Решение № 12144 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6388/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Нова Смарт ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Асланян, за отмяна на влязло в сила Решение 1533 от 18.02.2025г., постановено по адм. дело 11862/2024г. по описа на ВАС, с което е отменено решение 1940 от 14.06.2024г., постановено по адм.д.942/2023г. на Административен съд Благоевград и вместо него е постановено отхвърляне на жалбата на Нова смарт ЕООД против решение 01/312/00031/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. 02-0400/801#38 от 19.07.2023г. издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция. Молителят обосновава искането за отмяна с наличие на основание по чл. 239, ал.1, т.4 от АПК, като излага твърдения, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска, а именно Решение 9376 от 25.10.2022г., постановено по адм. дело 949/2022г. по описа на ВАС. Изложени са съображения, че правните изводи на съда за началната дата и срока на изтичане на давностния срок за налагане на финансова корекция в посочените съдебни актове са противоречиви. Ответникът по искането за отмяна - Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез юрк. Панчева, оспорва основателността на молбата. Върховният административен съд, петчленен състав, намира искането за отмяна на влязлото в сила решение за допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледано по същество за неоснователно, като съображенията за това са следните: Разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК предвижда, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго, влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Във връзка с цитираната норма е постановено Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 г. на ОСК на ВАС по тълк. дело 4/2010 г. От анализа на тълкувателно решение следва, че за да е налице такова тъждество, е необходимо изцяло, пълно покриване между правото, вече със силата на пресъдено нещо по първото дело, и правото, предмет на разглеждане от второто дело, както с оглед белезите, които индивидуализират това право правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и с оглед времето, за което се претендира. В мотивите на решението е посочено, че пълен идентитет е налице когато се касае за влезли съдебни решения на една инстанция, между едни и същи страни, с един и същи предмет и основание на които страните са се позовали, са абсолютно еднакви. Следователно ако административните дела са на различни инстанции, с различни страни или относно различен предмет, няма противоречие между решенията и отмяната е недопустима. В настоящия случай не е налице обективно тъждество между предмета на делата. С решението, чиято отмяна се претендира в настоящото производство, е отменено решение 1940 от 14.06.2024г., постановено по адм.д.942/2023г. на Административен съд Благоевград и вместо него е постановено отхвърляне на жалбата на Нова смарт ЕООД против решение 01/312/00031/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. 02-0400/801#38 от 19.07.2023г. издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция. Докато предмет на производството по адм. дело 949/2022г. по описа на ВАС е била законосъобразността на акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01/312/00031/3/01/04/01 с изх. 02-0400/801#28 от 10.11.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", като с Решение 9376 от 25.10.2022г, постановено по същото дело е било отменено решение 1736 от 18.10.2021 г., постановено по адм. дело 116 по описа за 2021 г. на Административен съд Благоевград и отменен оспореният АУПДВ. Предмет на двете съдебни производства са били два различни индивидуални административни акта, издадени от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", като общото между двете дела са само страните по тях. Разпоредбата на чл. 239, ал.1, т.4 от АПК, с която молителят основава искането за отмяна, не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи, издадени в две различни съдебни производства. Не е налице основание за отмяна по реда на чл. 237, във вр. с чл. 239, т. 4 АПК, ако решенията, които се твърди, че си противоречат са постановени по жалби срещу различни административни актове, дори те да разрешават едни и същи спорни въпроси. Ето защо, искането на Нова Смарт ЕООД е неоснователно и като такова то следва да бъде отхвърлено. Останалите оплаквания в молбата за отмяна за неправилност на изводите на съда са доводи, относими към касационните основания по чл. 209 от АПК, поради което не следва да се обсъждат в настоящото производство. Въпросът относно законосъобразността на оспорения акт е бил предмет на съдебна проверка и приетото от съда не подлежи на последващ инстанционен контрол. С оглед изхода на спора на ответника Държавен фонд "Земеделие" следва да се присъдят разноски в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия,