Решение № 4018 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7567/2014 г.

Решение № 4018 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7567/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби срещу Решение № 1 от 14.02.2014 г., постановено по адм. д. № 122 по описа за 2012 г. на Административен съд - Русе (АСР) за 2012 г., с което Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) е осъден да заплати на Цветанка Атанасова Владова сума в размер на 500,00 (петстотин) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на отменен индивидуален административен акт - Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. с изх. № 02-180-6500/2796 от 2.10.2011 г. (УП), издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, като предявеният иск в останалата му част, за сумата над 500,00 лв. до 3000,00 лв., като неоснователен, е отхвърлен и Владова е осъдена да заплати на ДФЗ сума в размер на 266,67 лв. за разноски по делото. Първата касационна жалба е подадена от Владова срещу посоченото съдебно решение, в частта, с която предявеният от нея иск е отхвърлен за сумата над 500,00 лв. до пълния предявен размер от 3000,00 лв. От приложените медицински документи, според касационния жалбоподател, се установява, че от декември 2010 г. е започнало влошаване на здравето й. Приемала е лекарства в увеличени дози, заплатила е сума в размер на 1376,00 лв. за лекарства, които не може да спре, и се е лекувала в болница. Начинът й на живот е "... застрашен от текущата, създавана от ДФЗ обстановка на масиран стрес". За ефикасното и бързо лечение на Владова била необходима "пълната стойност на иска". От месец декември 2010 г. търпи нечовешко отношение, тъй като ДФЗ продължава да задържа полагащото се подпомагане. Иска заплащане на обезщетението в пълния му предявен размер. В съдебното заседание пред настоящия съд този касатор не се явява и не се представлява. В представен по делото писмен отговор изразява становище, че жалбата на ДФЗ е неоснователна и иска да бъде оставена без уважение. Втората касационна жалба е подадена от ДФЗ срещу посоченото съдебно решение, в частта му, с която ищцовата претенция е уважена за сума в размер на 500,00 лв. Твърди се, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени съображения се иска отмяната на съдебното решение, предмет на контрол, в обжалваната част, и отхвърляне на предявения от Владова иск изцяло. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Вторият касатор не изпраща представител за съдебното заседание. В представено по делото писмено становище оспорва касационната жалба на Владова, иска оставянето й без уважение и поддържа предявената такава от ДФЗ, като иска отмяната на обжалваното съдебно решение, в обжалваната му част. Сочи, че частично уважената искова претенция е неоснователна, тъй като не е налице фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Иска присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 440,00 лв., и представя списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество жалбите са основателни, макар не по посочените в тях причини. Първоинстанционният съд е посочил, че е сезиран от Владова с иск срещу ДФЗ за заплащане на сума в размер на 3000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяно лишение от средства, загуба на време, създадени грижи и страх от неизвестното, и влошено здравословно състояние, причинени й от отменен отказ на ДФЗ да й бъде изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., обективиран в УП № 02-180-6500/2796 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и от постановения преди това Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23378 от 13.04.2011 г., с който е постановено възстановяване на изплатени средства за подпомагане за 2009 г., отменен с решение на АСР (стр. 1, последен абзац и стр. 2, първи абзац от съдебното решение). Приел е предявеният иск за допустим, доколкото Владова е поискала присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили като следствие на незаконосъобразен административен акт, адресат на който е била тя. На стр. 3 от решението обаче, е обобщил, че предмет на производството пред него могат "... да бъдат единствено претърпените вреди от отмяната..." на посоченото УП, тъй като исковата молба е подадена едновременно с оспорване законосъобразността на този акт и делото било образувано именно въз основа на нея. Въведената допълнително като основание за претендиране на обезщетение за претърпени неимуществени вреди отмяна на АУПДВ № 01-6500/23378 от 13.04.2011 г. съдът е намерил за "неотносима" към заявената при предявяване на иска претенция, тъй като по този начин се претендират вреди от отмяната на друг административен акт (стр. 3 от съдебното решение, мотиви по т. 2, абзац четвърти). Въз основа на представените по делото писмени доказателства (епикриза, амбулаторен лист, рецептурна книжка) и гласни такива (показанията на разпитания свидетел Иванка Николова) съдът е намерил иска за частично основателен. Определил е обезщетение в размер на 500,00 лв., като за разликата до 3000,00 лв. е отхвърлил иска като недоказан и неоснователен. Решението, предмет на касационен контрол, е недопустимо постановено по нередовна искова молба, която въпреки направените по делото пред АСР уточнения от Владова, не съответства на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, тъй като в нея не са формулирани ясно, точно и конкретно фактическите обстоятелства, както и направените искания. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което настоящият съд по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК следи служебно. Ето защо, решението следва да бъде обезсилено изцяло, а делото - върнато за ново разглеждане на друг състав на АСР. За да приеме това настоящият състав на Върховния административен съд, състав на трето отделение, съобрази следното: С жалба депозирана в АСР Владова е оспорила УП № 02-180-6500 от 2.10.2011 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. Инкорпориран в жалбата, е предявен иск за 3000,00 лв. за нанесени морални вреди. С протоколно определение от 5.04.2012 г. от съдебно заседание по адм. д. № 70/2012 г. състав на АСР е отделил този иск за разглеждане в отделно съдебно производство. Образувано е адм. д. № 122/2012 г. по описа на АСР. Първоинстанционният съд е констатирал нередовност на предявената искова молба, инкорпорирана в жалбата срещу посоченото УП, поради което с Определение от 18.04.2012 г., постановено по адм. д. № 132/2012 г. (вероятно се касае за грешка в посочване номера на делото) е оставил производството по делото без движение и е дал указания на Владова за изпълнение в определен от съда срок, а именно за внасяне на такса, за посочване на ответник по иска съобразно правилата на чл. 205 АПК, за конкретизиране на незаконосъобразния акт, действие или бездействие, от което са причинени вредите, както и да посочи в какво се изразяват претърпените неимуществени вреди, чието обезщетяване се иска. Указания за уточнение на периода, за който се претендират вредите, съдът не е дал. Владова е предупредена, че при неизпълнение в срок на дадените указания исковата молба ще бъде оставена без разглеждане. В отговор на това определение, на 2.05.2012 г. по делото е постъпила молба от Владова, именована "иск" (л. 6, 7 от първоинстанционното дело), в която като ответник по иска за "... обезщетение за вреди от действия, бездействия, актове на ДФ "Земеделие"..." е посочен министърът на финансите. Посочено е също така, че вредите са "...по повод на кандидатстване за подпомагане по СЕПП за пасища...". Следва изложение, от което може да се извлече, че търпените вреди са свързани с Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), отменен по съдебен ред. Последвало е издаването и на Уведомително писмо с изх. № 02-180-6500 от 2.10.2011 г. Доколкото може да се възпроизведе изнесеното в молбата, вредите се изразяват в тревоги, неудобства, притеснения, загуба на време, загуба на доверие към мерките за подпомагане, както и неудобства от лишаване от подпомагане, принуда да търпи незаконни действия и бездействия, поставяне в невъзможност за справяне с нужди, затруднения при гледането на животните. Иска се заплащането на 3000,00 лв., с лихвите от деня на връчване на АУПДВ - 14.04.2011 г. (вероятно се касае за АУПДВ № 01 - 6500/23378 от 13.04.2011 г., връчен на Владова на 14.04.2011 г. и приложен към молбата). Очевидно приемайки, че с така подадената молба ищцата е отстранила нередовностите на исковата молба, на 9.05.2012 г. съдът е постановил определение, с което съдебното производство по адм. д. № 122/2012 г. е спряно до приключване на адм. д. № 4545/2012 по описа на Административен съд София - град (АССГ). Съдът е приел, че е сезиран с искова молба от Владова срещу ДФЗ, с която се иска осъждането на ответника (ДФЗ) да й заплати обезщетение в размер на 3000,00 лв. за неимуществени вреди, настъпили в резултат от издаването на УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., оспорено пред АССГ, по адм. д. № 4545/2012 г. На 14.05.2012 г. по делото е постъпила молба от Владова, също именована иск, в която отново се сочи, че искът за обезщетение за вреди от действия, бездействия, актове на ДФЗ е насочен срещу министъра на финансите. Уведомява съда, че АУПДВ № 1 - 6500/23378 от 13.04.2011 г. е отменен с решение, оставено в сила от ВАС, и това е основание на нейния иск. Обърнала е внимание за посочването на два различни номера на дело в горните определения № 122 и № 132. На 11.11.2013 г. по делото е постъпила молба от Владова, към която е приложила Решение № 1865 от 19.03.2013 г. на АССГ, оставено в сила от ВАС, с което е отменено УП от 2.10.2011 г. С определение от 18.11.2013 г. производството по адм. д. № 122/2012 г. по описа на АСР е възобновено и е насрочено открито съдебно заседание. Предвид дотук изложеното следва да се приеме, че за да разгледа и се произнесе по предявения иск, съставът на АСР не е отчел, че въпреки указанията, дадени до ищцата, с подадената от нея на 2.05.2012 г. молба, не са отстранени нередовностите на предявената искова молба. В този смисъл тя не съответства по съдържание на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ГПК. От подадената на 2.05.2012 г. уточнителна молба не може да се направи извод, че Владова е изпълнила дадените й указания. Установява се от нейното съдържание, че ищцата нееднозначно е посочила ответник по предявения иск - министър на финансите (както и в молбата от 14.05.2012 г.) от една страна, а от друга сочи, че претендира "... вреди от ДФ "Земеделие ...". Също така нееднозначно, в изпълнение на даденото й указание за конкретизиране на незаконосъобразния акт, действие или бездействие, от което са причинени вредите, тя е посочила от една страна, че претендира обезщетение за вреди от действия, бездействия, актове (неконкретизирани), от друга - че това са вреди по повод кандидатстване за подпомагане по СЕПП за пасища, и най-накрая - от АУПДВ, отменен с решение на АСР (отнсно АУПДВ - така и в молбата от 14.05.2012 г.). Споменава и за издаването на УП. Не е направено, също така, исканото уточнение в какво се изразяват претърпените неимуществени вреди, чието обезщетяване се иска. Наред с всичко това, а и по причина недаването на указание в този смисъл, неуточнен е останал периодът, за който се претендират вреди. Вместо да съобрази, че указанията, дадени на Владова, не са били изпълнени, съставът на АСР е приел за разглеждане една нередовна искова молба. Последващите действия на съда са красноречиви и показателни за така констатираната от настоящия съд нередовност. В първото по делото съдебно заседание, провело се на 5.12.2013 г., след като е дал ход на делото, съставът на АСР е докладвал исковата молба на Владова срещу ДФЗ (който е призован като ответник) с искане за осъждането му за заплащане на обезщетение в размер на 3000,00 лв. неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразен акт - АУПДВ № 1-6500/23378 от 13.10.2011 г. (вероятно се касае за грешка в изписването на месеца). Така докладваната искова молба се поддържа в съдебно заседание от Владова, като видно от изявлението й в резултат на този акт, тя е в стрес, има високо кръвно налягане и е пред диабет. В съдебното заседание на 16.01.2014 г. Владова по същество моли осъждането на ДФЗ да й заплати исковата сума. С решението, предмет на контрол, съдът е приел, че е сезиран за присъждане на сума в размер на 3000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка с отказа на ДФЗ да изплати на Владова финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., обективиран в УП № 02-180-6500/2796 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Приел е, че според изявлението на Владова, което се съдържа в молбата й от 2.05.2012 г., искът е предявен срещу ДФЗ, а вредите се претендират от отменените по съдебен ред АУПДВ и УП. Изрично е изложил съображения обаче, че предмет на производството могат да бъдат само "... вреди от отмяната на УП...", доколкото искът бил предявен едновременно с оспорване на този административен акт. Предявяването на иск за вреди от АУПДВ, според съда, представлявало нов иск. Така възприетото в съдебното решение е в пряко противоречие с доклада на съда, направен в първото по делото съдебно заседание (вж. по - горе). Като е намерил иска за допустим, съдът го е уважил частично и е осъдил ДФЗ да заплати на Владова обезщетение в размер на 500,00 лв. за претърпени неимуществени вреди, причинени от отменено УП от 2.10.2011 г., без да конкретизира периода, за който е приел, че са претърпени, респективно присъдени вредите, а в останалата част е отхвърлил иска. В контекста на изложеното, настоящият състав намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че с предявения иск, инкорпориран в първоначално предявената жалба, Владова претендира вреди от незаконосъобразното УП от 2.10.2011 г. (стр. 1 от решението, последен абзац). Такова изявление там не се съдържа, доколкото изнесеното е крайно неясно. Тъкмо по тази причина съдът е дал указания до ищцата с Определението от 18.04.2012 г., в това число да конкретизира незаконосъобразния акт, действие или бездействие, от което са причинени вредите и да посочи в какво се изразяват претърпените неимуществени вреди, чието обезщетяване се иска. Неправилно първоинстанционният съд е приел, също така, че с подадената по делото молба от 2.05.2012 г. Владова е посочила като ответник по иска ДФЗ. Видно от посочената молба искът е предявен срещу "ответник: министъра на финансите", както и това, че претенцията е за вреди от ДФЗ. На различни етапи от производството е налице противоречие и досежно това, от кой отменен административен акт съдът приема, че Владова претендира вреди по иска, с който е сезиран. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Вредите следва да са реално причинени и да са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно. Исковата молба следва да съдържа твърдение за причинените вреди, изложение в какво се изразяват те, от кой конкретно незаконосъобразен акт, съответно действие или бездействие произтичат, периода, за който се претендират. С исковата молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и петитум. Следва да се посочи цената на иска и лицето, срещу което искът е предявен. Предвид това и при съобразяване на гореизложеното, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на съдебното решение, съдът следи служебно. Доколкото се прие, че съдебното решение, предмет на касационна проверка, е постановено при нередовно упражнено право на иск, то е недопустимо. С оглед констатираното основание за по чл. 209, т. 2 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася до оплакванията за неправилност на обжалваното съдебно решение, които са наведени в касационните жалби. Решението следва да се обезсили като недопустимо, а делото да се върне на АСР за ново разглеждане от друг състав на този съд, при което да се извършат дължимите процесуални действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба в изпълнение на чл. 129 ГПК с оглед произнасяне по иск с надлежно определени предмет и страни. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,