Решение № 10549 от 2.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4072/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна и по частна жалба, подадени от "ГАЛЯ МиМ" ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, с управител Д. Димитров. Касационната жалба е предявена чрез упълномощен адв. Д. Сяров против решение 286 от 09.12.2022 г., постановено от Административен съд Сливен, по адм. д. 143/2022 г. С касационната жалба и в съдебно заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на оспорения съдебен акт. Според касационния жалбоподател обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като съдът не е отчел обстоятелството, че дружеството надлежно е изпълнило всичките си задължения по относимата схема за подпомагане в количествено, качествено и във времево отношение. Счита, че са постигнати заложените цели в чл. 1, ал. 2 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" /Наредбата/. Изразява становище, че съдът не е съобразил представените писмени доказателства - приемо - предавателен протокол от 30.04.2021г. и др. Заявява, че дори да е установено нарушение на чл. 11, ал.3 от Наредбата, то не е особено тежко и застрашаващо обществения ред. Изразява несъгласие с изводите на първостепенния съд по отношение на осъждането на жалбоподателя да заплати на адм. орган разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Претендира отмяна на обжалваното решение в неговата цялост, вкл. и относно разноските и моли Върховния административен съд да прогласи твърдяната нищожност на процесното уведомително писмо. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски с представен списък за тях. Частната жалба е подадена от "ГАЛЯ МиМ" ЕООД, чрез упълномощен адв. Д. Сяров, против определение 60 от 17.02.2023г. на Административен съд Сливен, по адм. д. 143/2022 г. Частният жалбоподател твърди, че искането му до първоинстанционния съд за изменение на съдебното решение в частта за разноските е съобразено с практиката на ВАС и то правилно е отправено до постановилия го съд по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, поради което същото без основание е оставено без разглеждане с оспореното определение. Ответникът заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ оспорва касационната жалба с писмено становище, представено чрез упълномощен юрисконсулт С. Гачев, който пледира за потвърждаване обжалваното решение на Административен съд Сливен, като правилно и законосъобразно постановено. Заявява искане за възлагане на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото е неоснователно възражението на касатора за неправилност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон. Според участващия по делото прокурор този въпрос вече е бил решен от Върховния административен съд в определение от 25.10.2022 г. по адм. дело 9634 по описа за 2022 г., където е прието, че жалбата на жалбоподателя срещу посоченото уведомително писмо е просрочена и не следва да се разглеждат възраженията срещу материалната законосъобразност на акта. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба и частната жалба за процесуално допустими, подадени от надлежна страна в преклузивните законови срокове, визирани в чл. 211, ал. 1 АПК и чл. 230 АПК. Разгледана по съществото касационната жалба е основателна само в частта за разноските, а в останалата й част е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 286 от 09.12.2022 г. е отхвърлена жалбата на "ГАЛЯ МиМ" ЕООД, подадена против уведомително писмо за отхвърляне на заявка за плащане 06/20.30.0720/31749/01 от 07.05.2021 г. по схема "Училищен плод" и "Училищно мляко" с изх. 01-2600/5045 от 01.09.2021 г. издадено от заместник - изпълнителен директор на ДФ"Земеделие" и жалбоподателят е осъден да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски по делото в размер на 100 (сто) лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Сливен е приел, че с атакуваното уведомително писмо е отхвърлена заявка за плащане по схема "Училищно мляко" подадена от оспорващото дружество за месец април 2021 г. Установено е, че оспореното уведомителното писмо е издадено на основание чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения схема "Училищен плод" и схема "Училищно мляко" и според посочените правни основания ДФЗ одобрява или отхвърля, изцяло или частично, заявката за плащане, за което уведомява заявителя с уведомителното писмо, което се изпраща по пощата с обратна разписка и ДФЗ отказва изплащането на част или на цялата финансова помощ по заявката за плащане. Съдът е съобразил представената по делото заповед 03-РД/2033#5 от 24.06.2021 г. , от т. 2. 31 от която е видно, че изпълнителният директор на ДФЗ е оправомощил В. Атанасов в качеството му на заместник - изпълнителен директор на ДФЗ да издава всички уведомителни писма, актове, удостоверения и документи, които следва да се подписват от изпълнителния директор на ДФЗ по схемата "Училищно мляко" и по схемата "Училищен плод". Първостепенният съд е счел, че основание за обявяване на нищожност е и установяване на обстоятелството, че административен акт е издаден въз основа на друг нищожен административен акт, което в настоящия спор не е налице. Според мотивите на обжалваното решение нищожен би бил и адм. акт, който не е издаден въз основа на закон или подзаконов нормативен акт, но същият засяга правата и законните интереси на адресатите му, но в конкретната хипотеза процесният акт е издаден на основание конкретна правна норма от горепосочената Наредба. Оттук е изведено заключение, че обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му правомощия и съгласно закона и чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФЗ, поради което същият представлява валиден административен акт. Освен това съдът е обсъдил възможността за евентуално установяване на нищожност поради засягането на установената в закона форма при издаването на акта до степен на същественост, която би могла да се приравни на липса на акт липса на волеизявление, абсолютна липса на мотиви, устно волеизявление, когато според закона е задължителна писмена форма и др., което обаче в настоящия случай също не е налице, тъй като оспореното писмо е издадено в предвидената от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, като в адм. акт са посочени фактическите и правни основания за извършения отказ от финансово подпомагане. Констатирано е, че изрично е посочено, че по подадената заявка за плащане за месец април 2021 г. по схема "Училищно мляко" представения към заявката приемо-предавателен протокол е подписан от "Брадърс комерс" ООД и "Полидей-2" ООД, като е установено, че "Брадърс комерс" ООД не е производител на мляко и млечни продукти, а е дистрибутор на произведените от "Полидей-2" ООД продукти,които са закупени от дружеството - жалбоподател. При тези данни първостепенният съд е преценил, че атакуваният адм. акт е постановен в предписаната от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за издаването му и в случая не се установява грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи, допуснато от административния орган при издаване на акта, водещи до нищожност на същия. В обжалваното решение е обсъдено евентуалното превратно упражняване на власт, което е тежък порок, водещ до нищожност само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, но в конкретния случай процесният адм. акт е издаден след извършена проверка от страна на ДФЗ на подадената заявка за финансова помощ в изпълнение на разпоредбата на чл. 4, ал. 4, т. 4 от Наредбата, съгласно която при прилагане на схемите за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения Държавен фонд "Земеделие" извършва административни проверки и проверки на място във връзка с подадените заявления за одобрение на заявители и заявки за плащане на помощта. Ето защо първостепенният съд е формирал извод, че оспореното уведомително писмо не е нищожно и жалбата, с която е сезиран е неоснователна, като е отразено, че инвокираните в нея доводи касаят материалната законосъобразност на акта, а не валидността му. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат неговата отмяна. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че делото пред него е образувано по жалба на "ГАЛЯ МиМ" ЕООД срещу уведомително писмо за отхвърляне на заявка за плащане 06/20.30.0720/31749/01 от 07.05.2021 г. по схема "Училищен плод" и "Училищно мляко" с изх. 01-2600/5045 от 01.09.2021 г., издадено от заместник- изпълнителен директор на ДФЗ, и в жалбата е изложено искане за отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен, алтернативно да бъде прогласен за нищожен. С определение 122 от 03.05.2022 г. жалбата е оставена без разглеждане, поради просрочие и делото е прекратено, но с определение 9366 от 25.10.2022 г. по адм. дело 9634/2022 г. на Върховен административен съд, четвърто отделение е отменено определение 122 от 03.05.2022 г., постановено по адм. дело 143/2022 г. на Административен съд - Сливен, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на "ГАЛЯ МиМ" ЕООД, по предявеното искане за обявяване нищожността на визираното уведомително писмо и е прекратено производството по делото в тази му част и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия в тази част. Както в първоинстанционната, така и в касационната жалба оплакванията на оспорващото дружество са, че процесният административен акт е нищожен, поради нарушение на материалния закон, противоречие с неговата цел, постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и необоснован. Заявени са твърдения, че жалбоподателят бил изпълнил изцяло своите задължения по наредбата, понеже при доставките били спазени изискванията за количество и качество на продуктите и млечните произведения били доставени съобразно установения график. Подробно развитото становище на оспорващото дружество е, че фирмата, от която били закупени продуктите била дистрибутор и в протокола, който бил представен в ДФЗ били положени подписите на производителя "Полидей-2" ООД, на "ГАЛЯ МиМ" ЕООД като доставчик и на дистрибутора "Брадърс Комерс" ООД. Настоящият съдебен състав напълно споделя тезата на първостепенния съд, че в АПК не са регламентирани изрично правни основания за нищожност на административните актове, но в теорията и съдебната практика вече са формирани критерии, а именно: нищожен е само този адм. акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не може да породи правните последици, към които е насочен. В случая по делото не е спорен въпросът относно компетентността на издателя на атакувания административен акт и доколкото в касационната жалба не се съдържа твърдение в този смисъл касационната инстанция не е необходимо да възпроизвежда отново законосъобразните правни изводи във връзка с установената компетентност на зам. изпълнителния директор на ДФЗ. По отношение на формата на оспореното уведомително писмо, следва да се отрази, че касаторът не развива конкретни възражения срещу правните заключения на първостепенния съд. Касационният съдебен състав намира, че в мотивите на обжалваното решение правилно е преценено, че в конкретната хипотеза не се установява липса на волеизявление, липса на мотиви, наличие на устно волеизявление или друго несъответствие с изискуемата писмена форма. Вярно е констатирано, че уведомителното писмо е издадено в предвидената от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2АПК, като са посочени правни и подробни фактически основания за постановения отказ от финансово подпомагане. В текста на процесния адм. акт изрично е записано, че по подадената заявка за плащане за месец април 2021 г. по схема "Училищно мляко" представеният към заявката приемо-предавателен протокол е подписан от "Брадърс комерс" ООД и "Полидей-2" ООД като безспорно е установено, че "Брадърс комерс" ООД не е производител на мляко и млечни продукти, а същият е дистрибутор на произведените от "Полидей-2" ООД продукти, закупени от жалбоподателя, което представлява нарушение на изискването на чл. 11, ал. 3 от Наредбата, по силата на която норма, когато доставчикът по схемите не е производител на мляко и млечни продукти, доставяните от него количества конвенционално произведени мляко и млечни продукти в учебните заведения се придружават от приемно-предавателен протокол, подписан от производителя, от когото са закупени, и от доставчика, протоколът се съставя в три екземпляра, като единият остава при производителя, вторият е за доставчика, а третият се прилага към заявката за плащане, протоколът следва да е по образец на изпълнителния директор на ДФЗ. Във връзка със сочените от касационния жалбоподател нарушения на материалния закон, първостепенният съд правилно е преценил, че те не касаят валидността на оспореното уведомително писмо. Настоящият съдебен състав възприема становището на Административен съд - Сливан, че нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - не е издаден на основание на нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. В конкретната хипотеза атакуваният административен акт е издаден на основание чл. 19, ал. 2 и ал. 3, т. 6 от Наредбата, според която ДФЗ отказва изплащането на част или на цялата финансова помощ по заявката за плащане, когато са установени нарушения при извършване на доставките. Първостепенният съд е обсъдил възражението на жалбоподателя и законосъобразно е приел, че при извършената административна проверка е установено, че представеният от оспорващото дружество приемо-предавателен протокол не съответства на изискването на чл. 11, ал. 3 от Наредбата. В случая с първоинстанционната жалба само бланкетно се претендира обявяване на нищожност на акта, без да са посочени конкретни съображения за това, поради което решаващият съдебен състав правилно е счел, че не са налице основания за обявяване нищожност на акта по отношение на материалния закон, доколкото само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност, за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание, което обаче в настоящия случай това не е осъществено. По изложените съображения касационният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение в гореописаната му част, което не страда от инвокираните в касационната жалба пороци. Относно оспорването на касатора на обжалваното съдебно решение в частта му за присъдените на ДФЗ разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., настоящият съдебен състав счита, че е основателно. Това е така, защото с постановеното свое определение 122 от 03.05.2022 г. по адм. д. 143/2022 г. по описа на Административен съд - Сливен, дружеството - жалбоподател вече е осъдено да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв. Визираното определение в посочената част не е отменено от Върховния административен съд и е влязло в сила. Това означава, че по същото дело първостепенният съд вече е присъдил в полза на ДФЗ разноски за юрисконсултско възнаграждение и повторното осъждане на жалбоподателя на същото основание е неправилно. Това обстоятелство изисква отмяна на обжалваното решение в частта му за разноските в размер на 100 лв., които дружеството е осъдено да заплати на ДФЗ. По отношение на частната жалба на "ГАЛЯ МиМ" ЕООД, която е предявена против определение 60 от 17.02.2023г. на Административен съд Сливен, постановено по адм. д. 143/2022 г., настоящият съдебен състав счита, че е неоснователна. Първостепенният съд точно е установил, че с частната жалба се оспорва извода на съда за осъждане на "ГАЛЯ МиМ" ЕООД да заплати на ДФЗ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Това означава, че в случая частният жалбоподател претендира отмяна на съдебното решение в описаната част, а не иска изменение или допълване на съдебното решение в частта му за разноските. Правилно първоинстанционният съд е установил, че е сезиран с искане за отмяна на решение в частта относно разноските, поради неправилното им присъждане, предвид липсата на основание за ангажиране на отговорност за разноски. Така формулирано искането не може да се разглежда по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, защото страната претендира отмяна на неправилен съдебен акт, за която редът за защита е по чл. 229 и сл. АПК или по чл. 208 и сл. АПК, тъй като първостепенният съд не разполага с правомощие сам да отменя постановеното от него и обявено съдебно решение, поради забраната на чл. 246 ГПК, освен в случаите, в които законът му позволява. Законът е позволил, съответно регламентирал това с нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК, като е предвидил, че съдът може да допълни или изменени съдебния акт по чл. 248, ал. 1 ГПК, но не може да си отмени решението и определението. Оттук е изведен правилен извод, че молбата на дружеството е недопустима и е следва да се остави без разглеждане. С оглед изхода на спора - частична основателност и частична неоснователност на касационната жалба, касационният съд не следва да присъжда претендираните от двете страни разноски и същите следва да останат за тях така, както са направени. ДФЗ не е заявил искане за възлагане на разноски относно частната жалба. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение,