Решение № 9468 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7463/2016 г.

Решение № 9468 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7463/2016 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Г. Г. срешу решение № 3151/10.05.2016 г. по адм. д. № 956/2016 г. по описа на Административен съд С. град. В жалбата са наведени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено решението и претендира разноски. Ответниците - Национална експертна лекарска комисия, Национална здравноосигурителна каса, Агенция за хората с увреждания, Национален осигурителен институт - Дирекция "Европейски регламенти и международни договори", редовно призовани, не се представляват. Ответникът - Агенция "Социално подпомагане", редовно призована се представлява от адв. П. С. със становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок и от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 3151 от 10.05.2016 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 956/2016 г. е отхвърлена жалбата на И. Г. Г., живущ в гр. П., Р. Ч. срещу Експертно решение на НЕЛК № 0958 от 162 заседание от 19.11.2015 г., с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 186/2.09.2014 г. по всички поводи, като на лицето е определена трайно намалена работоспособност в размер на 36 %. И. Г. е оспорил ЕР на НЕЛК пред АССГ с възражението, че не е съгласен с определения му процент намалена работоспособност, от който не му се следва инвалидна пенсия, както и че на база установените му заболявания в Р. Ч. му е определена 50 % трайно намалена работоспособност, което не е било зачетено в България. Първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не отрича установеното относно заболяванията си като факти, състоянието му не е влошено впоследствие, като представените от него пред съда доказателства се явяват последващи на установеното от ТЕЛК и НЕЛК (Амбулаторно изследване от 28.01.2016 г. на Факултетна болница К. В., амбулаторно изследване от 2.02.2016 г. на Факултетна болница К. В. и доклад за инвалидност от 25.06.2015 г. на Социално осигуряване, лекарска комисия за Прага 10). Спорен в производството е въпросът дали правилно е определен процентът трайно намалена работоспособност в ЕР на ТЕЛК и НЕЛК, предмет на настоящото съдебно производство. Съдебният акт е валиден и допустим. Същият обаче е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неизясняване на спора от фактическа страна, по следните съображения: Касаторът навежда доводи за неправилно определяне процента на трайно намалена работоспособност на И. Г. Г. от органите на медицинската експертиза - 36 % ЕР на ТЕЛК, предмет на контрол на НЕЛК, както и фактът, че този процент е много по-нисък от определения за същите заболявания на лицето от съответните органи на медицинска експертиза в гр. П., Чехия. В жалбата пред първоинстанционният съд и в жалбата пред настоящата касационна истанция са изложени доводи за неправилно определяне на процента трайно намалена работоспособност, които не се ограничават само и единствено с аргумента, че органите на медицинската експертиза в Чехия са определили за същите заболявания значително по-висок процент. Първоинстанционният съд не е взел предвид тези доводи на касатора, а се е ограничил само с посочване на очевидния аргумент, че определеният от органите в Чехия процент и методиката за определянето му не са задължителни за органите на медицинската експертиза в Р. Б.. Останал е неизяснен въпросът обаче, дали с ЕР на ТЕЛК, потвърдено с ЕР на НЕЛК правилно е бил определен този процент - 36% трайно намалена работоспособност, съобразно представената медицинска документация относно състоянието и заболяванията на лицето и съгласно законоустановената методика в Р България, което е предметът на правния спор в настоящото съдебно производство. В решението на първоинстанционния съд е посочено, че от цитираните и установени заболявания е установена 30% намалена работоспособност по ч. I, р. 4, т. 4.2. С решението на ТЕЛК, предмет на контрол пред НЕЛК е определена 36 %, запазена в контролното решение, както следва: за дискова херния - Л4-Л5, неоперирана - изразен двигателен дефицит - 30 % по ч. I, раздел IV-ти, т. 5.2 от Приложение № 1 от НМЕ, а за двустранна радикулопатия Л4, Л5 и Ес1 с възбудна и отпадна симптоматика 30 % по част VII-а, т. 15. Общо трайно намалената работоспособност е определена по формулата 30 % от 20 % от 30, откъдето са получени 36 %. Същото е напълно споделено в оспореното решение на НЕЛК, като е посочено, че то е съобразено с Раздел III на Методика за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти, която представлява Приложение № 3 към Наредбата за медицинската експертиза. Съдът е намерил, че така установеното в решенията на ТЕЛК и НЕЛК е правилно, но не е изложил мотиви защо счита така. Позовал се е общо на това, че експертните решения за намалена работоспособност са издадени от българските компетентни комисии изцяло въз основа на представените от лицето медицински документи, изготвени в Р. Ч.. Цитирани са най общо Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи и критериите за заболяванията и съответните им степени от Наредбата за медицинската експертиза. Съгласно чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето, принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с наредба на Министерския съвет. По силата на цитираната законова делегация е приета действащата Наредба за медицинската експертиза. Съгласно чл. 63, ал. 1 от последната, установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. Според чл. 63, ал. 3 НМЕ при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, крайният процент на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение № 2. От цитираната нормативна уредба се налага извод за задължителност на отправните точки, посочени в приложенията към Наредбата. В чл. 62 НМЕ изрично е казано, че видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Следователно експертизата на трайно намалената работоспособност е нормативно регламентирана дейност, която трябва да се осъществява в рамките на този регламент. В тази връзка по първоначалното дело е следвало да бъде установено наличната медицинска документация давала ли е основание на лекарите от ТЕЛК да приемат за установени заболяванията на лицето съобразно представената медицинска документация и да определят 36 % ТНР. Преценката на медицинската документация към момента на постановяване на експертното решение на ТЕЛК, нейната пълнота и правилността на диагнозата, определяща процента на трайно намалена работоспособност, са въпроси изискващи специални познания в областта на медицината, с каквито съдът не разполага. Ето защо той е трябвало да назначи медицинска експертиза, което не е сторил. В решението си първоинстанционния съд е посочил, че тъй като СМЕ не е поискана от лицето в жалбата, такава не е била назначена, но този довод не следва да се приеме зя достатъчен предвид принципа за служебното начало, необходимостта от изясняване на фактите и обстоятелствата по делото, изискващи прилагането на специални знания, с които съдът не разполага. Следва да се съобрази и това, че касаторът не е представлявано пред първата инстанция от адвокат или друго лице с юридическа квалификация, което може да е затруднило пълноценното реализиране на защитата му в съдебното производство. Съдът е трябвало служебно да назначи съдебно-медицинска експертиза, с цел изясняване на фактите и обстоятелствата във връзка с предмета на спора. Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неизясняването на спора от фактическа страна препятства касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. Ето защо при условията на чл. 222, ал. 2 АПК постановеното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд С. град. Пред вид изхода по спора пред настоящата инстанция искането на касатора за присъждане на разноски е основателно. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,