Решение № 4879 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14078/2019 г.

Решение № 4879 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14078/2019 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Кръстев срещу решение № 414 от 15.10.2019 г. по административно дело № 404/2019 г. на Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 8121 К-8569/16.04.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в Министерство на вътрешните работи. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в нарушения на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорената от него заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба – Министърът на вътрешните работи. чрез процесуален представител и в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за не)основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е изяснил спора по същество, като въз основа направената оценка на събраните доказателства е формирал правилен извод за законосъобразност на заповедта. Въз основа на събраните писмени доказателства безспорно е установено, че Кръстев подава заявление рег. № 288 р-3460-01.04.2019 г. до Министъра на вътрешните работи с искане да бъде прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) въз основа на която е издадена оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 8121 К-8569/16.04.2019 г., с която искането му е удовлетворено. По делото са разпитани две групи свидетели двама бивши служители на МВР и двама действащи служители, единият от които е лицето, за което жалбодателят твърди, че му е оказал натиск да подаде заявлението и служителят, който е назначен на неговото място. Първата група свидетели установяват, че жалбодателят се е справял добре с работата си, но новоназначения директор на ОДМВР Янколов му е заявявал, че не може да работи с него и трябва да си търси работа, като един от разговорите свидетелят Григоров възприел лично, в който директорът на ОДМВР заявява на Кръстев, че не желае да работи с него въпреки, че оглавяваното от Кръстев Районно управление към същия момент е било на едно от челните места по разкриваемост, противодействие на престъпността и охраната на обществения ред и др. Свидетелят Григоров установява и факта, че Кръстев е ползвал болнични, тъй като, за които му обяснил, че се чувства негоден за работа, поради постоянното напрежение и натиск, които му пречели да упражнява служебните си задължения пълноценно. По делото са представени и писмени доказателства, от които се установява, че за периода 08.06.2018 г. до 30.03.2019 г. - деня на преди подаване заявлението си Кръстев е ползвал отпуск поради заболяване общо 15 пъти. Свидетелят установява и факта, че и други служители на ОДМВР – Враца, ръководители на районни управления са напуснали работа. Свидетелят Митов установява, че е присъства на общи оперативки, на които е чувал упреци от страна на Янколов към работата на Кръстев и на работата на подчинените му служители. Твърди, че Кръстев е споделял с него многократно за оказван над него натиск да напусне заеманата от него длъжност, предприети действия по отслабване на ръководеното от него РУ чрез изпращане на служители от същото на други работни места. При оценка на доказателствата на тези свидетели съдът е преценил, че установените от тях факти са относими към предшестващ период, който не е непосредствено преди подаване на заявлението. Втората група свидетели – Директорът на ОДМВР Янколов и свидетелят Петков, който заема длъжността Началник на РУ Козлодуй не установяват конкретни разговори, в които на да е Кръстев е оказван натиск или да е изразявано конкретно негативно отношение към работата му. Същевременно Янколов потвърждава факта, че са извършени пет проверки на Кръстев от него и от свидетеля Петков, който тогава е заемал длъжността началник отдел "Охранителна полиция", като конкретно установява, че една от тях е свързана с домуване на автомобилите от автопарка на РУ "Козлодуй" по повод на която получил обяснение от Кръстев, че двама служители са на секретен пост за лице, за което има данни, че използва наркотици в тъмната част от денонощието, но за същата нямало план. Същевременно въпреки, че установява, че проверките са пет твърди, че други проверки освен конкретно описаната от него нямало. Свидетелят Петков установява, че не може да определи отношението на Янколов като негативно, но показвал взискателност към ръководителите, чийто структури показват незадоволителни резултати и всички отправени забележки "били в рамките на добрия тон, на служебните взаимоотношения и при спазване на етичния кодекс". Споделя, че в качеството му началник отдел "Охранителна полиция" в ръководеното от Кръстев РУ е получавал информация от началника на група "Охранителна полиция" П. Попов, който по негово желание е преназначен на същата длъжност в РУ Оряхово, както и от служителя, който заел неговата длъжност В. Вълков, че микроклиматът в РУ Козлодуй не е добър и няма добра комуникация с неговия началник. При така изяснена фактическа обстановка, обосновано в решението е прието, че в случая не може да бъде обоснован извод подаването на заявлението от страна на Кръстев да е подадено под натиск. От доказателствата безспорно се установява наличие на явно негативно отношение от страна Янколов към Кръстев, изразено както устно лично, така и пред колеги, така и факта на образувани множество дисциплинарни проверки, но тези факти не могат да обосноват извод за формиране на волята на Кръстев под натиск. Това е така тъй като от събраните доказателства се установява и факта, че същият е обмислял решението си да напусне системата на МВР през доста продължителен период от време, което се установява от показанията на свидетелите Григоров и Митов. Правилно, отчитайки този факт и липсата на оттегляне на заявлението от страна служителя до издаване на заповедта, в обжалваното решение е прието, че по делото не е установено по безспорен начин, че подаването на заявлението от страна на Кръстев е обусловено от натиск. Принудата е противоправно мотивиране на лице към поведение, което то не желае, т. е. касае се до въздействие върху психиката на това лице, което може да бъде осъществено и чрез заплашване с бъдещо деяние, което да е от естество да изложи на опасност честта на заплашвания. Принудата може да бъде осъществена и чрез злоупотреба с власт, при което е необходимо съществуването на особени отношения между лицата, при които лицето, осъществяващо принудата да има правната възможност да въздейства върху законните права и интереси на принудения, което да има за резултат поведение от страна на последния, с което той извършва нещо противно на волята му. В случая не се установява наличието на нито една от тези две хипотези. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение