Решение № 819 от 24.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по касационна жалба от Б. Борисов от гр. София, действащ със съгласието на майка си и негов законен представител З. Борисова, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 2338/06.04.2023 г., постановено по адм. д. 10425/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК ДВТ21-ГР94-14-10/12.05.2021 г. на орган по приходите в отдел Общински приходи Витоша и Овча купел на Дирекция Общински приходи при Столична община, потвърден с Решение СФД21-РД28-207/27.08.2021 г. на Директора на Дирекция Общински приходи при Столична община. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд не е извършил цялостен анализ на доказателствата, в резултат на което е достигнал до незаконосъобразни правни изводи. Сочи, че заключението на СИЕ е изготвено при липса на обективни данни и изводи на вещото лице за размерите на коефициентите по Приложение 2 от ПРЗ на ЗМДТ, в следствие на което са нарушени правилата за определяне на данъчната основа за облагане, установени в ЗМДТ. В тези насоки развива подробни доводи в жалбата, като по същество претендира отмяна на атакуваното решение, отмяна на оспорения АУЗД и присъждане на сторените разноски за първоинстанционното и касационното производство. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция Общински приходи при Столична община, чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва основателността ѝ и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е законосъобразността на АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК ДВТ21-ГР94-14-10/12.05.2021 г., издаден от орган по приходите в отдел Общински приходи Витоша и Овча купел в Дирекция Общински приходи при Столична община, с който за имоти, находящи се на територията нa гр. София, с партидни 7202Н44893, 7202Н100040 и 7217Н72365 е установен размер на дължимите за 2016-2020 г. от Б. Борисов публични задължения, възлизащи на 2 553,02 лева, от които данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ в размер на 1075,50 лева и лихва за забава в размер на 300,29 лева, както и такса за битови отпадъци /ТБО/ в размер на 917,77 лева и лихва в размер на 259,46 лева. За да достигне до извод за неоснователност на жалбата първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Процесното административно производството е повторно, след отмяна на предходен АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК 680247-1/22.01.2021 г. Оспореният АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК е издаден въз основа на декларации по чл. 14 ЗМДТ с вх. 7202026963/10.07.2015 г., 7202026962/10.07.2015 г. и 7217016319/10.07.2015 г., съгласно които Б. Борисов е собственик на следните идеални части от 3 броя недвижими имоти: ¼ идеална част от недвижим имот в гр. София, район Витоша, [улица], вх. А, ет.2, ап.5, представляващ апартамент със ЗП 94,40 кв. м., партида 7202Н44893; ½ идеална част от недвижим имот в гр. София, район [район], [улица], [адрес], представляващ апартамент със ЗП 105,80 кв. м. и гараж 1 със ЗП 22,10 кв. м., партида 7202Н100040 и ½ идеална част от недвижим имот в гр. София, [адрес], представляващ апартамент със ЗП 63,10 кв. м. и мазе с площ 5,04 кв. м., партида 7217Н72365. В хода на съдебното производство са проведени съдебно-техническа експертиза и съдебно-икономическа експертиза, заключенията по които са кредитирани от съда като обективно и компетентно изготвени. След преценка на събраните в хода на административното и на съдебното производство доказателства, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Относно материалната законосъобразност на обжалвания АУЗД решаващият състав е съобразил, че съгласно чл. 10 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Посочил е, че в чл. 11 от ЗМДТ са визирани данъчно-задължените лица и това са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а в алинея втора е доуточнено, че при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят. Съдът е приел, че съгласно подадените декларации по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ жалбоподателят е собственик на декларираните ид. части от горепосочените недвижими имоти. Според заключението на вещото лице, обектите по партиди 7202Н100040 и 7202Н44893 попадат във Втора зона по ЗМДТ съгласно Приложение 2 към Решение 2 по Протокол 44 от 1998 година на СОС. Имотът с партида 7217Н31697 попада в четвърта зона. Вещото лице уточнява, че за имотите с партиди 7202Н100040, 7202Н44893 и 7217Н31697 са приложими и отчетени коефициенти за местоположение съответно Км=74.9, Км=74.9 и Км=42.1. Във връзка с определянето на данъчната оценка на трите имота, решаващият състав е преценил, че са съобразени всички предвидени във формулата по чл.4 от Приложение 2 от ЗМДТ коефициенти за местоположение, инфраструктура, индивидуални характеристики, височина и овехтяване. След като е обсъдил и относимите отговори на вещото лице за данъчните оценки на процесните недвижими имоти, както и размерите на следващия се ДНИ, съдът е формирал извод, че АУЗД в тази му част е законосъобразен. Досежно ТБО за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. за имоти с партидни номера 7202Н100040, 7202Н44893 и 7217Н31697, АССГ е приел, че представените доказателства установяват, че за посочените периоди Столична община е изпълнявала услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване на територията на двата района, в които са ситуирани имотите на жалбоподателя, както и по обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения. Съобразил е, че жалбоподателят не е подавал декларации по чл.27, ал.2 от НОАМТЦУПСО за освобождаване от ТБО поради неползване на имота, с оглед на което е достигнал до извод, че реалното изпълнение на услугите по чл. 62 ЗМДТ обуславя дължимостта на ТБО за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. за всеки от декларираните имоти в установените с оспорения АУЗД размери. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че обжалваният съдебен акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният съд правилно е съобразил и указал разпределението на доказателствената тежест в процеса, като поотделно и в съвкупност е обсъдил всички събрани доказателства и въз основа на техния всеобхватен анализ е формирал кореспондиращи фактически и правни изводи. Той е изложил подробни мотиви относно релевантните за спора материалноправни предпоставки, обуславящи дължимостта на ДНИ и ТБО, след обсъждане на всички възражения на задълженото лице относно процесните недвижими имоти. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, ал. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Хипотезите, при които имоти не се облагат с ДНИ са посочени в чл. 10, ал. 2, 3 и 4 ЗМДТ, а случаите, при които данъчнозадължените лица са освободени от заплащането на ДНИ са лимитативно изброени в чл. 24, ал. 1, т. 1 - т. 19 ЗМДТ. Според чл. 12, ал.1 ЗМДТ когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си. По аргумент от чл. 19, ал. 1 ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година. Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите, съгласно чл. 20 ЗМДТ и чл. 16 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на Столична община, се определя по норми в Приложение 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването. В случая между страните не е спорно, че Б. Борисов е собственик на посочените идеални части от процесните недвижими имоти. Не е спорно още, че в районите, в които тези имоти попадат, Столична община е изпълнявала услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и по обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения. Спорът е за размера на установените с АУЗД задължения за ДНИ и ТБО, обусловен от определената от служител на общинската администрация данъчна оценка на имотите, като в този аспект в касационната жалба се съдържат доводи единствено за имот с партиден 7202Н44893, представляващ апартамент с площ от 94,40 кв.м. , находящ се в гр. София, [улица], вх. А, ап.5, ет.2. Данъчната оценка на този имот, съгласно мотивите на оспорения АУЗД, е определена по формулата на чл. 4 от Приложение 2 към ЗМДТ, като са съобразени всички декларирани от собственика данни, включително наличието на телефонизация в имота и година на построяване на сградата. Отчетено е и местоположението на имота, изследвано и от вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което еднозначно сочи, че коефициентите са точно определени по Приложение No2 към Решение 2 по Протокол 44 от 1998 г. на СОС. Както правилно е приел първоинстанционният съд, от обоснованото и компетентно дадено заключение по проведената ССчЕ, съобразено с изискванията на Раздел ІІ от Приложение 2 от ЗМДТ следва, че недвижимите имоти, находящи се на [улица] 84Б попадат в зона втора, за която е приложим Коефициент за местоположение КМ = 74,10 Таблица 3 от Приложение 2 ЗМДТ; а недвижимият имот, находящ се в район Овча купел, блок 33 попада в зона четвърта, за която е приложим Коефициент за местоположение КМ = 42,10 Таблица 3 от Приложение 2 от ЗМДТ. След отчитане на всички предвидени във формулата по чл.4 от Приложение 2 от ЗМДТ коефициенти за местоположение, инфраструктура, индивидуални характеристики, височина и овехтяване експертът е посочил, че същите са коректно определени от органа при издаването на оспорения АУЗД, в следствие на което точно са установени данъчните оценки на процесните имоти, съответните ид. части от тях и дължимия ДНИ. Приемайки, че в тази му част оспореният АУЗД е законосъобразен, АССГ е постановил правилно решение. За установените задължения за ТБО в касационната жалба лисват каквито и да е доводи, а осъществената от настоящия състав проверка на материалната законосъобразност на обжалвания съдебен акт в тази му част обуславя извод за неговата правилност. Съдът е съобразил както липсата на подадени от собственика декларации по чл.27, ал.2 от НОАМТЦУПСО за освобождаване от ТБО поради неползване на имота, така и и реалното предоставяне и на трите услуги по чл. 66, ал.1 ЗМДТ от Столична Община спрямо трите процесни имота, с оглед на което е достигнал до законосъобразния извод, че оспорването на процесния АУЗД и в тази му е неоснователно. При този изход на спора и направеното искане, в полза на Столична Община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 555,30 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение