Решение № 15197 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3416/2010 г.

Решение № 15197 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3416/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция (ОД) на МВР гр. Варна против Решение № 2259/30.12.2009 г., постановено по адм. дело № 2286/2009 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменен негов отказ № 27893/20.07.2009 г. за издаване на български документи за самоличност на малолетния Петър Георгиев Петров от гр. Варна, постановен по заявление № 5175/18.06.2009 г. от законния му представител Татяна Жечкова Тенева и делото е върнато като административна преписка на Директора на ОД на МВР гр. Варна за произнасяне по същество на искането при спазване указанията по приложението и тълкуването на правните норми, като е определен 14-дневен срок за произнасяне, считано от датата на влизане на решението в сила. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата срещу оспореният отказ бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - Татяна Жечкова Тенева, редовно призована, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд Варна е отменил отказ № 27893/20.07.2009 г. на Директора на ОД на МВР гр. Варна за издаване на български документи за самоличност на малолетния Петър Георгиев Петров от гр. Варна, постановен по заявление № 5175/18.06.2009 г. от законния му представител Татяна Жечкова Тенева и е върнал делото като административна преписка на Директора на ОД на МВР гр. Варна за произнасяне по същество на искането при спазване указанията по приложението и тълкуването на правните норми, като е определил 14-дневен срок за произнасяне, считано от датата на влизане на решението в сила. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че отказът за издаване на български документ за самоличност - паспорт на малолетния Петър Георгиев Петров от гр. Варна е постановен на основание чл. 45 от "Закон за българските лични документи" (ЗБЛД), поради липса на съгласие от страна на неговия баща Георги Петров Георгиев, като при издаването му е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 2 АПК. Изложени са мотиви, че административния орган не е изчерпал възможностите, предвидени в закона за уведомяване на заинтересованата страна Георги Петров Георгиев и при произнасянето си не е установил налице ли е съгласие от страна на бащата за издаване на паспорта или не. Крайният извод на първоинстанционният съд е, че обжалваният отказ е незаконосъобразен. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са неправилни. Административният акт е издаден на основание чл. 45 от ЗБЛД, вр. с чл. 11, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност (ПИБДС отм.). С оспорения административен акт е отказано издаването на български документ за самоличност - паспорт на малолетния Петър Георгиев Петров. Административният орган е обосновал волеизявлението си мотива, че заявлението е подадено само от майката на детето, при липса на документ по чл. 11, ал. 8 от ПИБДС отм. - поради липсващо писмено съгласие от страна на бащата или заместващо отказа на бащата решение постановено в производство по чл. 123, ал. 2 СК - при разногласие на двамата родители при упражняването на родителските права и задължения спорът се решава от районния съд, чието решение замества липсващото съгласие на двамата родители и подлежи на обжалване по общия ред. Съгласно чл. 11, ал. 6 от ПИБДС отм., заявленията за издаване на паспорт или на заместващ го документ на лица, ненавършили 14-годишна възраст, се подават и подписват от техните родители, настойници или попечители. Ал. 8 предвижда, че при отсъствие на родител, настойник или попечител подписът се полага от лице, упълномощено от него с изрично нотариално заверено пълномощно, или се представя някой от следните документи -влязло в сила съдебно решение за разрешение за издаване паспорт на лице, ненавършило 18-годишна възраст, без съгласие на отсъстващия родител или влязло в сила съдебно решение за лишаване на единия родител от родителски права. Чл. 45, ал. 1 от ЗБЛД (предишен текст на чл. 45 от ЗБДС) регламентира, че заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и от техните родители, настойници или попечители. Така цитираната нормативна уредба, налага извода, че административният орган, който е компетентен да издаде паспорт на български гражданин, ненавършили 18 годишна възраст, на основание чл. 45 ЗБДС действа при условията на обвързана компетентност - не прави преценка, а проверка по нормативно предписания му начин, налице ли са условията и предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма. В случая Директора на ОД на МВР гр. Варна има задължение да изясни обективната фактическата обстановка, да установи наличието или липсата на определени факти с правно значение и в зависимост от установеното да постъпи по указания му в правната норма начин. Административният орган не действа при оперативна самостоятелност - както неправилно е приел първоинстанционния съд, за да издирва бащата и събира доказателства за наличието, респективно липсата на съгласие от негова страна, както и да изслушва детето - каквито указания са дадени в мотивите на съдебното решение, в противоречие на чл. 15 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), съгласно който, във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси. Ответницата по касационната жалба - Татяна Жечкова Тенева, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете не е представила пред административния орган редовно заявление за издаване на паспорт на детето - заявление подписано от двамата родители или влязло в сила съдебно решение постановено в производство по чл. 123, ал. 2 СК, което да замести липсващото съгласие между двамата родители за издаване на паспорт на малолетното им дете. В производството пред административния орган и в развилото се съдебно такова не се навеждат твърдения бащата на детето да е лишен от родителски права. Изложеното от своя страна налага извода, че Татяна Жечкова Тенева не е изпълнила задължението си да представи пред компетентния орган, съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 АПК, заедно със заявлението си и останалите изисквани от закона доказателства, въпреки наличието на нарочно уведомяване с писмо рег. № 24194/25.06.2009 г., при което отказа на административния орган е законосъобразен, като постановен от компетентният административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановен при спазване на процесуалните правила и релевантите материалноправни норми и при липса на основания за отмяната му. Първоинстанционният съд неточно е приложил и тълкувал относимите правни норми и е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което жалбата срещу оспорения отказ бъде отхвърлена.