Решение № 826 от 25.1.2023 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от началник отдел "Оперативни дейности" - София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител срещу решение 914 от 17.02.2022 г. по адм. дело 9988/2021 г. по описа на Административен съд /АС/ София град, с което е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-С1232-0459029 от 27.09.2021 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект магазин за авточасти, находящ се в гр. София, [улица], стопанисван от Р. Трейд ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага съображения, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или бележка от кочан органът в условията на обвързана компетентност е длъжен да наложи ПАМ на търговеца. Възразява срещу извода на съда за неправилно приложение на оперативната самостоятелност от издателя на акта при определяне на срока на мярката от 14 дни. Счита, че процесният административен акт съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Намира, че изложените в заповедта мотиви по отношение на срока на мярката обосновават правилното му определяне и съответстват на залегналите в чл. 22 ЗАНН цели, за които мярката се налага, като не се установява нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата на срещу процесната заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Р. Трейд ЕООД, чрез адв. В. Иванчов оспорва същата и изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била заповед ФК-С1232-0459029 от 27.09.2021 г., издадена от началник сектор Оперативни дейности София при Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на Р. Трейд ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект магазин за авточасти, находящ се в гр. София, [улица], стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена във връзка с извършена на 21.09.2021 г. в 13:46 часа проверка на търговския обект, стопанисван от горепосоченото дружество, при която при контролна покупка на 1 бр. течност за чистачки 5 л. на стойност 7.00 лева и заплащането му в брой от В. Сотиров инспектор по приходите, не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство /ФУ/. За да отмени наложената на Р. Трейд ЕООД принудителна административна мярка /ПАМ/, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, но в противоречие с административнопроизводствените правила, целта на закона и при нарушаване на принципите за съразмерност и истинност по чл. 6, ал. 2 и чл. 7, ал. 1 АПК. Съдът е приел за безспорен между страните факта на извършеното нарушение от търговеца. Прието е, че в заповедта е налице формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта досежно определения от органа срок на наложената на търговеца ПАМ. Според съда наложената ПАМ със срок от 14 дни на търговския обект за неотчетена покупка с фискален бон от 7,00 лева е прекомерно тежка, не отговаря на целите на закона и би причинила повече вреда, отколкото да предотврати такава за фиска. В решението е посочено, че в заповедта липсват мотиви как определеният срок ще доведе до постигане на целите по чл. 22 ЗАНН. В заключение е обобщено, че процесната ПАМ за срок от 14 дни е прекомерна, налагането й за този срок може да причини на търговеца вреди, които са явно несъизмерими с преследваната цел и в съответствие с чл. 6, ал. 5 АПК заповедта следва да се отмени. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. По делото липсва спор относно наличието на основанието за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, б. "а" ЗДДС, а именно установено по категоричен начин извършено от търговеца нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС за регистриране и отчитане на продажба чрез издаване на фискална касова бележка или бележка от кочан при извършена на 21.09.2021 г. в 13:46 часа контролна покупка от органите по приходите в стопанисвания от "Р. Трейд ЕООД търговски обект, за която не е издаден съответният документ във връзка с осъществената продажба на 1 брой течност за чистачки на стойност 7 лева. В случая спорен е въпросът дали определеният от административния орган срок на процесната ПАМ от 14 дни е обоснован с оглед спецификите на констатираното нарушение и дали с него се постигат целите по чл. 22 ЗАНН, както и дали с налагането на мярката е нарушен принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК. Безспорно в условията на обвързана компетентност и при наличието на тази фактическа установеност приходният орган е длъжен да наложи ПАМ, но е задължен и да изложи конкретни мотиви относно това кое налага срок на мярката, близък до средния от 14 дни, като се има предвид, че законодателят е определил максимален срок от 30 дни. Това задължение произтича както от изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката да се налага въз основа на мотивирана заповед, така и от принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, който задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо, като актът и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Настоящият съдебен състав намира, че относно срока на мярката в оспорената заповед са обективирани общи и бланкетни мотиви, които не отразяват тежестта на нарушението с оглед продължителността на срока, за който мярката се налага, което от своя страна препятства извършването на преценка от страна на съда относно законосъобразността на определения 14 - дневен срок и съответствието му с целта на закона. В акта липсват данни относно местонахождението на обекта, клиентопотока, потребността на предлаганите стоки, начина на организиране на търговската дейност или факти, относими към конкретното нарушение и търговеца. Изложените в заповедта мотиви относно срока са стандартните общи мотиви, но те не представляват мотиви относно продължителността на срока на конкретната мярка. В заповедта липсват данни какъв дневен оборот има процесният търговски обект, което също е относимо към определяне срока на мярката. Така изложените в оспорената заповед мотиви могат да бъдат отнесени към който и да е подобен на процесния акт, тъй като същите са бланкетни и в тях липсва индивидуализация във връзка със спецификите на конкретния случай. В тази връзка настоящият касационен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че при определянето на срока в заповедта е необходимо да се излагат конкретни факти и обстоятелства, относими към съответния случай, поради което административният орган е длъжен след посочването им, да извърши съответната преценка за срока, като достатъчно я мотивира при спазване на принципа на съразмерност съгласно чл. 6, ал. 2 АПК. В процесния случай това не е сторено от административния орган, поради което правилно първоинстанционният съд е отменил заповедта. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение