Решение № 123 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2723/2020 г.

Решение № 123 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2723/2020 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Анастасова срещу Решение № 22/13.01.2020 г. на Административен съд (АС) - Русе постановено по адм. дело № 699/2019 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на К. Анастасова срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания базирани на площ за кампания 2016 г. с изх. № 02-180-6500/2196 от 07.09.2019 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) и К. Анастасова е осъдена да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано, защото първоинстанционният съд не е съобразил, че отказа за финансиране и наложените санкции за бъдещ период се явяват незаслужено и затова неправилно наказание за законосъобразното й и адекватно поведение в създалата се ситуация. Подробно описва възникналата ситуация във връзка с избухналия в имота й пожар на 03.10.2016 г. и предприетите от нея действия. Сочи, че разликата между декларираната площ и тази включена в последствие в специализирания слой "Площи допустими за подпомагане", се дължи на обстоятелства, стоящи извън волята й, който тя не е можела да предвиди и предотврати. Съдебното решение е необосновано, защото съдът не е изследвал въпроса на какво се дължи т. нар. наддеклариране – на поведението на жалбоподателката или на независещи от нея обстоятелства. Сочи, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, тъй като съдът не е обсъдил в мотивите си въпроса как следва да се квалифицират обстоятелствата свързани с възникналия в имота пожар и последиците от него, съответно кои са приложимите законови разпоредби по отношение отговорността на жалбоподателката или освобождаването й от отговорност за наддеклариране. Излага съображения, че съдът е постановил решението си в нарушение на чл. 19 от Делегиран регламент № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (Делегиран регламент № 640/2014) във връзка с чл. 64 и чл. 77 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (Регламент 1306/2013 г.) като е преповторил правните изводи на АС - Русе направени в решение от 09.01.2020 г. по адм. дело № 628/2019 г. Счита, че съдът е следвало да достигне до извод, че неизпълнението на задължението за деклариране само на допустими за подпомагане площи се дължи на непреодолима сила. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което се отмени оспореното уведомително писмо. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Калчева. Ответникът по касация – Заместник изпълнителният директор на ДФЗ не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото, по които установявания не се спори между страните. Спорът е относно правилното приложение на закона. По делото от фактическа страна е установено, че К. Анастасова е регистрирана като земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН) 572111 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). На 11.05.2016 г. е подала заявление за подпомагане с УИН 18.10.0061/675026 по няколко схеми в т. ч. Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (ЗДП) и Схема за обвързано подпомагане на плодове (СП). Деклариран е блок на земеделско стопанство (БЗС) от 5,71 ха в землището на с. Долна Студена, за който не е налице двойно заявяване. Към заявлението са приложени изискуемите от нормативните актове документи. На 03.10.2016 г. в стопанисван от Анастасова имот, включен в декларирания БЗС, бил предизвикан пожар, който е засегнал трайни насаждения. На 03.10.2016 г. била извършена специализирана теренна проверка на място, като резултатите от нея са отразени в 2 протокола - №RSE-01-МК-8901/19.10.2019 г. и №RSE-01-МК-9632/28.10.2019 г. Длъжностните лица от Общинска служба "Земеделие" - Иваново, извършили проверката, са установили обстоятелството на възникналия пожар, унищожените трайни насаждения. Счели са, че опожарената площ е недопустима за подпомагане с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от Наредба № 2/17.02.2015 г., действащ по това време подзаконов нормативен акт, поради което в графа "забележки" са записали, че следва да се намали допустимата за подпомагане площ – ДПП, по направени измервания. Упълномощено от К. Анастасова лице е подало на 17.10.2016 г. заявление за наличие на форсмажорни обстоятелства, с приложени удостоверение рег. 1090 р-3131-12.10.2016 г. от Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" и протокол от 03.10.2016 г. от 4-членна комисия на длъжностни лица от Община Ценово, извършили оглед на мястото на пожара. В контролен лист за приключване на процедурата по разглеждане на заявлението за наличие на форсмажорни обстоятелства е записано, че не е налице такова обстоятелство по смисъла на § 1, т. 1, б. "в" от Допълнителните разпоредби на Наредба № 5/27.02.2009 г. - Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Въз основа данните от теренната проверка, самолетна снимка от 2016 г. и сателитно изображение от същата година е изготвен проект за допустимия за подпомагане слой (одобрен обновения специализиран слой по силата на заповед на министъра на земеделието и храните от 24.01.017 г.), в който е изключена площ от 2,36 ха от декларираната за подпомагане площ 5,71 ха. На 01.03.2017 г., със Заповед № РД 46-141, министърът на земеделието и храните, на осн. чл. 33а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г. Не се твърди и липсват доказателства К. Анастасова да е обжалвала тази заповед в частта, засягаща стопанисваната от нея земеделска земя. В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал и приел, без оспорване от страните съдебно-техническа експертиза (СТЕ). От заключението на вещото лице е установил, че протоколите от извършената теренна проверка съдържат данни за извършено заснемане, координати на точката, от която е извършено заснемането, метода за промяна на границите, приложени са снимки. Вещото лице изцяло потвърждава данните за размера на недопустимата за подпомагане площ, обосновала издаването на уведомителното писмо от 07.09.2019 г., както и процентното й съотношение към допустимата за подпомагане площ. С оглед изложените фактически установявания, съдът правилно е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, предвид чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2 и 4 от ЗПЗП и чл. 10, т. 1 и т. 2 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" и представените Заповед № 03-РД8715 от 27.06.2017 г. и Заповед № 03-РД/715#2 от 13.12.2018 г. Верен е изводът на съда, че актът е постановен в изискуемата писмена форма, при спазване на процедурата визирана в закона. Правилно е определил основния въпрос с правно значение, а именно дали площта от 2, 36 ха, изключена от специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" по силата на влязъл в сила акт на министър, е наддекларирана, което да обоснове прилагането на санкции. С оглед безспорно установеното по делото, че Заповед № РД 46-141/01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен специализирания слой "Площи допустими за подпомагане", не е била обжалвана от жалбоподателката (сега касационен жалбоподател) в частта относно заявените от нея площи за подпомагане и същата по отношение на тези площи, е влязла в сила, правилно решаващият съд, позовавайки се на разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 ЗПЗП и на чл. 16а и чл. 16г от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105/2006 г.) и събраните по делото доказателства, вкл. СТЕ е приел, че след като в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2016 г. не е включена площта от 2,36 ха, заявена първоначално от жалбоподателката, правилно ДФЗ-Разплащателна агенция е отказала оторизацията и плащането на суми, тъй като наддекларирането надвишава 50% - чл. 19, § 2, изр. 1 от Делегиран регламент № 640/2014. Този извод на съда е в съответствие с т. 2 на Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. по т. д. № 1/2015 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, което на основание чл. 130 от Закона за съдебната власт, е задължително за съда. В случая оспорващата не твърди и не представя доказателства за обжалване на Заповед № РД 46-141/01.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, поради което тя е влязла в сила по отношение на този земеделски производител и ДФЗ - РА е обвързан от визираната заповед. Подпомагането е отказано поради непопадането на част от заявения БЗС в допустимия за подпомагане слой и наддекларирането му. Противно на изложеното в касационната жалба съдът не дължи проверка на какво се дължи това изключване – макар че в случая е установено, че е поради възникнал пожар, и дали то е законосъобразно. Изложените в касационната жалба съображения в тази връзка са относими към оспорване на заповедта, с която е одобрен специализираният слой "Площи допустими за подпомагане". С оглед установеното по делото, че недопустимостта на площите се дължи на възникнал пожар, се поставя въпросът следва ли да се налага предвидената в чл. 19, § 2, изр. 2 от Делегиран регламент № 640/2014 допълнителна санкция, равна на размера на помощта или подпомагането, отговарящи на разликата между декларираната площ и площта, установена в съответствие с член 18 от Делегиран регламент № 640/2014 г. Решаващият съд е приел, че допълнителните санкции, посочени в оспореното уведомително писмо, като санкции за бъдещ период, се налагат въз основа на предвиденото в чл. 19, параграф 2, изр. 2 от Делегиран регламент № 640/2014 г. В касационната жалба се поддържат доводи, че съдът е постановил решението си в нарушение на чл. 19 от Делегиран регламент 640/2014 г. във връзка с чл. 64 и чл. 77 от Регламент 1306/2013 г, , тъй като неизпълнението на задължението за деклариране само на допустими за подпомагане площи се дължи на непреодолима сила, доколкото е установено, че площта от 2, 35 ха е определена като недопустима значителен период след подаване на заявлението и то поради настъпил пожар, за който жалбоподателката не носи отговорност. В чл. 63, параграф 1 от Регламент 1306/2013 г. е предвидено, че ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и, когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно член 21 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 не се предоставят или се отменят. В случая, с оглед установената недопустимост на заявените за подпомагане площи, правилно е отказано подпомагане. Заповедта за определяне на допустимия слой е влязла в сила и разплащателната агенция е обвързана от него. В параграф 2 на същия текст е предвидено, че освен това, ако секторното законодателство в областта на селското стопанство предвижда това, държавите членки налагат и административни санкции в съответствие с правилата, определени в член 64 и член 77. Това не засяга разпоредбите, определени в членове 91—101 от дял VI. Административната санкция, каквато се явява наложената с процесното уведомително писмо санкция за бъдещ период, е различна от отказа за подпомагане, който е свързан с неизпълнение на критериите за допустимост. Налагането на административни санкции е уредено чл. 64 и чл. 77 от Регламент 1306/2013 г. и те се прилагат в случай на неспазване на критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, произтичащи от прилагането на секторното законодателство в областта на селското стопанство или правилата относно подпомагането по чл. 67, параграф 2. Регламентът предвижда хипотези, в който не се налагат административни санкции – чл. 64, параграф 2 и чл. 77 параграф 2. Сред тях са случаите, когато неспазването се дължи на непреодолима сила. На наличието на това обстоятелство се позовава касационният жалбоподател. Съгласно чл. 2, параграф 2 от Регламент 1306/2013 г. за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Същите обстоятелства са предвидени и в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 5/2009 г. Наредбата предвижда, в чл. 13, ал. 1, че кандидатът за подпомагане уведомява РА за наличието на форсмажорни обстоятелства в срок до 15 работни дни от датата на прекратяване на фактическото събитие. Кандидатът и/или упълномощено от него лице попълва формуляр по образец заедно с подписана декларация, с която се задължава да представи доказателствен документ за форсмажорното обстоятелство и за началната и крайната му дата, издаден от оторизираната за това институция. В случая земеделският производител е уведомил РА за възникналия пожар, но видно от представения по делото контролен лист, възражението не е уважено, тъй като приложените към заявлението документи не доказват наличие на тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно земеделската земя в стопанството. Прието е, че не е налице форсмажорно обстоятелство по смисъла на § 1, т. 1, буква "в" от Наредба № 5/2009 г. Отбелязано е, че видно от протокола на община Ценово, област Русе, възникналият пожар засяга само един кадастрален имот. Това обстоятелство е преценявано при определяне на допустимия слой, който както се отбеляза, е влязъл в сила и не може да бъде ревизиран в хода на настоящото производство, каквито съображения са изложени в касационната жалба. При издаване на уведомителното писмо административният орган обаче е дължал преценка и излагане на мотиви, дали възникналия пожар, може да се разглежда като непреодолима сила/форсмажорно обстоятелство, за да прецени дали следва да се налагат санкции за бъдещ период, т. е. дали да наложи административна санкция при отказано подпомагане. Съгласно чл. 64, параграф 2, буква "г" и чл. 77, параграф 2, буква "г" административни санкции не се налагат, когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че то не носи отговорност за неспазването на задълженията, посочени в параграф 1, или ако компетентният орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина. В случая административния орган не е разгледал и не е изложил мотиви относно наличието и на това обстоятелство, за да прецени дали следва да се налагат административни санкции под формата на санкции за бъдещ период. Липсата на преценка за наличието на основания за неналагане на административни санкции, което е в правомощията на разплащателната агенция, при произнасяне по подадените заявления за подпомагане/плащане, прави процесното уведомително писмо издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 3 АПК. С оглед изложеното решението, в частта с която се отхвърля жалбата на К. Анастасова срещу уведомителното писмо в частта му, с която се налагат санкции за бъдещ период, е неправилно и ще следва да се отмени, като с оглед разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК делото като преписка ще следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне. Органът ще следва да извърши преценка и изложи мотиви дали са налице основания за налагане на административни санкции с оглед разпоредбата на чл. 64, параграф 2 и чл. 77, параграф 2 от Регламент 1306/2013 г. съответно на чл. 13 от Наредба № 5/2009 г. Частичната отмяна на съдебното решение следва да има за последица и частична отмяна на същото в частта му за разноските, като същите се намалят на 200 лв. В останалата му част решението ще следва да се остави в сила като правилно. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за настоящата инстанция се явява частично основателна. Касационният жалбоподател е представил доказателства за реално извършени разноски пред настоящата инстанция в размер на 790 лева, от които 720 лв. договорено и внесено възнаграждение за един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие бл. № 0152844/03.02.2020 г. и 70 лв. държавна такса за образуване и разглеждане на делото. Доколкото касационната жалба е частично основателна разноските следва да се намалят наполовина – 395 лв. Наполовина следва да се присъдят и разноските направени от Анастасова в производството пред първата инстанция. Следва да й се присъдят разноски в размер на 185 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение