Решение № 11463 от 14.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7490/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юриск. М. Тодорова срещу решение 4426/22.04.2025 г., постановено по адм. дело 1785/2020 г., постановено от Административен съд Варна, с което по жалби на Г. ООД Варна и Г. С. Г. от гр. Варна е отменен оспорения от тях АУПДВ РД 05 72/08.07.2020 г., издаден от посочения по горе министър, с който на основание решение на Европейската комисия С 12104) 6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ SA.26212 (2011/C), приведена в действие от Република България при замените на горска земя, е установено на Г. С. Г. и Г. ООД солидарно публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване в общ размер на 440 364,79 лв., от която главница 294 627 лв. и лихви 145 737,79 лв. В касационната жалба се сочат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се сочи, че неправилно съдът е изложил мотиви за наличие на обвързаност на избрания оценител с администратора на помощта, като в тази връзка твърди, че в съответствие с принципа на лоялното сътрудничество и с оглед постигане на добросъвестно изпълнение на решението на Европейската комисия от 05.09.2014 г. относно посочената по горе схема на помощта, предприетите от държавата действия за провеждане на обществена поръчка за избор на независим оценител, като това са част от мерките, насочени към незабавното и ефективно изпълнение на решението за събиране. Твърди се, че държавата е използвала съгласно решението на ЕК предоставената възможност за определяне пазарната стойност на имотите при необходимостта от независим експерт, притежаващ специализирана квалификация, за да преодолее ненадеждността от първоначално представените на ЕК данни, за които последната е надлежно информирана. Подробни доводи за тази пазарна оценка, са изложени в касационната жалба и по този начин са преповторени мотивите на оспорения индивидуален административен акт и развитието на административното и съдебното производство. Касационният съдебен контрол е насочен към обжалваното съдебно решение, а не пространно описание на установените в административното производство факти и обстоятелства. Пак във връзка с пазарната оценка на имотите е изразено становище относно оценителите на Агролеспроект ЕООД и предвид мотивите на съда, че те са ползвали сделки от САПИ, касаторът е посочил, че практиката на съда, касаеща отчуждаване на имоти за държавни цели, която се основава на критериите по § 1а, т. 2 от Закона за държавната собственост (ЗДС) възлаганите експертизи от съда за осъществяване на съдебен контрол върху определените от държавните органи пазарни цени, се основават на САПИ като официален източник на сключени сделки и отразените пазарни цени. Неясно е за касатора как първоинстанционният съд е кредитирал и се е позовал на назначената от него експертиза с вещо лице Б. Ч., която за частните имоти се позовава на сключени сделки за земеделски земи от данни на САПИ, за които също Агролеспроект ЕООД ги предоставя в табличен вид. В касационната жалба е налице позоваване на решение по дело С 32522 на СЕС. Изложени са и доводи за т.нар. среднопретеглена цена. В касационната жалба се съдържа оплакване, че въпреки оспорването в съдебно заседание на двете съдебно - оценителски експертизи и предоставеното становище възражение срещу тях, съдът формално посочвал, че изцяло кредитира заключенията по съдебно оценителските експертизи, като единствено се посочва полученият краен числов резултат. По отношение на първата съдебно оценителска експертиза с вещото лице Б. Ч. касаторът твърди, че не е постигнато определяне на реална пазарна цена, предвид направеното оспорване от ответника в съдебното производство (касационен жалбоподател в настоящето касационно производство) на съдебната експертиза предвид, че тя се е позовала на държавните имоти върху сделки за покупко продажба с Държавна агенция по горите, като определените цени на сделките подобно на сключената сделка за замяна, се определят по административна цена по реда на Наредбата за оценка на поземлени имоти в горски територии. За повторната експертиза в съдебното производство на вещото лице Е. С., касационният жалбоподател счита, че е следвало съдът да обърне внимание, че при извършения от вещото лице преглед на данни за пазарни аналози за горска територия се констатира, че покупко продажбите на горска територия са силно ограничени до сделки между държавата и физически лица, които не представляват свободен пазар затова, че продажната цена на тези сделки се формира от административна цена, определена от съответната наредба при положение че активен свободен пазар за горска територия във времевия период липсва. Подробни възражения по съдебните експертизи са направени в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и да се потвърди издаденият акт от министъра на земеделието и храните. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. М. Тодорова. Не се претендира юрисконсултско възнаграждение, а се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация. Ответникът по касационната жалба Г. ООД в депозирана молба от адв. П. Добрева я оспорва. Ответникът по касационната жалба Г. С. Г. в депозиран писмен отговор, я оспорва. Представителят на Върховна касационна прокуратура в писмено заключение, представено в съдебното заседание счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по делото и въз основа на нея е приел, че двете жалби на Г. ООД и Г. С. Г. в лично качество и като представляващ на посоченото дружество (съединени са две съдебни производства пред първоинстанционния съд), са основателни, а оспореният акт тях индивидуален административен акт АУПДВ, е отменен като незаконосъобразен. Съдът по отношение размера на помощта е отразил в съдебния си акт, позовавайки се на съображение 171 от решението на Комисията, че дали целият размер на полученото предимство не надвишава праговете, установени в регламента минималната помощ (помощта de minimis ) и ако тя е така лицата, получили помощ в рамките на този праг, следва да бъдат изключени от групата на потенциалните бенефициери на държавна помощ чл. 3, § 2 от Регламент (ЕС) 1407/2013 на Комисията относно прилагането на чл. 107 и чл. 108 ДФЕС към помощта de minimis, e определено общият размер на тази помощ да надхвърля 200 000 евро за период от три бюджетни години. Според съда неправилно административният орган е включил в размера на помощта лихвите, а не само главницата и е установил, че същата е под посочения праг. По правилното провеждане на процедурата за избор на независим оценител за определяне на пазарна цена на заменените имоти, съдът се е позовал на съображение 176 от решението на Комисията, в което са посочени съществуващите в това отношение изисквания, сред които са тези за избор на независим експерт. Установено от проведената процедура от Изпълнителна агенция по горите с обществена поръчка, че за оценител е избран Агролеспроект ЕООД, което макар да е самостоятелно дружество според съда, е нарушено въведеното от Комисията изискване за избор на независим експерт, а избраният такъв е свързан с възложителя на обществената поръчка, доколкото принципал и едноличен собственик на Агролеспроект ЕООД е министерството на земеделието и храните. Нещо повече, съдът е приел, че този оценител неправилно е определил пазарните цени на заменените имоти. Относно качеството на предприятие по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС, който подлежи на установяване във всеки конкретен случай съдът е приел, че е фактически въпрос, като доказателствената тежест е на ответника по делото. Според съда фактите по делото доказват, че дружеството жалбоподател, един от управителите на което е жалбоподателя Г. Г., е извършвала стопанска и икономическа дейност към релевантния момент, както и в последващи периоди, е установен от ответника чрез представени и приети по делото като писмени доказателства годишни доклади за дейността на дружеството. Предвид твърдението на жалбоподателите, че такава дейност е извършвана със заменените имоти, правото на собственост върху които впоследствие са прехвърлени от Г. Г. на Г. ООД и съгласно т.1 от решението на СЕС по дело С 325/22, съдът е приел, че намира същото изцяло за ирелевантно, съобразявайки даденото в цитираното решение на СЕС тълкуване, че не може да се приеме, че само лицата, които са придобили поземлени имоти чрез засегнатите с това решение сделки за замяна на горски имоти и които използват тези поземлени имоти за целите на икономическата дейност, трябва да се разглеждат като предприятие. По смисъла на чл.107, § 1 ДФЕС и затова възражението на жалбоподателите е прието от съда за неоснователно, но въпреки това въз основа на другите установени факти и обстоятелства решаващият съд е приел за незаконосъобразно издаден оспорения акт. Относно пазарната цена на заменените имоти първоинстанционният съд е приел, че успешно е доказано от жалбоподателите чрез заключението на вещото лице Б. Ч. по съдебно оценителската експертиза, че експертизата, възприета от административния орган по оценителските доклади на Агролеспроект ЕООД не е определила правилно пазарните стойности на заменените имоти. Според съда заключението на посоченото дружество е необосновано, тъй като е използван метода на пазарните аналози и е взета среднопретеглена стойност от цените на избраните пазарни аналози, които обаче са посочени само като бройка, без да са индивидуализирани в съответните таблици. Посочени са от съда и други недостатъци на тази експертиза, като основно съдът е отбелязъл липсата на независимост на експертизата на избрания чрез обществена поръчка Агролеспроект ЕООД който е свързан с възложителя на поръчката Изпълнителна агенция по горите, който е принципал на посоченото дружество. Обжалваното решение е правилно постановено Не е спорно по делото, че с договор 37/22.01.2009 г. между Държавна агенция по горите чрез председателя й и Г. С. Г. лично и като представител на "Гсподинов" ООД е извършена замяна на имоти от държавен горски фонд частна държавна собственост и имоти на посоченото физическо лице в лично качество и като представител на посоченото по - горе юридическо лице, като държавните имоти, се намират в землището на [населено място], Община Долни Чифлик и [населено място], Община Бяла, а имотите на Г. Г. и "Г." ООД в общините Г. Д. и Грамада в обхвата на Държавно горско стопанство "Говежда" и Държавно горско стопанство "Видин". Въз основа на замяната е постановен процесния АУПДВ, с който е установено солидарно публично държавно вземане, представляваща несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване в размер на 284 627 лв. главница и лихви от 145 737,79 лв. или обща сума от 440 364,79 лв. Не се спори по делото и, че с решението на Европейската комисия (ЕК) С/2014/6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ SA. 26212/2011/С/ и SA. 26217/2011/С/ е прието, че при замени на горски имоти, в периода, посочен в това решение, оценени по Наредба за базисните цени, държавата ни е предоставила предимство под формата на държавни ресурси на частни субекти в нарушение на чл. 108, § 1 ДФЕС. В същото решение ЕК е поставила изисквания за установяване на кумулативни предпоставки, които трябва да бъдат изпълнени при всяка сделка и е създадена определена формула за определяне размерите на помощта, която трябва да бъде възстановена и която ЕК счита, че е несъвместима държавна помощ с вътрешния пазар на Съюза. Именно това решение е основание за издаване на процесния индивидуален административен акт. Разпоредбата на чл. 3 от Регламент (ЕС) 1407/2013 г. на ЕК е регламентирана помощта de minimis , като в § 2 е прието, че общият размер на помощта de minimis не трябва да надхвърля 200 000 евро за едно и също предприятие за период на три бюджетни години, като тази помощ се изключва от решението на ЕК от 05.09.2014 г., цитирано по горе. Видно от издадения АУПДВ помощта, която административният орган е приел, че е несъвместима с вътрешния пазар и е определил размер на помощта общо посочената сума, като правилно решаващият съд е отразил в решението си, че следва да се вземе предвид само главницата, но не и лихвите, като в случая главницата е под 200 000 евро, който е минималният праг. След като посоченият праг не е превишен от главницата, следва да се приеме, че предоставената помощ е de minimis, поради което не е налице предимство, вследствие на предоставената помощ, тъй като не може да се приеме, че тя е неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар. Това води до извод, че процесната помощ не попада под забраната на чл. 107, § 1 ДФЕС. В съображения 154 и 155 от Решението на ЕК от 05.09.2014 г. също се приема, че когато отделният бенефициер на сделката за замяна е получил предимство, което не превишава праговете, посочени в Регламент (ЕС) 1407/2013 г. на Комисията, то това предимство не се счита за държавна помощ. Относно качеството "предприятие" правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 107, § 1 ДФЕС и е приел, че това е фактически въпрос, който подлежи на установяване за всеки отделен случай. Затова правилно съдът е приел, че е установено в административното производство, че Г. Г. като е един от управителите на посоченото дружество е извършвала стопанска и икономическа дейност към релевантния момент и след него. Правилно е обсъдено от съда като неоснователно твърдението на жалбоподателите в първоинстанционното производство, че икономическа дейност не е извършвана със заменените имоти, правото на собственост на които в по - късен момент е прехвърлено от Г. Г. на "Г." ООД, защото този факт е ирелевантен за спора и в тази връзка обосновано съдът се е позовал на решение по дело С - 325 на СЕС и в този смисъл е и константната съдебна практика на ВАС. С оглед мотивите на съда, обосновали решението му за незаконосъобразност на индивидуалния административен акт, настоящият съдебен състав счита, че правилно съдът е акцентирал върху недоказването от административния орган, че Агролеспроект ЕООД е независим оценител, като се има предвид, че едноличен собственик на капитала му е министерството на земеделието и храните, поради което правилно е прието, че не е спазено изискването на съображение 176 от решението на ЕК от 05.09.2014 г. Установено е също така, че възложител на обществената поръчка е Изпълнителна агенция по горите, което е юридическо лице на бюджетна издръжка, чийто изпълнителен директор е второстепенен разпоредител към бюджета и същата агенция е към Министерството на земеделието и храните. Правилно първостепенният съд не е кредитирал експертизата на "Агролеспроект" ЕООД, тъй като при нея е използван метода на пазарните аналози и е взета среднопретеглена стойност от цените на избраните пазарни аналози, които обаче са посочени само като бройка, без да са индивидуализирани в съответните таблици. В тази връзка съдът правилно е преценил съдебно - оценителната експертиза, тъй като заключението на вещото лице Б. Ч., която е изградила експертизата си върху метода на сравнимите продажби за 36 - месечен период - 2 години преди и 1 година след релевантния период на сделката за замяна, осъществена между страните по делото. От тази експертиза, която съдът правилно е ценил, като се има предвид, че вещото лице е работило по пазарни аналози на действително осъществени сделки с приложени нотариални актове, са установени пазарните цени на заменените имоти, което не е постигнато от оценителския доклад на "Агролеспроект" ЕООД. Правилно съдът не е кредитирал повторната съдебно - оценителската експертиза, назначена по искане на ответника в първоинстаницонното производство, тъй като вещото лице Е. С. е извършила пазарен анализ на цените на недвижимите имоти, но в значително ограничено като количество сделки на държавни имоти, а относно частните имоти е налице съвпадане на заключенията на двамата експерти, назначени от съда. Съдът подробно е направил анализ на пазарните цени на заменените имоти и е възприел заключението на вещото лице Ч., която е достигнала до извод, че е налице отрицателна величина, което доказва, че липсва държавна помощ и като го е приел и е отменил акта, съдът е постановил правилно решение. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение в частта, в която е отменен АУПДВ, издаден от министъра на земеделието и храните, е правилно като краен резултат и в тази част решението на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила, включително и в частта за разноските. С оглед изхода на делото и направеното искане от "Г." ООД в молба, чрез адв. П. Добрева и направеното възражение за прекомерност от касационния жалбоподател, на тази страна в касационното производство следва да се присъдят разноски в размер на 1 700 лв., вместо претендираните 7 000 лв. При определянето на този размер на разноските съдът съобрази обема на процесуалната защита на адв. Добрева в касационното производство, в което за разлика от първоинстаницонното производство и на основание чл. 219, ал. 1 АПК не се събират доказателства, не се назначават експертизи и не се разпитват свидетели. Освен това съдът съобрази и решение по дело С - 438/22 на Съда на Европейския съюз. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение