Решение № 9130 от 22.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4915/2016 г.

Решение № 9130 от 22.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4915/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - К. срещу решение № 52 от 10.03.2016 г., постановено по адм. д. № 317/2015 г. по описа на Административен съд - К.. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответниците - Ц. Й. Я., Д. Б. Я. и Б. Д. Я., чрез адв. П., изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил заповед № ЗД-ЗД1101-0081/9.09.2015 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - К., с която е прекратено настаняването на детето Ц. Б. Я. в семейството на нейните баба и дядо по бащина линия - Ц. Й. Я. и Д. Б. Я. и Дирекция "Социално подпомагане" - К. е осъдена да заплати на Ц. Й. Я., Д. Б. Я. и Б. Д. Я. сумата от 180 лева деловодни разноски. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като не е било налице отпадане на основания по чл. 25, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) за да бъде прекратено настаняването на детето. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото се установява, че с молба от 16.04.2014 г. А. Т., поискала от директора на ДСП - К. да се грижи за дъщеря си, която била настанена по реда на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет. в семейството на баба й и дядо й, поради наличие на основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗЗДет. Във връзка с направеното искане за реинтеграция от майката на детето, социален работник от отдел "Закрила на детето" - П. изготвил социален доклад от 4.09.2015 г., в който е отразено, че са отпаднали основанията на чл. 25, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЗДет., като са налице обстоятелствата по чл. 29, т. 6 и т. 9 от ЗЗДет., поради което в интерес на детето е да се отглежда в биологичното му семейство, т. е. при майката. Социалните работници от отдел "Закрила на детето" към ДСП - П. при посещение в дома на Т., който е собственост на Ц. Д. В. и с който майката на Ц. съжителства на семейни начала, са установили, че хигиенно-битовите условия са подходящи за отглеждане на детето в здравословна среда. Констатирано е, че А. Т. и съжителстващият с нея на семейни начала Ц. В., притежават необходимия капацитет да задоволят адекватно потребностите на детето, поради което становището на отдел "Закрила на детето" към ДСП -- П. е, че детето следва да се реинтегрира в семейството на майка му и съжителстващият с нея Ц. В.. Въз основа на социалния доклад е постановена оспорената заповед № ЗД-ЗД1101-0081/9.09.2015 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - К., с която на основание чл. 3, т. 2 и чл. 3, т. 3, чл. 29, т. 6 и чл. 30, ал. 2 от ЗЗДет., е прекратено настаняването на Ц. Б. Я. в семейството на нейните баба и дядо /по бащина линия/ Ц. Я. и Д. Я.. Административният орган е приел, че са налице условията за реинтеграция на детето в семейството на майката А. В. Т., тъй като тя е способна сама да отглежда детето си и да задоволява потребностите му. Посочената заповед е оспорена от Ц. Й. Я., Д. Б. Я. и Б. Д. Я. - баща на детето, пред директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - К., който с решение № РК-10-106/6.10.2015 г. я е потвърдил. Съгласно чл. 29, т. 6 от Закона за закрила на детето настаняването извън семейството се прекратява с отпадане на основанията по чл. 25 от същия закон. В случая мерките за закрила са били постановени поради това, че родителите на Ц. - А. и Б., без основателна причина трайно не полагат грижи за детето. В съдебно заседание пред Административен съд - К., проведено на 10.02.2016 г., процесуалният представител на жалбоподателите е посочил, че след издаване на процесната заповед, на 19.10.2015 г. през нощта, майката на детето е водила Ц., вероятно в някакви компании, при което е възникнал скандал и е извикана полиция. Майката и детето са били заведени в полицията, като е сезиран и отдел "Закрила на детето" - П., след което се наложило бабата на Ц. да бъде извикана по телефона, за да прибере детето в нейния дом. След тази дата детето живее отново при баба си и дядо си, но не е била издадена нарочна заповед за настаняването й при тях. В съдебното заседание директорът на ДСП - К. е потвърдил верността на новите факти, след което е заявил, че съдът следва да се произнесе с решение, което е в интерес на детето, като е изложил, че предвид новите обстоятелства, майката очевидно не може да се грижи за детето си. Обосновани са изводите на Кюстендилския административен съд, че заповедта е издадена при неосъществено фактическо основание, т. е. при липса на предпоставките, предвидени в чл. 29, т. 6 от ЗЗДет. Отчетена е липса на отпадане на основанията по чл. 25 от ЗЗДет., тъй като липсва родителски капацитет по отношение на майката и и невъзможност за правилно отглеждане, възпитание и развитите на Ц.. Наличието на отпаднало основание следва да се преценява и с оглед най-добрия интерес на детето. Освен поведението на А. Т. след постановяване на процесната заповед, не може да не се отчете обстоятелството, че за отглеждането на детето си, тя разчита на жилището на Ц. Д. В., с който към момента живее на семейни начала. От изготвените становища от служителите при отдел "Закрила на детето" при ДСП - П. се установява, че Т. разчита предимно и на доходите, които получава В.. Не е в най-добрия интерес за детето, възможностите за отглеждане на детето да бъдат обвързани от условията на живот, които предоставя Ц. В. за Ц. и майка й, тъй като в случай, че Т. и мъжът, с който живее на семейни начала, преустановят отношенията си, детето няма да има подходящо за живеене жилище, както и достатъчно средства за отглеждането му. Няма данни през годините, които Ц. е настанена при баба й и дядо й, да е имало каквито и да било проблеми с отглеждането, възпитанието и развитието й, поради което в най-добър интерес за детето по смисъла на § 1, т. 5 от ЗЗДет. е детето да бъде настанено при Ц. Я. и Д. Я.. При установените данни се доказва по категоричен начин, че прекратяването на настаняването на Ц. Я. в семейството на нейните баба и дядо по бащина линия - Ц. Я. и Д. Я., е незаконосъобразно, тъй като не са налице основанията по чл. 29, т. 6 от ЗЗДет. и освен това не е в най-добър интерес за детето, и заповедта, с която същото е постановено, е в противоречие с принципите за закрила на детето, установени в чл. 3 от ЗЗДет., а именно отглеждане на детето в семейна среда, осигуряване на най-добрия интерес на детето, грижа в съответствие с потребностите на детето. В процесния случай безспорно е установено, че в интерес на детето е да живее при нейните баба и дядо, и че майката няма необходимия родителски капацитет, за да бъде реинтегрирано детето в семейството, в което тя живее. Поради това, като е приел, че обжалванията административен акт е незаконосъобразен, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно заявеното искане на ответниците по касация за присъждане на разноски, направени пред настоящата инстанция, Дирекция "Социално подпомагане" - К. следва да бъде осъдена да заплати на Ц. Я., Д. Я. и Б. Я. разноски в размер на 200,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,