Решение № 8797 от 17.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11392/2014 г.

Решение № 8797 от 17.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11392/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Местни данъци и такси" в Община Петрич, гр. Петрич, ул. "Цар Борис III" № 24 срещу Решение № 1121 от 30.06.2014 г. на Административен съд, гр. Благоевград, постановено по административно дело № 34/2014 г.

С обжалваното решение съдът отменил акт за установяване на задължения по декларация № АУ000212 от 17.10.2013 г. на орган по приходите в Община Петрич, с който на Ганка Танева, действаща като едноличен търговец с фирма "Ганка Танева" за периода 01.01.2006 г. - 31.12.2013 г. са определени данък върху недвижимите имоти в размер над 317, 60 лв. и лихви в размер над 44,40 лв. и такса за битови отпадъци в размер на 65788,05 лв. и лихви в размер на 28 695,63 лв. и осъдил Община Петрич да заплати на търговеца 530,00 лв. разноски по делото.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - началника на отдел "Местни данъци и такси" в Община Петрич, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че оранжериите не представляват сгради по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Търговецът сам определил оранжерийните блокове като сгради в подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ. Позовава се на писмо на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, изх. № 08-П-11 от 01.03.2013 г., в което оранжериите са определени като строежи и се категоризират като производствени сгради, и на писмо на Министерството на финансите, изх. № 08-00-167 от 26.02.2013 г., в което оранжериите и парниците, които са изградени върху основи, трайно свързани със земята, са сгради. Позовава се и на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която сочи, че "преместването не може да стане без разглобяване". Счита, че съдът неправилно приел декларираната от търговеца земя за земеделска.

Неправилно счита съдебното решение и в частта досежно таксата за битови отпадъци. Счита, че по делото е установено предоставянето на услугата обезвреждане на битови отпадъци в депо и извършването от общината на разходи за предоставяне на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. За дължимостта на таксата счита достатъчно установяването на предоставянето на услугата на територията на населеното място, в което се намират недвижимите имоти, без да е необходимо доказване на предоставянето им по отношение на конкретния имот. В случая счита за безспорно доказано предоставянето и на двете услуги на територията на гр. Петрич и в района, в който се намират имотите на търговеца.

Счита, че оспореният акт е издаден при спазване на изискванията за форма. Недиференцирането на таксата по видове услуги и липсата на яснота относно изчисляването й по правилата на чл. 67, ал. 1 и 2 ЗМДТ счита, че не са съществени пропуски и не ограничават правото на защита на търговеца, защото дължимите суми и техният произход са посочени, а останалите елементи на фактическия състав подлежат на установяване в процеса на оспорване. Неправилно счита приетото от съда, че търговецът сам извършва услугата обезвреждане на битовите отпадъци в депо. Договорите за извозване на битовите отпадъци са за 2008 г. и 2011 г. и не обвързват общината.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на едноличния търговец. Касаторът се представлява от юрисконсулт Диана Бориславова Германлиева-Танева.

2. Ответникът по касационната жалба - Ганка Танева, действаща като едноличен търговец с фирма "Ганка Танева", счита същата за неоснователна. Сочи, че касационните възражения са били развити и пред първоинстанционния съд, който направил задълбочен и подробен анализ не само на доказателствата по делото, но и на възраженията на касатора. Съдът правилно приел, че процесните имоти не попадат в регулационните граници на гр. Петрич и са земеделски земи, които се използват за земеделска дейност. Правилен счита и извода на съда, че процесните оранжерии не са трайно прикрепени към земята и не представляват сгради по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Правилно съдът приел, че в процесния акт размерът на таксата за отделните видове услуги не е определен, а по делото липсват доказателства за предоставяне на услугите от общината. Правилен е изводът на съда, че липсата на фактически основания за издаването на акта е пречка да се осъществи контрол за законосъобразност. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Петър Йовчев, Адвокатска колегия, гр. Благоевград.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Процесните оранжерии попадат в изключението на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, тъй като са земеделски земи и не се облагат с данък. Използват се за селскостопанска дейност, не се намират в урбанизирана територия и нямат предназначение на поземлен имот по смисъла на чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). По делото липсват доказателства за престиране от общината на услугата сметосъбиране и сметоизвозване, а са налице в обратния смисъл - договорни отношения на данъчно задължените лица с фирми, с договори, приложени по делото. Налице е неконкретизиране на отделните услуги по чл. 66 ЗМДТ за всяка от услугите по чл. 62 ЗМДТ, което е пречка да се установи какъв е размерът на таксата за битови отпадъци за всеки един от имотите и този факт правилно е квалифициран като липса на фактически основания, водещо до немотивираност. След като оранжерийният комплекс е извън регулация, граничи със земеделски земи и път от републиканската пътна мрежа, ограден е от всички страни и е охраняема зона, в която е въведен пропускателен режим, обоснован е изводът, че в план-сметката на общината за касационния жалбоподател не е предвидено мероприятие за дейността поддържане чистотата на териториите. В тежест на касатора е било да докаже, че действително такива услуги са предоставяни, което не е сторено. Обосновано е прието, че липсват доказателства процесните имоти да са включени в услугата обезвреждане на битови отпадъци в депо, тъй като търговецът е имал договор с дружеството, което е стопанисвало депото.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна.

III. По фактите:

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Ганка Танева, действаща като едноличен търговец с фирма "Ганка Танева", е собственик на недвижим имот - парцел I с площ от 81, 212 дка, находящ се в м. "Амушева лъка", землището на гр. Петрич, който парцел е част от имот с кадастрален № 90 по плана за земеразделяне на гр. Петрич - нотариален акт за покупко-продажба № 148, т. IV, рег. № 6726, дело 677/2002 г., продавач "В и ВГД Оранжерии - Петрич" ООД.

2. На 01.01.2008 г. между "В и ВГД Оранжерии - Петрич" ООД и "Енвиронман - Тео - България" ООД бил сключен договор за извозване на смесени битови отпадъци от района на оранжерийния комплекс, намиращ се на изхода от гр. Петрич по посока на гр. София със срок на действие една година от датата на сключване.

3. На 22.10.2009 г., със Заповед № IV-А-498 издадена на основание чл. 4, ал. 3 и 4 ЗМДТ, кметът на Община Петрич, определил длъжностни лица в общинската администрация да изпълняват правомощията на орган по приходите. Под № 3 в списъка фигурира Жулиета Делидимова, главен инспектор в отдел "Местни данъци и такси".

4. На 30.06.2010 г. Ганка Танева подала декларация по чл. 14 ЗМДТ, с която декларирала имот, парцел I, м. "Амушева лъка", извън строителните граници на гр. Петрич, с разположени в него оранжериен блок 15 и 16 - едноетажни сгради с производствено предназначение, котелно помещение и битова сграда, с обща площ 81 212 кв. м. и застроена площ 59 578 кв. м.

5. На 09.08.2011 г. между "В и ВГД Оранжерии - Петрич" ООД и "Енвиронман - Тео - България" ООД бил сключен договор за извозване на смесени битови отпадъци - 10 броя контейнери по 1, 1 куб. м., от района на оранжерийния комплекс, намиращ се на изхода от гр. Петрич по посока на гр. София със срок на действие една година от датата на сключване.

6. На 07.09.2011 г. между "Тео Морис България" ЕООД и "В и ВГД Оранжерии - Петрич" ООД бил сключен договор за съхраняване и третиране на неопасни отпадъци в местността "Тумбите", землището на гр. Петрич, за срок от една година от датата на подписване на договора.

7. На 10.12.2012 г. директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите, гр. Благоевград, издал на "В и ВГД Оранжерии - Петрич" ООД регистрационен документ за извършване на дейност по транспортиране (събиране и транспортиране) на: отпадъци, неупоменати другаде; синтетични моторни и смазочни масла и масла за зъбни предавки; други моторни, смазочни и масла за зъбни предавки, смесени битови отпадъци, всички от дейност на дружеството.

8. На 01.01.2013 г. едноличният търговец сключил, в качеството си на продавач, договор за покупко-продажба на оранжерийна продукция с "В и ВГД Оранжерии - Петрич" ООД. Съгласно т. I. 4. от договора "Растителните отпадъци от блоковете на продавача, находящи се в района на Оранжериите, ведно с битовите отпадъци, ще бъдат за сметка на купувача - "В и ВГД Оранжерии - Петрич" ООД, които имат сключен договор, съгласно Закона за отпадъците".

9. На 17.10.2013 г. орган по приходите Жулиета Делидимова издала Акт за установяване на задължения по декларация № АУ000212, с който установила на Ганка Танева за периода 2006 - 2013 г. такса за битови отпадъци и за периода 2011 - 2013 г. данък върху недвижимите имоти за имота по т. 1. в размер на 73 291, 04 лв. и лихви - 29 744, 88 лв.

10. На 14.12.2013 г. началник отдел в дирекция "Местни данъци и такси" в Община Петрич потвърдил Акт за установяване на задължения по декларация № АУ000212 от 17.10.2013 г.

11. В хода на съдебното производство съдът приел съдебно-икономическа експертиза, която установила, че:

а) на 21.06.2001 г. с декларация вх. № 165 едноличният търговец декларирал отчетна стойност 1 461 956, 00 лв. на 5 броя обекти: оранжериен блок 15 - 966 129, 00 л.; оранжериен блок 16 - 345 476, 00 лв.; котелно помещение - 76 366, 00 лв.; битова сграда - 6 417, 00 лв.; земя - 67 568, 00 лв.;

б) отчетната стойност по смисъла на § 1, т. 17 ЗМДТ на декларираните от търговеца имоти/сгради е 1 461 856, 00 лв.;

в) размера на данъка върху недвижимите имоти за периода 01.01.2011 - 30.06.2013 г. е 7 502, 99 лв. и лихви - 1 042, 22 лв.;

г) размера на таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за периода 01.01.2006 - 30.06.2013 г. е 65 788, 05 лв. и 28 705, 84 лихви;

г) Община Петрич има разходи за предоставяне на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъци за процесните имоти и период; налице е депо за обезвреждане на битови отпадъци в местността "Тумбите", землището на гр. Петрич;

д) "В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД има сключени договори за ползване на депо;

е) в план-сметката на общината не фигурират лицата, които ползват услугите за такса битови отпадъци;

ж) отчетната стойност на процесните имоти е по-висока от данъчната оценка, която е изчислена правилно.

12. В хода на съдебното производство съдът приел съдебно-техническа експертиза, която установила, че:

а) процесните сгради са разположени в поземлен имот с идентификатор 56126.452.5, находящ се извън строителните граници на гр. Петрич, не е включен в друго селищно образование и в районите, в които не се предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване;

б) сградите са с идентификатор, както следва:

оранжериен блок 15 - 56126.542.5.4;

оранжериен блок 16 - 56126.542.5.5;

битова сграда - 56126.542.5.1;

котелно - 56126.542.5.2;

в) конструкциите на оранжерийните блокове не са трайно прикрепени към земята, връзката между металните конструкции и ивичните бетонови основи е сглобяемо-разглобяема;

конструкциите на котелното и на битовата сграда са трайно прикрепени към земята;

г) оранжерийните блокове и котелното са построени 1969 г., а битовата сграда - 1968 г.;

д) имотът, заедно с имота на "В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД е ограден и с пропускателен режим; в комплекса няма територии за обществено ползване; от три страни комплексът граничи със земеделска земя, а от четвъртата с път от републиканската пътна мрежа.

13. В хода на съдебното производство органът представил заповедите по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ на кмета на общината за 2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012 и 2013 г., в които процесният имот не е включен в границите на района, в който общината предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване, общината предоставя услугите обезвреждане на отпадъците в депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване на цялата територия на Община Петрич.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, служебно, поради установено неплащане на задълженията. Приел, че задълженията за такса за битови отпадъци за 2006 и 2007 г. са погасени по давност. Приел, че сграда, по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ е всяка постройка, която трайно е прикрепена към земята или към друга постройка. Приел, с оглед на заключението на съдебната експертиза, че двете сгради - оранжерийни блокове, не са сгради по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, а сглобяемо-разглобяеми конструкции, които са преместваеми, поради което за тях не се дължи данък. Данък се дължи за другите две сгради. Приел, че земята в имота е земеделска по предназначение - с оглед на § 1, т. 25 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и за нея данък не се дължи.

По отношение на задължението за такса за битови отпадъци приел, че в акта задължението не е определено по вид на услугата, което прави акта немотивиран. Тази непълнота приел, че не може да бъде санирана от заключението на вещото лице. Приел, че по делото не са представени доказателства за реално предоставяне на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане в депа по отношение на оранжерийния комплекс, поради което таксата в двата й компонента е недължима. Органът не взел предвид договорите на "В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД с търговец за предаване и обезвреждане на отпадъци, които доказват извършването на услугата не от общината. Въз основа на това направил извод за недължимост на таксата за битови отпадъци и дължимост на данъка върху недвижимите имоти за размер на 127, 16 лв. за 2011 г. за котелно - 114, 55 лв. и за битова сграда - 12, 61 лв.; за 2012 г. 127, 01 лв. за котелно - 224, 55 лв. и лихви - 12, 46 лв. и за 2013 г. 63, 43 лв. - за котелно - 57, 27 лв. и битова сграда - 5, 16 лв. Въз основа на това отменил акта за частта над 317, 60 лв. за данък върху недвижимите имоти и лихва в размер над 44, 40 лв. и в частта за установените задължения за такса за битови условия.

Този извод на съда е правилен в частта досежно такса за битови отпадъци и неправилен в частта досежно данък върху недвижимите имоти.

V. По съществото на спора:

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Доводите, които сочи в подкрепа на твърдяните пороци са нарушение на чл. 10, ал. 1 и 3 и на чл. 71, т. 2 и 3 ЗМДТ и неверни фактически констатации досежно предоставянето на услугите.

1. По нарушението на чл. 10, ал. 1 и 3 ЗМДТ:

а) за оранжерийните блокове:

По делото е безспорно, че процесният поземлен имот се намира извън строителните граници на населеното място. Безспорно е също, че в него има изградени четири обекта - битова сграда, котелно и два оранжерийни блока. Не се спори, че битовата сграда и котелното са сгради по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Спорът по делото е за правния статус на двата оранжерийни блока.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради. Законът за местните данъци и такси не съдържа легална дефиниция на понятието "сгради". Легална дефиниция няма в позитивното право.

С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) съдържанието на понятието трябва да бъде установено по тълкувателен път като тълкуването трябва да бъде в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото.

Съгласно чл. 37, ал. 2 от Указ 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на думата с допълнителна разпоредба се определя смисъла за съответния нормативен акт. В случая законодателят не е определил специален смисъл на думата "сграда", поради което следва, че тя е употребена в общоприетия смисъл. Съгласно Тълковен речник на българския език, Наука и изкуство, София, 2008 г., стр. 872, сграда е постройка със стени и покрив. Това общоприето днес значение на думата е било част от действащото право. Съгласно чл. 164 от Закона за благоустройството на населените места, в сила до 01.01.1950 г., сграда (постройка) е всеки строеж над или под земята, ограничен от страни със стени или колони, а отгоре - с покрив и предназначен за жилищни, домакински, стопански или други нужди. Видно е, че съществувалата в годините легална дефиниция на понятието "сграда" до такава степен се е утвърдила в правото с общоприетия смисъл на думата, че законодателят е сметнал за ненужно изричното му легално дефиниране.

Но освен това общоприето значение на думата законодателят е установил и едно специфично качество на тази постройка. Съгласно чл. 110 от Закона за собствеността (ЗС) сградите са постройки, които са прикрепени трайно към земята. Следователно тогава, когато една постройка не е трайно прикрепена към земята тя не е сграда.

Това налага да се установи съдържанието на понятието трайно прикрепени към земята. Законодателят не е дал легално определение на това понятие, но е дал легално определение на противоположното понятие - "преместваем обект". Съгласно § 5, т. 38 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), преместваем е обект за обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Per argumentum a contrario постройка, която не може да бъде отделена от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура при посочените условия е сграда.

Какво установяват фактите по делото?

В своето заключението приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че оранжерийните блокове са изпълнени от метални сглобяемо-разглобяеми конструкции. Конструкцията е от метални елементи и болтови връзки между тях като външните ограждащи стени стъпват върху ивични бетонни основи. Връзката между оградните стени и ивичните основи е с болтове. При тези факти вещото лице дало заключение и съдът се позовал на него, че оранжерийните блокове не са трайно прикрепени към земята. Този извод не съответства на установените от самото вещо лице факти. Наличието на ивични основи прави невъзможно преместването в пространството на конструкцията, без тя да изгуби своята индивидуализация и възможност да бъде използвана на друго място със същото или подобно предназначение. За да се ползва на другото място по предназначение е необходимо изграждането на ивични основи, а съществувалите от своя страна остават на мястото, на което е била конструкцията и по този начин трайно променят начина на ползване на земята, върху която са поставени.

Изложеното установява, че оранжерийните блокове са трайно прикрепени към земята. Този извод се подкрепя изцяло от посоченото от самото вещо лице и представената по делото скица № 8287 от 09.06.2012 г. на поземлен имот с идентификатор 56126.452.5. В тази скица изрично е посочен начин на трайно ползване на имота: оранжерия с трайна конструкция. Скицата е официален удостоверителен документ - издадена е от компетентен орган и в исканата от закона форма, с оглед на което се ползва с материална доказателствена сила за установените в нея факти. Наред с това самото вещо лице сочи в заключението си, че процесните оранжерии са обекти на кадастралната карта с идентификатори 56126.452.5.4. и 56126.452.5.5.

Съгласно чл. 23 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) обекти на кадастъра са поземлени имоти и сгради. А съгласно чл. 2, ал. 5 ЗКИР данните в кадастралната карта и в кадастралния регистър, досежно основните кадастрални данни, са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното. Щом в кадастралната карта, която безспорно е влязла в сила, двете оранжерии са нанесени като сгради и са им присвоени идентификационни номера, до доказване на противното този статус на процесните постройки е задължителен за държавните органи, в т. ч. за съда и за органа по приходите в общината. Опровергаването на невярността на удостовереното в кадастралната карта не може да става инцидентно, в производството по оспорване на акт за установяване на задължения по декларация. Собственикът на поземления имот, в който са разположени процесните оранжерии, е имал възможност в хода на приемане на кадастралната карта, ако е считал, че обектите са неправилно нанесени, да защити правата си. Той може, ако счита за необходимо, да поиска по надлежния ред поправка на грешка в кадастралната карта, но до влизане в сила на кадастрална карта, в която двете оранжерии не са нанесени като сгради, техният правен статус се определя в съответствие с установеното в действащата кадастрална карта.

Видно от изложеното съдът неправилно определил правния статус на двете оранжерии. Доверил се на вещото лице и не съобразил задължителната, обвързващо го материална доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ - кадастралната карта и скицата на поземления имот. По този начин съдът направил неправилен извод за правния статус на процесните сгради и неправилно приложил материалния закон като приел, че процесните оранжерии не са сграда по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ и за тях не се дължи данък върху недвижимите имоти. Оранжериите са сгради и за тях за периода 01.01.2011 г. - 30.06.2011 г. е дължим данък върху недвижимите имоти. Размерът на същия органът определил правилно върху декларираната от задълженото лице отчетна стойност - 966 129, 00 лв. за оранжериен блок 15, която е по-висока от данъчната основа - 767 501, 20 лв. за 2011 г., 758 779, 60 лв. за 2012 г. и 750 058,00 лв. за 2013 г., съгласно чл. 19, ал. 1 във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗМДТ. За оранжериен блок 16 данъчната основа е данъчната оценка - 767 501,20 лв. за 2011 г., 758 779,60 лв. за 2012 г. и 750 058,00 лв. за 2013 г., тъй като тя е по-висока от декларираната отчетна стойност - 345 476,00 лв. Размерът на данъка е съответно по 1 449,19 лв. за 2011 и 2012 г. и 724, 60 лв. за 2013 г. за оранжериен блок 15 и 1 151,25 лв. за 2011 г., 1 138,17 лв. за 2012 г. и 562,54 лв. за 2013 г.

б) за земеделската земя:

Съдът приел за незаконосъобразен акта в частта, с която на търговеца е установено задължение за данък върху земята. Безспорно по делото е, че процесният поземлен имот с площ от 81 212 к. м. е земеделска земя. Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗМДТ не се облагат с данък земеделските земи. Но законодателят е въвел изключение от този общ принцип - с изключение на застроените земи за действително застроената площ и прилежащия й терен. От доказателствата по делото е безспорно, че процесната земеделска земя е застроена - два оранжерийни блока с площ от по 29 789 кв. м., битова сграда с площ от 292, 95 кв. м. и котелно с площ от 262,80 кв. м. Следователно от общата площ на земеделската земя от 81 212 кв. м. 60 133,75 кв. м. са застроени, а останалите 21 078,25 кв. м. представляват прилежащ терен на процесните сгради с оглед на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

Това прави приложимо визираното в чл. 10, ал. 3 ЗМДТ изключение от принципа на необлагаемост с данък на земеделските земи. Земеделската земя следва да бъде обложена с данък, тъй като е застроена. Органът правилно определил данъчната основа като равняваща се на данъчната оценка на земята - 189 451,40 лв., тъй като последната е по-висока от декларираната отчетна стойност на земята - 67 568,00 лв. При данъчна ставка от 1, 5 промила дължимият за 2011 г. и 2012 г. данък е в размер на 284,18 лв., а за 2013 г. - в размер на 142,09 лв.

Видно от изложеното съдът неправилно приложил материалния закон като приел, че оранжерийните блокове не са сгради по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, а процесната земеделска земя не попада в изключението на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ. Решението в тази част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата на едноличния търговец срещу Акт за установяване на задължения по декларация в частта, с която за периода 01.01.2011 - 30.06.2013 г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер над 317, 00 лв. и лихви за забава в размер над 44,40 лв. отхвърлена. С това целия размер на задължението за данък върху недвижимите имоти в размер на 7 502, 99 лв. и лихви за забава в размер на 1 042,22 лв. остава дължимо.

2. По нарушението на чл. 71, т. 2 и 3 ЗМДТ:

Касаторът твърди, че обжалваното решение е порочно, тъй като съдът направил необосновани фактически изводи досежно престирането на услугите обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и нарушил чл. 71, т. 2 и 3 ЗМДТ.

Безспорно по делото е, че процесният имот е извън строителните граници на населеното място. Безспорно е, че със заповедите по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ кметът на общината определил, че общината ще предоставя услугите обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в границите на цялата община. Безспорно е, че такса за услугата събиране и сметоизвозване не е установявана на търговеца с оспорения акт. Спорът по делото е престирала ли е общината двете услуги - обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Касаторът приел в оспорения акт, че двете услуги са престирани от общината. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК на административния орган е доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акт.

а) за задължението за периода 01.01.2006 г. - 31.12.2007 г:

Периодът, за който касаторът твърди дължимост на таксата е 01.01.2006 г. - 30.06.2013 г. За периода 01.01.2006 г. - 31.12.2007 г., дори и да са били дължими задълженията за такса за битови отпадъци са погасени по давност, както обосновано приел съдът. Член 140, ал. 1 от Данъчния процесуален кодекс (отм.), съответно чл. 171, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), установява петгодишен давностен срок, с изтичането на който публичните вземания, каквито с оглед на чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК, са вземанията за такса за битови отпадъци, се погасяват. С оглед на това изводът на съда за недължимост на установените с акта задължения за такса за битови отпадъци за 2006 и 2007 г. е правилен.

б) за задължението за периода 01.01.2008 - 30.06.2013 г.:

За да е налице задължение за такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо общината да е престирала услугата. Без да е налице престиране на услугата не е налице задължение за такса - чл. 71, т. 2 ЗМДТ. За да е налице престиране на услугата първо кметът на общината трябва да е включил услугата в заповедта си по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и да е определил границите на районите, в които услугата ще се предоставя. Второ. Необходимо е недвижимият имот, за който се заплаща таксата, да бъде в рамките на границите на района, определен от кмета на общината. Трето. Общината трябва фактически да е извършвала дейността.

От приложените по делото заповеди на кмета на общината за 2008 - 2013 г. е видно, че почистването на териториите за обществено ползване е включено в заповедта на кмета като вид услуга, която общината ще предоставя. Честотата, с която се предоставя услугата не е определена. Освен вида на услугата и честотата на нейното предоставяне със заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ кметът на общината трябва да определи и границите на района, в който услугата се предоставя. В случая кметът на общината определил тези граници като територията на цялата община. Право по целесъобразност на кмета на общината, е да определи границите на района, в който услугата се предоставя.

С оглед на така установените граници на района, в който общината предоставя услугата, е безспорно, че имотът на търговеца попада в границите на района, в който услугата би следвало да се предоставя от общината. Но освен материалноправните предпоставки за предоставяне на услугата, които в случая са налице, е необходимо касаторът да е доказал и фактическото предоставяне на услугата.

Съдът неправилно приел, че органът следвало да докаже предоставяне на услугата по отношение на оранжерийния комплекс.

Съвместното съжителство в рамките на едно населено място, за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от членовете на общността, от обществото и от държавата стандарти, не може да се осъществи без територии за обществено, т. е. достъпно за всички, ползване. Цялото устройствено планиране и изграждане на населените места е подчинено на изискването да гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението - чл. 1 ЗУТ, което имплицитно означава осигуряване на територии за обществено ползване. Така съгласно чл. 61 ЗУТ в територията на общините се устройват озеленени площи (зелена система) като средство, inter alia, за подобряване на микроклимата и хигиенните условия. Основа на зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности като паркове, градини, улично озеленяване. Транспортната техническа инфраструктура и съоръженията към нея, по смисъла на чл. 64 ЗУТ, са отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 9 от Закона за пътищата (ЗП) и са публична общинска собственост, съгласно чл. 8, ал. 3 от същия. А предназначението на публичната общинска собственост е да задоволява трайно обществени (не лични) потребности от местно значение, определени от общинския съвет - чл. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОС).

Следователно не личните, частни потребности, а общите потребности на всички живеещи в общината се задоволяват чрез изграждането и поддържането на територии за обществено ползване по смисъла на Закона за местните данъци и такси. Тази общност на интереса, която обуславя и общото ползване, изисква и общност на отговорността за поддържането на тези територии, в т. ч. и за поддържането на определен стандарт на чистота. Изхождайки от горното законодателят е приел, че общото ползване на териториите за обществено предназначение в общините налага обща на всички ползватели отговорност за поддържане на необходимата чистота и е обособил извършването на дейността като самостоятелен вид услуга предоставяна от общината, за която се дължи, при условията на закона, такса.

За да е релевантно за целите на дължимостта на таксата предоставянето на услугата не следва да бъде осъществено точно на територия за обществено ползване, която е разположена непосредствено около имота на всяко едно задълженото лице. Безспорно, с оглед на разпоредбата на чл. 14, ал. 4 ЗУТ всеки урегулиран поземлен имот има задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк, всеки от които е по принцип (с изключение на частните улици по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗП) територия за обществено ползване. Но законът не обвързва дължимостта на таксата с предоставянето на услугата на конкретната територия за обществено ползване, която граничи с имота на задълженото лице. Разбира се, би било чудесно общината да предоставя услугата на всяка една територия за обществено ползване, още по-добре би било това да се извършва с такава честота, която да обезпечава исканото от всеки високо ниво на чистота. Но обема на предоставяната услуга е въпрос от компетентността на органа на местното самоуправление - на общинския съвет. Той е този, който като пряко избран от населението на общината е компетентен да прецени баланса между потребностите от услугата и възможностите за поемане от задължените лица на цената на услугата. Тогава, когато при спазване на законовите изисквания общинският съвет и кмета на общината са определили териториалния обхват на предоставяне на услугата, видовия обхват на услугата, честотата на нейното предоставяне за законосъобразността на дължимостта на таксата е необходимо да се докаже престирането на услугата в района, в който е разположен имота. Разбира се вида на услугата не позволява задължените лица предварително да декларират, че няма да я ползват, каквато възможност законът е предоставил за услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Нонсенс е твърдение, че живеейки и осъществявайки стопанска дейност в общината териториите за обществено ползване, разположени в нея няма да бъдат ползвани от съответния субект.

С оглед на изложеното съдът неправилно приел, че органът следвало да докаже престиране на услугата по отношение на оранжерийния комплекс. Още по-малко би могло да се търси наличието на територия за обществено ползване в границите на частния имот на търговеца.

Въпросът по делото е, че органът въобще не доказал престирането на услугата. Представените заповеди на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ са само една от предпоставките за дължимост на услугата. Органът следвало да ангажира доказателства, които да установят фактически извършване на услугата на цялата територия на общината. Такива по делото не са ангажирани. Вярно е, че съдът не указал на органа, че за тези обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства, но това е съществено процесуално нарушение - порок, който не е сочен като касационно основание и за който съдът не може да се произнася служебно. При така установените по делото факти и при поддържаните касационни основания съдът приема за правилен извода на първоинстанционния съд за недоказаност на предоставянето на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, т. е. за правилно приложение на чл. 71, т. 2 ЗМДТ.

Съдът приел, че оспореният акт е незаконосъобразен и в частта, с която установява задължения за такса за обезвреждане на битови отпадъци в депо. Мотивите на съда са неправилни, но крайният му извод е правилен.

Съдът приел, че по делото е доказано, че услугата обезвреждане на битови отпадъци в депа е извършвана от търговеца, не от общината. Този извод съдът прави на основата на представени по делото договори за приемане на отпадъците между търговеца и "В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД, както и между последния и лице, което е оператор на площадка за депониране на неопасни отпадъци. Тези факти обаче са ирелевантни за дължимостта на таксата за обезвреждане на отпадъци в депо.

По аргумент от чл. 71, т. 3 ЗМДТ таксата за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци се дължи от лицата по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, когато общината използва съоръжения за обезвреждане. В заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ изрично е посочено, че обезвреждането на битовите отпадъци се извършва от общината. С оглед на това ирелевантно за дължимостта на таксата е обстоятелството имал ли е или не търговецът сключени договори за обезвреждане на битови отпадъци в депо. За дължимостта на таксата е релевантно общината използва ли съоръжение за обезвреждане.

Именно този релевантен по делото факт останал недоказан. В приетата по делото съдебно-икономическа експертиза вещото лице сочи, че в общината има депо за обезвреждане на битови отпадъци, но заключението на вещото лице не е доказателствено средство за попълване на делото с доказателства за факти, които се установяват с надлежни писмени доказателства. Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК вещото лице се назначава, за да изясни възникнали по делото въпроси, за които са необходими специални знания. За никакви специални знания не става въпрос в случая, тъй като всяко депо за битови отпадъци, с оглед на изискванията на чл. 67 и сл. от Закона за управление на отпадъците, функционира след надлежно издадено от регионалната инспекция по опазване на околната среда разрешение. Това разрешение, заедно с решението на общинския съвет за ползване на съответното депо са, доказателствата, които надлежно установяват релевантните факти по чл. 71, т. 3 ЗМДТ. Тези доказателства по делото не са представени.

Вярно е, както и при задължението за такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, че съдът не указал на органа, че за обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства. Но това е съществено процесуално нарушение, какъвто порок касаторът не релевира, а съдът, с оглед на чл. 218, ал. 1 АПК, не може служебно да констатира.

Без правно значение, с оглед на изложеното, само за пълнота на изложението следва да се посочи, че договорите, на които съдът основал изводите си, първо, не се отнасят за целия релевантен период, и второ, не се отнасят за обезвреждане на битови отпадъци. Договорът на "В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД с "Тео Морис България" ЕООД за третиране на предадени битови отпадъци е за периода 07.09.2011 г. - 07.09.2012 г., а договорът на търговеца с "В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД за извозване на битови отпадъци е от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. Видно е, че дори формално едноличният търговец не доказал ползването на депо за обезвреждане на битови отпадъци.

С оглед на изложеното крайният извод на съда за недължимост от търговеца на таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депо за периода 01.01.2008 г. - 30.06.2013 г. е правилен.

При установените по делото факти и с оглед на гореизложеното съдът следва да отмени обжалваното решение в частта, с която е отменен Акт за установяване на задължения по декларация № АУ000212 от 17.10.2013 г. за установените на Ганка Танева, действаща като едноличен търговец, задължения за данък върху недвижимите имоти за периода 01.01.2011 г. - 30.06.2013 г. в размер над 317,60 лв. до 7 502,99 лв. и лихва за забава в размер над 44,40 лв. до 1 042,22 лв. и вместо него да постанови друго, с което жалбата на едноличния търговец срещу установените му задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 7 185,39 лв. (общо установено по акта задължение в размер на 7 502,99 лв. намалено с 317,60 лв., признати с обжалваното решение за дължими) и лихва в размер на 997,62 лв. (общо установено задължение за лихва в размер на 1 042,22 лв. намалено с 44,60 лв., признати с обжалваното решение за дължими) следва да бъде отхвърлена. В останалата част, досежно отменения акт за установените задължения за такса за битови отпадъци в размер на 65 788,06 лв. и лихви за забава в размер на 28 705,84 лв. решението следва да бъде оставено в сила.

Съдът счита за необходимо да посочи, че с решението си първоинстанционният съд не се произнесъл с нарочен диспозитив за отхвърляне на жалбата на търговеца в частта досежно признатите за дължими данък върху недвижимите имоти в размер до 317,60 лв. и лихви до 44,60 лв., въпреки, че в мотивите си приел и мотивирал тяхната дължимост. Налице е очевидна фактическа грешка, която съдът следва по реда на чл. 175 АПК да поправи като постанови отхвърляне на жалбата на Ганка Танева за установените й данък в размер до 317,60 лв. и лихви в размер до 44,40 лв. В тази част съдебното решение не е обжалвано и е влязло в сила, поради което допусната очевидна фактическа грешка не е пречка за касационното обжалване.

С оглед на изхода от делото, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди Община Петрич, юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, да заплати на Ганка Танева направените по делото разноски съразмерно отхвърлената част от касационната жалба. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие № 133018 от 17.04.2015 г. ответникът е доказал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 560, 00 лв. Съразмерно на отхвърлената част от касационната жалба дължимите разноски на ответника са в размер на 3 276 лв. Касаторът не е направил искане за присъждане на разноски, както и за приложение на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, поради което съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд