Решение № 1859 от 19.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15721/2014 г.

Решение № 1859 от 19.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15721/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. oт Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 13138 от 04 ноември 2014 г., постановено по адм. д. № 1733/2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена негова заповед № К-3709/13 декември 2013 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът, Александър Желязков Сидеров, в представен по делото писмен отговор, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният състав на Върховния административен съд е сезиран с жалба от Александър Желязков Сидеров срещу заповед № К-3709/13 декември 2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Съдът е приел, че оспорената заповед не е в съответствие с материалноправните разпоредби и поради това я е отменил. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Законосъобразен е извода на съда, че действията на Сидеров са извършени във връзка с изпълнение на служебните му задължения, произтичащи от заповед № 737/25 май 2010 г. на ОД на МВР - Варна. Същите са по повод на подадена жалба вх. № 33836/22 юли 2013 г. по описа на ОД на МВР - Варна, отнасяща се до община Аврен. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че действията, посочени в заповедта, не могат да се определят като нарушение на етичните правила, водещо до намаляване или загубване доверието на обществото в полицейската институция и те не кореспондират нито с посочените в заповедта текстове от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (отм.), нито с нормите на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.), във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.), които са основание за наложеното наказание. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от делото, претенцията на ответника по касация Александър Желязков Сидеров за присъждане на направените от него и доказани по делото разноски е основателна. Касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на Александър Желязков Сидеров сумата 600 лева, представляваща направените от него разноски за адвокатско възнаграждение по делото пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,