Решение № 14996 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2058/2018 г.

Решение № 14996 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2058/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Владова, от [населено място] против решение № 15/09.01.2018 г. по адм. дело № 616/2017 г. на Административен съд – Плевен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Плевен изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 15/09.01.2018 г. по адм. дело № 616/2017 г. Административен съд – Плевен е отхвърлил жалбата на С. Владова, от [населено място] срещу решение № 2153 – 14 – 59/06.07.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него разпореждане № 2113 – 14 – 574 # 2/11.05.2017 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ досежно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО лицата, които не са придобили право на пенсия по предходните алинеи придобиват това право при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. По делото е установено, че жалбоподателката, която е заявител в пенсионното производство има навършена възраст 66 години, 04 месеца и 10 дни и придобит осигурителен стаж 15 години, 02 месеца и 04 дни при условията на трета категория труд. От общия осигурителен стаж 2 години 02 месеца и 00 дни са за отглеждане на първо и второ дете и този стаж не е признат от съда и пенсионните органи за действителен стаж. Изводите на съда и пенсионните органи по тълкуване и прилагане на закона са неправилни. Дефиниция на понятието "действителен стаж" е дадена в § 1, т. 12 от ДР на КСО и съгласно нея действителен стаж е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. В своята съдебна практика (виж решение № 6744/22.05.2018 г. по адм. дело № 2009/2018 г. на ВАС, VІ отделение) Върховният административен съд е приел, че осигурителният стаж при ползването на майчинството като осигурен социален риск е приравнен на осигурителния стаж при фактическото полагане на труд. Уредените в хипотезата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 хипотези не правят разграничение за изчисляване на стажа в хипотезите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО и чл. 68, ал. 3 КСО. В подкрепа на горните изводи Върховният административен съд тълкува и смисъла на нормата на § 9, ал. 1 ПЗР на КСО, където изрично е разписано, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Застъпената обратна теза от органите на НОИ и административния съд да не се зачита за действителен осигурителен стаж на лицето, времето през което С. Владова е била в отпуск по майчинство, противоречи на специалните разпоредби на чл. 14 и чл. 47, ал. 3 от Конституцията на Република България. Според материалноправната норма, която е действала по време и е регулирала отношенията свързани с видовете отпуск по майчинство – чл. 80 ППЗП (отм.); , за трудов стаж по смисъла на ЗП (отм.); се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ, какъвто е и отпускът по майчинство. Настоящият състав на Върховния административен съд счита, че не следва да се отклонява от посочената съдебна практика, още повече че и при двата режима – по ЗП (отм.) и по сега действащия КСО отпускът по майчинство се зачита за осигурителен стаж и осигурителен стаж при пенсиониране, поради което липсва основание за прилагане на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Изчислен към осигурителния стаж, който е признат от органите на НОИ с включения осигурителен стаж когато С. Владова е ползвала майчинство, общият осигурителен стаж е повече от 15 години, което сочи наличие на материалноправните основания по чл. 68, ал. 3 КСО за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По изложените съображения, първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно. Като незаконосъобразни следва да бъдат отменени и актовете на органите на ТП на НОИ, а преписката върната за издаване на нов акт при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение