Решение № 3532 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6500/2019 г.

Решение № 3532 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6500/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - П. против решение № 222/22.04.2019 г. по адм. дело № 924/2018 г. на Административен съд – П.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците по касационната жалба – Й. И. и Т. Тонов, чрез своите процесуални представители изразяват становища за неоснователност на същата. Последните представят подробни писмени бележки и претендират разноски по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА). Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 222/22.04.2019 г. по адм. дело № 924/2018 г. Административен съд – П. е отменил по жалба на Й. И. и Т. Тонов заповед № 3 Д / Д – ЕН – 311/21.09.2018 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – П., с която на основание чл. 27, ал. 1 вр. чл. 4, ал. 1, т. 5 и т. 10 и чл. 28, ал. 1 вр. с чл. 25, т. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт) и чл. 33 ППЗЗДт детето на жалбоподателите, Д. е било настанено в професионалното приемно семейство на К. Шукриева и Ш. Шукриев, от [населено място], [област] до произнасяне на съда с решение по чл. 28, ал. 1 от ЗЗДт. Присъдил е разноски. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, административният съд е приел, че същият е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствени правила – основание за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че със заповед № 3 Д / Д – ОВ – 003/23.01.2018 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – П. е била предприета мярка за закрила по административен ред – настаняване в специализирана институция – ДВСГ – гр. П. за срок до произнасяне на съда. В едномесечния срок от издаване на заповедта не е било поискано настаняване на детето по съдебен ред съгласно чл. 27 ЗЗДт. Заповедта е била отменена с решение № 113/27.07.2018 г. по адм. дело № 90/2018 г. на Административен съд – Л., влязло в сила на 29.08.2018 г. След влезлия в сила съдебен акт детето е продължило да пребивава в институцията като двукратно Дирекция "Социално подпомагане" – П. са изисквали проучване от Дирекция "Социално подпомагане" – Л. за нагласите и възможностите на родители или роднини на детето да полагат грижи за него в семейна среда. Изготвените социални доклади сочат, че с родителите е необходима работа от специалисти и предвид динамичните отношения между тях (рискове от бъдещи раздели и събирания) към момента не са налице условия за реинтеграция на детето в семейна среда. При извършеното проучване Дирекция "Социално подпомагане" – Л. са установили, че към момента нямат свободно семейство, отговарящо на профила на детето, както и нямат свободно място във функциониращи центрове за настаняване от резидентен тип. Няма данни за извършено проучване на желания и нагласи на близки и роднини да отглеждат детето в семейна среда. По делото е изслушано заключение на съдебно-психологическа експертиза, която установява, че родителският капацитет и на двамата родители е силно ограничен и може да рефлектира негативно върху потребностите и развитието на детето. Органите по социално подпомагане законосъобразно са преценили, че е налице хипотезата от § 1, т. 11 ДР на ЗЗДт за дете в риск. При постановяване на своя акт обаче те не са изследвали възможността за настаняване на детето в семейна среда на близки и роднини с оглед защита най-добрия интерес на детето. Факт е, че семейството е било подпомагано при отглеждането му от бабата по майчина линия Д. Й. и чичото – Л. Л.. Съгласно чл. 27, ал. 4 ЗЗДт несъгласието на роднините или близките да отглеждат детето се удостоверява от тях с декларация по образец. Неизясняването на тези предпоставки преди пристъпването към настаняване в приемно семейство сочат, че оспореният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. По разноските пред настоящата инстанция Върховният административен съд съобрази следното: Налице са договори за правна помощ, съгласно които адвокат В. В. е оказал безплатна правна помощ на Т. Тонов на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА, а адвокат Г. Г. е оказал безплатна правна помощ на Й. И. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Дължимите разноски съдът определя по реда на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение