Решение № 8700 от 19.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8376/2020 г.
ВАСОсмо отделение19.07.2021 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз и спиране на производството по делото.ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1681 от 09.03.2020 г., постановено по адм.д. 8965/2019 г. на Административен съд София град.ОСЪЖДА Милки груп био ЕАД, гр. София, с ЕИК[ЕИК], да заплати на Агенция Митници разноски за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева.
Мотиви
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С Решение 1681 от 09.03.2020 г., постановено по адм.д. 8965/2019 г., Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Милки груп био ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Методи Попов" 22А, срещу Решение 8/03.10.2019 г. на Директор на ТД Северна морска в Агенция Митници, в частта по т. 2, с което е оставено без уважение искане с вх. 32-174143/14.06.2019 г. от дружеството за възстановяване на лихва върху мито (главница в размер на 24 681,84 лв.) от датата на ефективното превеждане в републиканския бюджет до момента на изплащане на задължението. С решението Милки груп био ЕАД е осъдено да заплати на ТД Северна морска юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Милки груп био ЕАД, чрез упълномощения адв. С. Желязкова, в която се прави оплакване, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Прави се искане Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и да постанови друго, с което да уважи жалбата на дружеството. Претендира разноски.
Ответникът - Директорът на ТД Северна морска в Агенция Митници, в представен писмен отговор и чрез упълномощения юрисконсулт в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Прави искане за отправяне на преюдициално запитване.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на направеното искане за преюдициално запитване и за допустимост, а по същество за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и посочените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е било Решение 8/03.10.2019 г. на Директор на ТД Северна морска към Агенция Митници, в частта по т. 2, с която е оставено без уважение искане на Милки груп био ЕАД с вх. 32-174143/14.06.2019 г. за възстановяване на лихва върху мито (главница в размер на 24 681,84 лева) считано от датата на ефективното превеждане в републиканския бюджет до момента на изплащане на задължението.
С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Милки груп био ЕАД против решението на Директора на ТД Северна морска, в оспорената му част, като е осъдил дружеството да заплати на ТД Северна морска сума в размер на 100,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че така претендираната от дружеството лихва не се дължи. АССГ е изложил мотиви, че процедурата по възстановяване на митни сборове е била регламентирана в глава 28 (чл. 214 - чл. 219а, включително) от Закона за митниците до отмяната ѝ с бр. 58 на ДР 29.07.2016 г. Съгласно изречение второ от отменената разпоредба на чл. 219а, от ЗМ, в случаите, когато митните сборове са определени с незаконосъобразен акт на митнически орган, недължимо платените суми се връщат със законната лихва. Прието е, че доколкото към момента на подаване на заявлението за възстановяване на недължимото внесено мито по процесните митнически документи - 14.06.2019 г., така и към момента на произнасянето на административния орган с оспорвания акт - 03.10.2019 г., във вътрешноправната уредба не е било предвидено изплащане на лихва в хипотезата на заплатени митни сборове в изпълнение на акт на митнически орган, признат за незаконосъобразен, то единствената изрична, специална разпоредба по отношение заплащането на лихви е нормата на чл. 116, § 6, предложение първо от Регламент (ЕС) 952/2013, съгласно която възстановяването не е основание за изплащане на лихви от съответните митнически органи, но въпреки това, лихва се изплаща, когато решение за възстановяване не е изпълнено в срок от три месеца от датата, на която това решение е било взето, освен ако неизпълнението в определения срок е било извън контрола на митническите органи. В този случай лихвата се плаща от датата на изтичане на тримесечния период до датата на възстановяване. Лихвеният процент се определя съгласно член 112. Изложеното мотивирало съда да приеме, че е налице недължимост на претендираната лихва по причина, че към датата на издаване на обжалваното решение органът не е имал основание за присъждане на претендираните лихви. Първоинстанционният съд е приел за неоснователно позоваването на разпоредбата на чл. 129 ДОПК, на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) при непълнота на специалния закон, с мотиви, че митническите сборове не попадат в предметния обхват на ДОПК, тъй като по отношение на тях е налице специална уредба, регламентираща дейности, свързани с въвеждането или извеждането на стоки и други, изброени в чл. 1 ЗМ на или от митническата територия на Европейския Съюз.
По делото не е налице спор по фактите.
Спорът е правен и във връзка с разрешаването му от процесуалният представител на ответника е направено искане за отправяне на преюдициално запитване, като са формулирани следните въпроси:
- След отмяна на решение на митническия орган за досъбиране на вносни мита, възстановяването на ефективно внесените в държавния бюджет вносни мита от адресата на решението, попада ли в хипотезата на чл. 116, пар. 1, буква "а" от Регламент ЕС 952/13 г. на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на митническия кодекс на Съюза?
- В кои хипотези на възстановяване на вносни мита е приложима нормата на чл. 116, пар. 6 от Регламента ЕС 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9.10.2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза?
- Разпоредбата на чл. 116, пар. 6 от Регламент ЕС 952/13 г. приложима ли е при връщане на недължимо платени суми, преведени като мита в държавния бюджет или се отнася само за случаите, изброени в чл. 116, пар. 1 от Регламент ЕС 952/13 г. на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на митническия кодекс на Съюза?
- След отмяна на решение на митническия орган, с които са били определени за досъбиране на публични държавни вземания за вносни мита, те се възстановяват като надвзети вносни мита на основание чл. 116, пар. 1, б. "а" и чл. 117, пар. 1 от Регламента ЕС 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9.10.2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза, в тази хипотеза, следва ли митническия орган да възстанови надвзетите суми, ведно с лихва и за какъв период?
Процесуалният представител на касатора в съдебно заседание взема становище за неоснователност на искането, като излага съображения, че разпоредбата на член 116 от Митническия кодекс на Съюза е ясна. Изброени са четири хипотези за възстановяване и опрощаване, като нито в митническия кодекс на Съюза, нито в регламента му за приложение, нито в българското законодателство е предвидена хипотеза като процесната.
Настоящият състав намира искането за неоснователно, тъй като отправянето на преюдициално запитване следва да е породено от неяснота в нормата от правото на ЕС, каквато в случая не е налице. С искането по същество се цели решаване на спора от СЕС, което не е целта на преюдициалните запитвания.
Оспореният съдебен акт е правилен, като постановен при правилно приложение на материалния закон.
Настоящият състав на касационната инстанция не споделя основната теза на касатора, че тъй като Закона за митниците и Регламент (ЕС) 952/2013 не съдържат правна уредба за възстановяване на надвзети митни сборове в случай като процесния, то следва на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) по аналогия да бъде приложен чл. 128 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Както е посочено в обжалваното решение, Законът за митниците е съдържал изрична правна уредба на процедурата по прихващане и възстановяване чл. 214 чл. 219а , която е била отменена със Закон за изменение и допълнение, ДВ, бр. 58/2016 г. С последния са отменени множество разпоредби от ЗМ, като съгласно абзац 4 от Мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за митниците ( 602-01-16 от 08.04.2016 г., 43-то НС), тъй като митническото законодателство на Съюза е пряко приложимо в Република България, е направено предложение за отмяна на разпоредби, които уреждат материя и обществени отношения, вече уредени първично на ниво европейско митническо законодателство. Следователно, по отношение на прихващането и възстановяването, пряко приложим се явява Регламент (ЕС) 952/2013 и по-конкретно разпоредбата на чл. 116, §1, съгласно която размерът на вносните или износните мита, се възстановява или опрощава на което и да е от следните основания: а) надвзети суми на вносните или износните мита; б) дефектни стоки или стоки, които не съответстват на условията на договора; в) грешка на компетентните органи; г) в интерес на справедливостта.
Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че дружеството не отговаря на условията за възстановяване по никоя хипотеза от този текст, тъй като в конкретния случай се касае за възстановяване на мито вследствие на отмяна на незаконосъобразен акт на митническата администрация, какъвто случай не бил сред изрично изброените.
В тази връзка следва да се припомни, че съгласно чл. 1а ЗНА, по дефиниция нормативните актове съдържат общи правила за поведение, които се прилагат спрямо неограничен кръг субекти, поради което дори от националните нормативни разпоредби не може да се очаква да са казуистични, а на още по-голямо основание това не може да се очаква от нормативните разпоредби, които действат на територията на целия Европейски съюз.
Правилно в Решение 8/03.10.2019 г. на директора на ТД Северна морска в Агенция Митници са посочени като основание за възстановяване чл. 116, § 1, б. а, във връзка с чл. 117, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. За да възстанови митото на Милки груп био ЕАД директорът на ТД Северна морска в Агенция Митници е приел, че се касае за надвзети суми на вносни мита. Съгласно чл. 117, § 1, предложение първо, възстановяване или опрощаване на вносните или износните мита се извършва, доколкото размерът, съответстващ на първоначално съобщеното митническо задължение, превишава дължимия размер. В случая от митническите органи с отменените решения е бил определен първоначално по-висок размер на митническото задължение от действително дължимия. Противно на тезата на дружеството, тази хипотеза не касае то само да си е определило по-висок на действително дължимия размер на митните сборове, тъй като тогава би се касаело за надвнесени, а не за надвзети суми. Дружеството е декларирало стоките, митническата стойност на които е била променена с решение на началника на митницата, като в резултат е определено за доплащане мито с решение на директора на ТД Северна морска, отменено като незаконосъобразно от съда. От изложеното може да се направи извод, че искането за възстановяване от дружеството представлява заявление по смисъла на чл. 116 във връзка с чл. 117 от Регламент (ЕС) 952/2013 за възстановяване на надвзети суми, по отношение на което следва да се приложи процедурата за възстановяване, предвидена в чл. 121. Аргумент в тази насока е и §3 на чл. 121, който предвижда при обжалване по член 44 на уведомлението за митническо задължение съответният срок, определен в §1, да се спира, считано от датата на подаване на жалбата, за времето на производството по обжалване. Следователно, процедурата по възстановяване и опрощаване, уредена в Раздел 3 на Регламент (ЕС) 952/2013 обхваща и случаи като процесния на надвзети суми, в резултат на незаконосъобразен акт на митническите органи, поради което възраженията на касатора в обратна насока са неоснователни.
Съгласно чл. 116, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, възстановяването не е основание за изплащане на лихви от съответните митнически органи. Лихва се изплаща, когато решение за възстановяване не е изпълнено в срок от три месеца от датата, на която това решение е било взето, освен ако неизпълнението в определения срок е било извън контрола на митническите органи. Предвид изложеното, Решение 8/03.10.2019 г. на Директор на Териториална дирекция Северна морска в Агенция Митници, в обжалваната част по т. 2 е законосъобразен и правилен административен акт и като се е произнесъл в този смисъл АССГ е постановил законосъобразно и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, в полза на Агенция Митници следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение