Решение № 2292 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11083/2018 г.

Решение № 2292 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11083/2018 г., VIII о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Гаджев, в качеството му на инспектор звено "Преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства" (ПНП-ППС) при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД (ОДПГ), чрез адв. Г. Гавраилова, срещу решение № 296 от 18 юни 2018 г. постановено по адм. дело № 230/2018 г. по описа на Административен съд В. Т.. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяването на ново такова по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена първоначалната жалба. Алтернативно, се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд В. Т. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът – М. Каваклов, прави искане оспореното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение на Административния съд В. Т. е отменена наложената принудителна административна мярка (ПАМ) издадена от инспектор ПНП ППС при ОДПГ В. Т., с която е разпоредено принудително преместване на лек автомобил. За да постанови този резултат съдът е приел, че конкретно посоченото в констативен протокол № 994 от 16 март 2018 г. правно основание, а именно чл. 99, ал 3 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 5 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на град В. Търново не кореспондира на действителното правно положение, тъй като не е налице неправилно паркиране и съответно затрудняване на движението на другите участници в движението. Съдът е установил, че вярното правно основание за репатриране на автомобила е нормата на чл. 171, т. 5 буква "г" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във вр. с чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, което обаче не е посочено в констативния протокол. Невярната правна квалификация е съществено нарушение, с което се ограничават правата на жалбоподателя, поради което само по себе си същото представлява основание за отмяна на процесната заповед. На следващо място съдът е приел, че жалбоподателят не дължи такса за паркиране, съгласно нормата на чл. 14, ал. 3 от горепосочената Наредба на Общината, като е счел за неоснователно възражението, че такова безплатно паркиране е предвидено само за означените с пътен знак Д 21 места, доколкото това е само една от хипотезите на горепосочената норма. Настоящият състав на Върховния административен съд намира обжалваното решение за неправилно като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби. Преместване на паркирано превозно средство (в случая – марка "Форд" с рег. [рег. номер на МПС]), без знанието на неговия собственик, е вид принудителна административна мярка, като Законът за движение по пътищата не изисква писмена форма на акта за налагането й. Писмената форма за налагането на тази мярка не се изисква по аргумент на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, като прилагането й представлява властническо волеизявление на административния орган, осъществено чрез действие - фактическо преместване. Задължителен елемент от фактическия състав на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "г" от ЗДвП е установяването на нарушение в съответствие с хипотезата на правната норма. Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание, по аргумент от чл. 13 от ЗАНН. Именно затова тя се прилага като временна мярка - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Материалноправните предпоставки за прилагането на мярката са определени в нормата на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "г" от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, се извършва когато превозното средство е паркирано и не е заплатена дължимата цена по чл. 99, ал. 3 и в случаите по чл. 167, ал. 2, т. 2 след изтичане на разрешеното време за паркиране, указано на неподвижен пътен знак. От представените по делото писмени доказателства и снимков материал безспорно се установява, че за паркирания лек автомобил не е заплатена такса по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, в следствие на което в 15. 59 часа на 16 март 2018 г. е поставено техническо средство /скоба/, като след изтичане на разрешеното време за паркиране, процесното МПС е преместено без знанието на собственика в 17: 01 часа на 16 март 2018 г. Посочените обстоятелства не са опровергани или оспорени от страните по делото. С оглед на това мотивите на съда за неправилност на посоченото в констативния протокол правно основание са необосновани. При вече посочената липса на задължително законово изискване процесната ПАМ да бъде издадена в писмена форма, липсата на посочено основание или неправилно посочено такова в констативния протокол, не води до нарушение при прилагане на ПАМ. Единственото релевантно обстоятелство за законосъобразното налагане на процената ПАМ е дали всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "г" от ЗДвП са установено правилно от административния орган при предприемането на фактическо преместване на автомобила. В конкретния случай са налице всички предпоставки на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "г" от ЗДвП – процесното МПС е паркирано и не е заплатена дължимата цена по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, използвано е техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство и разрешеното време за паркиране, указано на неподвижен пътен знак е изтекло. Следва изрично да бъде подчертано, че автомобилът не е паркиран на място обозначено с неподвижен пътен знак Д 21 – "инвалид", поради което жалбоподателят не може да се ползва от представената карта, удостоверяваща право на безплатно паркиране, тъй като ползване на това право се реализира само на обозначените места със знак Д 21 – "инвалид", съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на град В. Търново. В контекста на изложеното първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон, поради което решението следва да се отмени. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна, следва да се постанови акт по същество, като се отхвърли подадената жалба на М. Каваклов срещу атакуваната ПАМ. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. чл. 228 АПК, М. Каваклов следва да бъде осъден да заплати на Общинско предприятие "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, гр. В. Търново разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева (двеста лева) съгласно приложения договор за правна защита и съдействие № 0213599 от 08.05.2018 г. /л. 70 от първоинстанционното дело/ и 5 лева за платената държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,