на УО е определил правната квалификация на нередността, като е посочил редакция на Наредбата, "приета с ПМС 57 от 28.03.2017 г.", която не съответства на състава на приетата от органа нередност. Към датата на издаване на обжалвания индивидуален административен акт - 28.03.2025 г., в сила е редакцията на Наредбата, приета с ДВ бр. 59 от 12.07.2024 година. При съобразяване на § 13 от ПР на ПМС 248 от 5.07.2024 година във връзка с § 11 от същия, ръководителят на УО е следвало да приложи тази редакция на Наредбата относно възникнали преди изменението, но неустановени до датата на обнародването му факти, елемент от фактическия състав на нередността (виж: Решение от 22 декември 2010, Bavaria, С-120/08, EU:C:2010:798, т. 40 и 41, решение от 3 септември 2015, А2А, С-89/14, EU:C:2015:537, т. 37 и 41). Определена е финансова корекция на бенефициера, представляваща 5 % от допустимите разходи по договора с изпълнителя, като при приложение на § 13 от ПР на ПМС 248 от 5.07.2024 г. във връзка с § 11, процедурата по нередността е започнала на 10.03.2025 година, тоест, след влизане в сила на изменението на Наредбата, прието с ДВ, бр. 59/2024 година. Гореизложеното обосновава извод за незаконосъобразност на административния акт и правилност на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не установи други основания, водещи до неговата отмяна. С оглед изхода на правния спор, своевременно направеното искане за разноски и представените доказателства за реализирането им, в полза на Община Смолян следва да бъдат присъдени разноски за производството в размер на 1000 лв. Касаторът е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение с мотиви за липса на фактическа и правна сложност на делото. Възражението е неоснователно. Делото действително не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, но пълномощникът на страната е проявил активно участие в разглеждането и изясняването на касационния спор, като е подал подробен писмен отговор и писмена молба по делото. Предвид и защитимия материален интерес по делото, както и тълкуването, дадено в решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, настоящият съдебен състав намира, че претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд