Решение № 11979 от 5.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9154/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Матанска, от [населено място], област Пловдив против решение 985 / 29.05.2023 г. по адм. дело 2683 / 2022 г. на Административен съд Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 99 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ Пловдив, чрез юрисконсулт К. Велева Минкова изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна. С решение 985 / 29.05.2023 г. по адм. дело 2683 / 2022 г. Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Д. Матанска, от [населено място], област Пловдив срещу решение РД 2153 15 276 / 30.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив. Присъдил е разноски. Решението е неправилно. По делото е установено, че на Д. Матанска е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при зачетен осигурителен стаж от трета категория труд за периода от 01.08.1978 г. до 08.10.2021 г. от 37 години, 01 месец и 28 дни. Със заявление вх. 2121 15 47 / 10.06.2022 г. Матанска е поискала изменение на отпуснатата ѝ пенсия, посочвайки че осигурителният ѝ стаж за периода от 06.08.1984 г. до 31.05.1995 г. на длъжност работник кухня и помощник готвач , придобит в ДСО Редки метали , рудник Момино следва да бъде зачетен от втора категория труд на основание чл. 61а от ПКТП (отм.). С разпореждане [номер]/Протокол 2139 15 72 / 25.07.2022 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив е постановен отказ за исканото изменение на основание чл. 99, ал.1, т.1 КСО с мотиви, че към заявлението не са приложени нови доказателства за стаж, които да не са разгледани при отпускането на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тази теза е била възприета от горестоящия административен орган и от първоинстанционния съд. В съдебното производство е било прието заключение по допусната експертиза във връзка със спорните обстоятелства, за което съдът се е задоволил да отбележи, че е компетентно изготвено. Вещото лице е установило, че кухнята и столът за хранене, в които е работила Матанска са се намирали на територията на рудник Момино , по-късно рудник Тракия в [населено място]. В непосредствена близост до тях (100 150 метра) са били разположени добивните полета за извършване на сондажи за извличане на уранова суровина. При тези обстоятелства изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорените актове на пенсионните органи са неправилни. Съгласно чл. 99 КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал по заявление на пенсионера и по инициатива на органа. В хипотезата на чл. 99, ал.1, т.1 КСО са предвидени две основания, свързани с нови доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл.70, ал.17 КСО и такива за гражданско състояние. Неправилно пенсионните органи и съдът са приели, че нови факти във връзка с посочената хипотеза не са налице. При отпускането на пенсията въпросите във връзка с прилагането на т.61а от ПКТП (отм.) не са били изследвани от органите на НОИ. Изяснените от експертизата обстоятелства също. Категоризирайки процесния осигурителен стаж, органите на НОИ не са установили всички факти и обстоятелства от значение за случая (чл.35 АПК). Налице е и хипотеза по чл. 99, ал.1, т.2 КСО, по която пенсионните органи дължат произнасяне. Съгласно чл. 99, ал.1, т.2, б. д КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал когато се установи, че пенсията е определена в неправилен размер. Отказвайки да изследват и се произнесат по тази налична пенсионните органи и административният съд са нарушили основни принципи в административния процес, а именно принципите за законност, за съразмерност, за истинност, за равенство и за служебното начало. Правомощията на пенсионните органи по чл. 99, ал.1, т.2 КСО не съдържат само права, но и задължения за издаване на законосъобразни актове. Изводи, че след като в хипотезите по чл.99, ал.1, т.2 КСО административното производство може да се образува само по почин на органа и след като той не благоволява да образува такова лицето не може да търси защита на своите права могат да се квалифицират като класически пример за превратно упражняване на власт. В своята константна практика по сходни правни казуси съдилищата са имали възможността да тълкуват и посочат точното прилагане на т.61а от ПКТП(отм.), с което пенсионните органи са били длъжни да се съобразят. От фактическа страна по делото е безспорно, че Матанска е работила на длъжността работник кухня и помощник-готвач през периода 06.08.1984 г. до 31.05.1995 г. при рудник Момино , впоследствие рудник Тракия , към ДСО Редки метали . След като лицето е работило на територията на рудник за подземно хидрометалургично извличане за добив и преработка на радиоактивни вещества, трудът й през този период попада в обхвата на т. 61а, изречение първо ПКТП /отм./. Същественото за определянето на категорията на труда в случая са условията, при които е полаган и в тази връзка - вредността и тежестта му, които са установени несъмнено. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че поради естеството на вредните условия на труда, които са били налице в конкретния случай радиоактивни и други вредни лъчения, както и начина на разпространението на вредното им влияние, трудът на всички работещи на територията на рудниците, хидрометалургичните заводи и обектите за подземно хидрометалургично извличане за добив и преработка на радиоактивни вещества, каквото несъмнено е било предприятието, в което е полаган трудът на Д. Матанска през спорния период, следва да е от втора категория. Неоснователен е доводът на административния орган, изведен по аргумент за противното от изричното посочване в т. 61а, изречение последно ПКТП /отм./ на кръг от служители, които не са пряко заети в производството и технологичните процеси на предприятието, като напр. органи на ХЕИ на предприятието, както и служители на здравните служби, контролиращи условията на труд в поделението. Изричното посочване на категории служители, които не са част от служителите на предприятието Редки метали /не са на длъжност в това предприятие/, като органите на ХЕИ и на здравните служби, които осъществяват своите трудови функции /или част от тях/ на територията на това предприятие, само потвърждават извода, че трудът на всички работници и служители, които осъществяват трудовите си функции на територията на предприятието, на която съществуват йонизиращи лъчения, е квалифициран като труд от втора категория по т. 61а ПКТП /отм./. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно. Делото е изяснено от фактическа страна и вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което да се отменят оспорените актове на пенсионните органи, а преписката да се върне за издаване на нов акт при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Предвид изхода на спора в тежест на административния орган следва да бъдат поставени заявените от жалбоподателката разноски, които съобразно доказателствата в тази насока възлизат на сумата от 231,30 лева, представляващи внесен депозит по експертиза и платена ДТ за касационното оспорване. Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение