Решение № 13939 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6644/2011 г.

Решение № 13939 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6644/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Глобъл одит сървисез" ООД, гр. София представлявано от адв. Гюров, против решение № 531 от 8.02.2011 г. постановено по адм. д. № 7979/2010 г. по описа на Административен съд София-град. Иска се отмяна на решението като неправилно - допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Развива подробни съображения в допълнителни писмени бележки, че съдът неправилно и погрешно е приел, че се касае до иск по чл. 122л от ЗОП във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е изградил всичките си мотиви върху изискванията и предпоставките на чл. 1 от ЗОДОВ. Ответната страна - "Булгартрансгаз" ЕАД чрез юрк. Николов е изразила становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Обжалваното решение е неправилно. То е постановено при нарушение на материалния закон. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по повод по иск с правно основание чл. 120а ал. 1 от Закона за обществените поръчки. Ищецът е претендирал имуществени вреди общо в размер на 30 315, вследствие на решение № БТГ-РД-07-92 А/15.01. 2009 г. на изпълнителния директор на ответника за класиране на участниците и определяне на изпълнител. Твърденията са, че сключеният договор с "Ти Пи Ей Хорвадз одит" е изцяло незаконосъобразен. С определение от 19.10.2010 г. Софийски градски съд е препратил делото на Административен съд - София - град, като се е позовал на изричната разпоредба на чл. 122л от ЗОП, която определя реда за разглеждане на исковете по ЗОП и препраща към АПК. С обжалваното решение съдът се е произнесъл по същество на спора, като при установената липса на предпоставките на чл. 1 ЗОДОВ е отхвърлил като неоснователен предявения иск. Приел е, че в случая правното основание на предявения иск е чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 122л от ЗОП, съгласно който всеки заинтересован може да претендира обезщетение за вреди, претърпени вследствие на нарушения при провеждане на процедура и сключване на договор за обществена поръчка, при условията на чл. 203, ал. 1, чл. 204, ал. 1, 3 и 4 и чл. 205 от АПК. В тази си редакция нормата действа от изменението на ЗОП с ДВ, бр. 52 от 9.07.2010 г., като е изменен процесуалният ред за защита. Предвидено е тези дела да се разглеждат от административните съдилища при условията на чл. 203, ал. 1, чл. 204, ал. 1,3 и 4 и чл. 205 от АПК. В конкретния случай искът е предявен пред СГС на 20.03.2010 г. на основание чл. 120а от ЗОП, по силата на която всяко заинтересовано лице може да предяви иск за унищожаване на договор за обществена поръчка, както и да претендира обезщетение за вреди, претърпени в резултата на нарушения на закона при провеждане на процедурата за възлагане на обществена поръчка, по реда на ГПК в редакцията му от 1.01.2009 г., каквито са и доводите изложени в исковата молба - твърдения за незаконосъобразност на сключения договор и настъпили вреди от това. С оглед на това неправилно първоинстанционния съд е определил правното основание на предявения иск, а именно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ . Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс. Предвид чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, може да се търси по този закон, а не по общия ред. Само когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага - чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ. Под специален начин трябва да се разбира специално основание и процесуален ред, с които се въвежда изключение от правилата на ЗОДОВ. Съгласно чл. 120а, ал. 1 (в приложимата му редакция към момента на предявяване на иска) от Закона за обществените поръчки всяко заинтересовано лице може да предяви иск за установяване нищожност на договор за обществена поръчка, както и да претендира обезщетение за вреди, претърпени в резултат на нарушения на закона при провеждане на процедурата за възлагане на обществена поръчка, по реда на Гражданския процесуален кодекс. Подобен ред за защита е предвиден и в чл. 122г, ал. 4 от ЗОП, който също препраща към ГПК. Процесуалният ред, по който е установено нарушението на правилата за провеждане на обществената поръчка е без значение за подсъдността на спора по иска за присъждане на обезщетение по чл. 120а от ЗОП. В този случай законодателят е уредил специален начин за обезщетение за вреди, които са претърпени от незаконосъобразно проведена обществена поръчка и разглеждането му става по реда на ГПК и следователно от общия съд. След като в ЗОП е съществувала изрична правна норма, която урежда въпроса, свързан обезщетяването на засегнатите от незаконосъобразните решения, действия и бездействия на възложителите на обществени поръчки, лица, то неправилно се е произнесъл административния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 122г, ал. 4 от ЗОП действала към момента на предявяване на иска, заинтересованите лица имат право да търсят обезщетение по реда на Гражданския процесуален кодекс, което означава, че правилно ищецът е насочил претенциите си към възложителя на обществената поръчка, като производството би следвало да се развие пред компетентния граждански съд". Това е така, тъй като правната норма на чл. 120а от ЗОП в редакцията и към момента на предявяване на иска 20.03.2010 г. е със смесен характер. Макар че се говори за процесуални правила тя съдържа и материалноправни разпоредби и затова първоинстанционния съд е следвало да се съобрази с нея. По принцип процесуалната правна норма се прилага за заварени правоотношения и следва да се прилага тази, която е по-благоприятна за страната, но в случая процесуалната норма, която предвижда по-малко съдебни инстанция не може да се счита за по-благоприятна за страната, тъй като тя е лишена от контрола на една съдебна инстанция. Ето защо съдът е развил недопустимо производството пред него, го е разгледал и се е произнесъл по същество. По изложените съображения първоинстанционният съд като е приел делото за решаване и се е произнесъл по съществото на спора, е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а делото да се изпрати на СГС за разглеждане на образуваното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение,