Решение № 8977 от 19.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3406/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална здравноосигурителна каса (РЗОК) Велико Търново, чрез юрк. В. Петкова, срещу решение 515 от 13.02.2024 г. по адм. дело 475/2023 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което по жалба на Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) Св. Иван Рилски - Горна Оряховица ЕООД е отменена т. 3 от заповед РД-09-1206/20.07.2023 г., с която на лечебното заведение са наложени две отделни санкции финансова неустойка в размер на 200 лв. всяка, или сума в общ размер на 400 лв. В касационната жалба са наведени доводи да неправилност на съдебния акт, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че за процесната история на заболяването (ИЗ) здравноосигуреното лице дете, не е имало индикации за [заболяване], а за [заболяване], което се установява от изследването - рентгенография, поради което неправилно е хоспитализирано от ответника по клинична пътека (КП) [заболяване]. Моли да се отмени решението и вместо него да се потвърди акта в оспорената му част. Претендира разноски. Ответникът МБАЛ Св. Иван Рилски - Горна Оряховица ЕООД, редовно уведомен, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да му се присъдят разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок, от активнолегитимирана страна и срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество жалбата е основателна. С т. 3 от процесната заповед РД-09-1206/20.07.2023 г. на директора на РЗОК Велико Търново на МБАЛ Св. Иван Рилски - Горна Оряховица ЕООД са наложени две санкции Финансова неустойка от по 200 лв. за две нарушения на Националния рамков договор за медицинските дейности 2020-2022 г. (НРД за МД 2020-2022 г.) 1/ по чл. 292, т. 6, буква а и чл. 352, ал. 1, т. 3 от НРД за МД 2020-2022 г. във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и 2/ по чл. 292, т. 7 и чл. 352, ал. 1, т. 3 от НРД за МД 2020-2022 г. във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО. РЗОК е установил неспазени индикации за хоспитализация и несъответствие с окончателната диагноза на здравноосигуреното лице малолетното дете В. Г., хоспитализирано с ИЗ 1803/2023 г. в периода 21.03.2023 г. - 26.03.2023 г. в МБАЛ Св.Иван Рилски Горна Оряховица ЕООД, Отделение по детски болести, по КП [заболяване] с диагноза [диагноза] . Въз основа на извършена проверка по изпълнение на индивидуален договор 040459/24.02.2020 г. на МБАЛ СВ. Иван Рилски - Горна Оряховица ЕООД с НЗОК, съгласно заповед РД-09-1009/21.06.2023 г. на директора на РЗОК Велико Търново и съставени Констативен протокол 169/23.06.2023 г. и Протокол за неоснователно получени суми 170/23.06.2023 г., административният орган е приел, че за горепосоченото здравноосигурено лице история на заболяването 1803/2023 г. не са били налице индикациите за хоспитализация по КП [заболяване]. Органът се позовал на заключението на рентгенографското изследване, съгласно което се касае за [заболяване]. Приел е, че окончателната диагноза [диагноза] не се потвърждава от направената рентгенография. Административен съд Велико Търново е отменил оспорената част на заповедта, като е приел, че е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материално правните разпоредби. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд е тълкувал и приложил неправилно материалноправните разпоредби. Както е посочено в заключението на експертизата, а и от данните по делото се установява, че детето В. Г. е прието с направление за хоспитализация от личния лекар, с развити индикации за заболяване на [заболяване]. С оглед заключението за [заболяване], обективирано в извършеното изследване - рентгенография, хоспитализацията по КП [номер] е неправилна. Основателно е възражението на касатора, че рентгенографското изследване е от основно значение за установяване на [заболяване], което е индикация за хоспитализация по КП [номер]. След като [заболяване] не е установена с това изследване, лечебното заведение е следвало да констатира дали са налице индикации за хоспитализация по друга клинична пътека, с оглед състоянието на пациента ([заболяване]) и съответно да го хоспитализира по нея. Предвид тези съображения, изводът на административния орган, основан на резултата от рентгенографското изследване е законосъобразен. Административният орган правилно е установил визираните в заповедта нарушения. Според разпоредбата на чл. 352, ал. 1, т. 3 от НРД за МД 2020-2022 г., Националната здравноосигурителна каса заплаща на изпълнител на болнична медицинска помощ за случай по КП, когато са спазени индикациите за хоспитализация и диагностично-лечебния алгоритъм, поставена е окончателна диагноза и критериите за дехоспитализация по съответната КП, както и когато са изпълнени условията за завършена КП. Съгласно чл. 292, т. 6, буква а и т. 7 от НРД за МД 2020-2022 г., клиничните пътеки се състоят от следните основни компоненти, които са задължителни за изпълнение от лечебните заведения: индикации за хоспитализация, диагностично-лечебен алгоритъм, поставяне на окончателна диагноза и критерии за дехоспитализация. Индикациите за хоспитализация включват задължително обективни критерии за заболяването, диагностично доказани и аргументиращи необходимостта от хоспитализация. С оглед изложеното се налага извод за законосъобразност на заповедта за налагане на санкции, в оспорената й част, като издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, с посочване на фактическите и правни основания за издаването й и в съответствие с административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед в частта й по т. 3. Предвид изхода на спора, на касатора следва да се присъдят съдебни разноски в общ размер на 400 лева, от които 200 лева за държавна такса и по 100 лева за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,