Решение № 3269 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10062/2011 г.

Решение № 3269 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10062/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП) срещу решение № 2646 от 01.06.2011 г. по адм. дело № 1794/2011 г. на Административен съд - София град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - "Верила Лубрикантс"АД, в писмен отговор оспорва жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално недопустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АССГ е отменил решение № 2 ТМГ-01-1/02.02.2011 г. на изпълнителния директор на ИАНМСП, с което е одобрен доклад на оценителната комисия за разглеждане и оценка на подадени проектни предложения по процедура BG161РО003-2.1.07 "Технологична модернизация в големи предприятия" по приоритетна ос 2 "Повишаване на ефективността на предприятията и развитие на благоприятна бизнес среда" на Оперативна програма "Развитие на конкурентноспособността на българската икономика " 2007-2013, в частта, с която проектно предложение на жалбоподателя "Верила Лубрикантс" АД № BG161РО003-2.1.07 е отхвърлено като недопустимо за финансиране, поради несъответствие на изискванията на т. 3.1.1, т. 2 буква "и" от "Насоките за кандидатстване" по приложение № 2А т. 14 към решението. Съдът е приел, че решението е постановено от компетентния административен орган, при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Изложил е съображения, че обжалвания акт е немотивиран, тъй като не е посочено кои точно справки, от поискания годишен отчет за дейността на дружеството за 2009, не са представени. Съдът е приел още, че в писмото, с което са поискани липсващи документи от дружеството, административният орган не е конкретизирал кои точно документи следва да се представят, а е посочил само бланкетно - годишния доклад за дейността на дружеството за 2009 г., което представлява съществено нарушение на административно процесуалните правила. Въз основа на анализ на данните по административната преписка съдът е приел, че ИАНМСП не е изпълнила задължението си да провери дали данните, които са поискани не са публикувани в търговския регистър. В заключение АССГ е приел, че като е отхвърлил предложението на жалбоподателя на етап административно несъответствие директорът на ИАНМСП е постановил решението в обжалваната част в противоречие с материалния закон. При тези съображения съдът е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението касационният жалбоподател го оспорва като поддържа, че е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Настоящият съдебен състав като прецени доводите и възраженията на страните и доказателствения материал по делото, намери, че жалба е основателна, по следните съображения: Изпълнителният директор на ИАНМСП е отхвърлил на етап административно съответствие проектното предложение на "Верила Лубрикантс" АД ЕООД по открита процедура BG 161PO003-2.1.07 "Технологична модернизация в големи предприятия", по приоритетна ос 2 "Повишаване на ефективността на предприятията и развитие на благоприятна бизнес среда"на Оперативна програма " Развитие на конкурентноспособността на българската икономика" 2007-2013, поради несъответствие с изискванията на т. 3.1.1, т. 2, буква "и" от Насоките за кандидатстване, поради това, че годишният отчет за дейността за 2009 г. на дружеството не е представен в цялост, като не са налице всички справки, необходими за оценка на проектното предложение на следващите етапи на оценителния процес. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът се е произнесъл по отношение на административен акт, който не подлежи на съдебен контрол. При провеждане на разписаната процедурата изпълнителният директор на ИАНМСП действа в качеството си на административен орган - осъществява предоставено му от правна норма властническо правомощие и неговите правни действия са задължителни за адресатите. Съгласно правомощията по чл. 23 от ПМС 121/2007 г. изпълнителният директор издава мотивирано решение за одобряване, връщане или отхвърляне на доклада на нарочната оценителна комисия. Решението, с което одобрява доклада, включва общ размер на отпуснатата безвъзмездна помощ, списък на одобрените и на отхвърлените кандидати. Това решение има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК като волеизявление на административен орган, с което възникват права и се засягат законни интереси на кандидатите. Този акт е елемент от смесения фактически състав за получаване на безвъзмездната помощ. За одобрените кандидати решението поражда правото да сключат договор за безвъзмездна финансова помощ. За неодобрените, какъвто е дружеството-жалбоподател, се прегражда възможността за сключване на такъв договор. Съгласно чл. 120 от Конституцията гражданите и организациите могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Съгласно чл. 25, ал. 1 на цитираното постановление, решението за предоставяне на безвъзмездна помощ влиза в сила от момента на неговото издаване. Единствено със закон определени административни актове могат да бъдат изключени от съдебен контрол. Разпоредбата на ПМС 121/2007 г. в случая е неприложима предвид разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове. Конституционното право на съдебно оспорване не може да бъде изключено по силата на подзаконови правни норми. Поради това настоящият съдебен състав приема, че решение № 2 ТМГ-01-1/02.02.2011 г. на изпълнителния директор на ИАНМСП, в обжалваната му част, подлежи на съдебен контрол за законосъобразност и това е индивидуалният административен акт, който следва да бъде проверен в хода на съдебноадминистративното обжалване. Основателно е твърдението на касатора, че изводите, до които е достигнал АССГ са неправилни и не се подкрепят от доказателствата по делото. При първоначалното подаване на проектното предложение от страна на ответника в настоящото производство, не е представен годишния отчет за дейността на дружеството за 2009 г., както и счетоводни отчети за 2007 и 2008 г. Видно от представената извадка от търговския регистър не са публикувани годишния финансов отчет за 2007 г., както и годишния отчет за дейността на дружеството за 2009 г. Същите са изискани в цялост с писмо, изпратено по факс и получено от жалбоподателя. В т. 5 от писмото е поискано представянето на годишен отчет за дейността на дружеството за 2009 г., включващ входящ номер от НСИ или НАП плюс всички приложения/справки и отчети/. Ето защо не кореспондира с доказателствата по делото извода на АССГ, че липсващите документи не са изискани конкретно, ясно и точно, че писмото е бланкетно и от него не става ясно какво следва да представи участника в процедурата. При положение че годишният отчет за дейността за 2009 г. не е представен от участника, то с писмото съвсем конкретно е изискан този документ в неговата цялост, със всичките му приложения и справки. Не е необходимо органът да посочва отделните справки и приложения или части от отчета, тъй като нито самият отчет, нито части от него са били приложени към проектното предложение. В случая не е налице допуснато нарушение на процесуалните правила. Неправилен е и извода на съда, че липсващите документи не са изискани. В изпратеното писмо изрично е поискано представянето на годишния отчет за дейността на дружеството за 2009 г. в неговата цялост. По делото не се спори, че ответникът е представил само първата страница от изискания от него годишен отчет. Установено е също така, че годишният отчет за дейността на дружеството за 2009 г. не е публикувана в търговския регистър, ето защо правилно е изискан от участника в процедурата. Непредставянето в цялост на документ, който е задължителен съгласно т. 3.1.1. от Насоките за кандидатстване, след изтичане на дадения допълнителен срок, е основание за отхвърляне на проектното предложение само на това основание. Ето защо като е отхвърлил проектното предложение на ответника на етап административно съответствие, директорът на ИАНМСП е постановил обжалваният административен акт при правилно и точно приложение на материалния закон и при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Като е приел обратното и е отменил административния акт, АССГ е постановил своя съдебен акт в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да се отмени и с оглед изясняването на спора от фактическа и правна страна следва да се постанови друго по съществото на спора, като се отхвърли първоначалната жалба на "Верила Лубрикантс"АД срещу решение № 2 ТМГ-01-1/02.02.2011 г. на изпълнителния директор на ИАНМСП, в обжалваната му част. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,