Решение № 7636 от 11.7.2023 г. на ВАС, VI о.

Образувано е по касационна жалба на Управител на НЗОК срещу Решение 178 от 10.01.2023 г., постановено по адм. дело 8900/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена негова Писмена показа за възстановяване на суми получени без правно основание РД-25ПП-330/08.09.2022г. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Медико-дентален център ИСУЛ Царица ЙоаннаЕООД със седалище в гр.София срещу цитираната по-горе писмена покана. Претендира разноски. Ответникът Медико-дентален център ИСУЛ Царица ЙоаннаЕООД оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение и настоява за оставянето му в сила. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени издадената от касационния жалбоподател писмена покана, първостепенният съд е приел, че органът неправилно е приложил материалния закон, тъй като обстоятелството, че за отчетената медицинска дейност, която е приета за реално извършена, е без съществено значение факта на осъществяването и в рамките на съответния представен в СЗОК работен график за обслужване на пациентите. Настоящият касационен състав намира решението за правилно. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Не е спорно, че между Медико-дентален център ИСУЛ Царица ЙоаннаЕООД и НЗОК е сключен договор 222332 от 17.02.2020г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ(СИМП), по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва същата, като спазва всички изисквания по ЗЗО и действащия НРД за МД. Със Заповед на касационния жалбоподател от 28.07.2022г. е била възложена планова пълна проверка на изпълнителя, извършена в периода 01-05 август 2022г., приключила със съставяне на Протокол от 10.08.2022г. за констатации и Протокол за неоснователно получени суми от същата дата, като в последния са били отразени суми, подлежащи на възстановяване, като получени без правно основание съгласно чл.76а ал.1 ЗЗО. С оглед на това с оспорената писмена покана е приканен изпълнителят да възстанови сумата от общо 921,50 лева по общо 28 бр. случаи, документирани в периода 01.06. 30.06.2021г., на неправомерно отчетени прегледи от специалиста УНГ, работещ в лечебното заведение д-р Станчева, всичките извършени в ден сряда, за който липсвал деклариран работен график. Настоящият касационен състав намира, че преди всичко следва да се посочи, че за да е налице основанието по чл. 76 а, ал. 1 от ЗЗО за възстановяване на суми от изпълнител на медицинска помощ в бюджета на НЗОК, на което се е позовал издателят на поканата, то трябва тези суми да са получени без правно основание, но това да не е свързано с нарушение по ЗЗО или Националния рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД). Хипотезата на чл. 76 а от ЗЗО предвижда, че когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД и това е установено при проверката на контролните органи по чл. 72, ал. 2 изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Хипотезата на чл. 76 б от ЗЗО е разширена спрямо хипотезата на чл. 76 а от ЗЗО и съществуват като възможности за органа за издаване на административен акт по чл. 76 а ЗЗО или по чл. 76 б ЗЗО. Когато органът се е отказал да издаде заповед за налагане на санкции, или няма такава възможност с оглед настъпили правопреустановяващи факти, или е счел, че е налице маловажен случай или давност, което е и по-благоприятен вариант за нарушителя, но не се отказал да издаде заповед за възстановяване на сумите, няма пречка да предпочете да издаде писмена покана на основание чл. 76 а от ЗЗО, без да изпълнява производството по чл. 76 б от ЗЗО. Принципно няма законово задължение в ЗЗО, когато при проверката се констатира нарушение на ЗЗО и/или НРД, органът да изпълни задължително процедура по чл. 76 б от ЗЗО още повече, че няма забрана да се възползва от основанието по чл. 76 а от ЗЗО. С оглед на това в съдебното производство административния съдия е следвало да установи именно налице ли са били неоснователно получени суми, които във всички случаи на хипотезите по чл. 76 а и чл. 76 б от ЗЗО следва да бъдат възстановени. В разглеждания случай това е направил и първостепенният съд, като е приел, че не са налице основания да се приеме, че не се установяват задължения извършването на извънболничната специализирана медицинска помощ да е само в работния график на специалиста, подаден в СЗОК, който график може да търпи промени в зависимост от нуждите на ЗЗОЛ, а дейността е безспорно извършена и то съответно на медицинския стандарт, а в условията за закупуване на дейностите за извънболнична медицинска помощ не е предвидено това да е едно от условията за плащане. Настоящият касационен състав намира, че в случая на първо място, избягвайки от развитие на производство по чл.76б ЗЗО, в която хипотеза и едва със стабилизиране на крайния санкционен акт по него, органът може да издаде писмена покана за получените суми вече при установено нарушение(така чл.76б ал.2 ЗЗО), административият орган е задължен при условията на пълно и главно доказване да установи в производството по чл.76а ЗЗО, че вменените за възстановяване суми са действително получени без основание. В разглеждания случая на първо място в самия административен акт са изложени едни неясни мотиви. От една страна е посочено, че дейността, извършена от специалиста УНГ д-р Станчева във всичките 28 броя случая, е осъществена в ден сряда, в който тя не е била на работа в лечебното заведение, а после е пояснено, че основанието за получаването на сумите е специалистът да е извършил тези дейности в съответния работен график. Т.е. той е следвало да престира работна сила по време и място съгласно представения график. В самата касационна жалба защитата на Управител НЗОК сочи, че в случая не е била спазена разпоредбата на чл.122 ал.2 от НРД за МД 2020 2022 г., която гласи, че При промяна на графика за обслужване на пациентите изпълнителят на медицинска помощ е длъжен в срок до 3 календарни дни да уведоми РЗОК и да изпрати актуалния график писмено или по електронна поща, подписан с електронен подпис. Това е много важна отправна точка, тъй като в казуса от представените писмени доказателства(така График за работа за м. Юни 2022г. на лист 177 от делото на АССГ) се установява, че д-р Станчева всъщност е подадена в дните сряда като работеща, т.е. тя е извършила всичките тези 28 бр. прегледа на деца в работния си график, но също така безспорно е установено, че този(променен нейн график) не е бил подаден съобразно цитираното правило в СЗОК(това е било направено преди проверката видно от уведомително писмо от 30.06.2022г. на л. 147 от делото на АССГ, но за времето считано от 01.07.2022г.). Или следва да се сподели тезата на касационния жалбоподател, която се подкрепя от изявлението на управителя на медицинския център д-р Жекова в о.с.з. на 12.12.2022г. пред административния съдия, че всъщност направената промяна не е била подадена своевременно в посочения в закона 3-дневен срок, т.е. вместо до 03.06.2022г., уведомлението е входирано едва на 30.06.2022г. Изложеното обаче безспорно сочи, че всъщност не се установяват и двете изложени(противоречиви) тези в писмената покана: 1. че д-р Станчева не е била на работа в посочените дни и 2. че тя не е престирала труда си съобразно утвърдения и за нея работен график на лечебното заведение. Всъщност установява се от една страна, че тя е престирала труда си в посочените дни и прегледите са реално извършени, за което са налице и други писмени доказателства, а от друга, че това е ставало в утвърдения за нея график за м. юни 2022г. В случая д-р Станчева е работила именно според утвърдения за нея за м. юни 2022г. работен график, което е именно от значение за преценката дали сумите са получени без основание. Съществуването на самото правило по чл.122 ал.2 НРД за МД 2020 2022г. показва кой е меродавният за страните по договора актуален график, въз основа на който се извършва и тази преценка. Безспорен е факта, че ответникът по касация не е изпълнил вмененото му с новелата на чл.122 ал.2 от НРД за МД 2020 2022 г. задължение да изпрати актуалния график на СЗОК, което съставлява нарушение на националния рамков договор, но такива констатации в писмената покана липсват, а се навеждат едва с касационната жалба. Така и като не се е възползвал от образуване и реализиране на отделно производство по чл.76б ЗЗО, касационният жалбоподател сам се е лишил от възможността, установявайки същото, да черпи впоследствие всички права при наличие на стабилен акт по чл.76б ал.1 ЗЗО(действително в една такава хипотеза обаче е необходимо развитието и приключването на две отделни производства, но пък това носи повече сигурност и яснота в отношенията между договорните партньори). С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. Предвид изхода на спора разноски се дължат на ответната страна, поради което следва НЗОК да бъде осъдена да заплати на дружеството сумата от 897,73 лева за осъществената защита от адвокат в тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,