Решение № 2263 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4552/2014 г.

ВАСIII отделение04.03.2015 г.докладчик т Панайот Генков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 785 от 13.02.2014 г. по адм. дело № 4779 от 2013 г. на Административния съд - София-град. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2263 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4552/2014 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез юрк. Десислава Колева, срещу решение № 785 от 13.02.2014 г., постановено по адм. дело № 4779 от 2013 г. от Административния съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението в частта му, с която е обявена нищожността на уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2011 г. с изх. № 02-150-6500/130 от 18.12.2013 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Йордан Йочев Маринов, в писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител - адв. Ангел Киров, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София-град, е обявил нищожността на уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2011 г. с изх. № 02-150-6500/130 от 18.12.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в оспорената му част, в която по общо заявление за плащане на площ с УИН 15/090611/58319 от 09.06.2011 г. е посочено, че е удържана сума в размер на 12 322,84 лева. Със същото решение съдът е оставил без разглеждане жалбата на Йордан Йочев Маринов срещу същото уведомително писмо в частта му, с която е посочено, че е отказано финансово подпомагане по СЕПП на субсидии в размер общо на 3098,16 лв., като е изплатена от общо оторизираната сума в размер на 21 803,61 лв. сума в размер на 9480,77 лв., и е прекратил производството по делото в тази част. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговата материална компетентност. Същият обаче не притежавал изискуемата форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК - актът не съдържал никакви фактически и правни основания. Процесното уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2011 г. в оспорената му част, с която било посочено, че е удържана сума в размер на 12 322,84 лв., било нищожно като постановено в противоречие с влязъл в сила съдебен акт - решение № 597/31.10.2011 г. по адм. дело № 593/2011 г. по описа на Административния съд - Плевен, влязло в сила на 10.04.2012 г., на основание чл. 177, ал. 2 от АПК. Освен това липсата на каквито и да било фактически и правни основания за извършеното удържане на сума в размер на 12 322,84 лв. от оторизираната сума за кампания 2011 г. представлявала такова грубо нарушение на процесуалния закон - чл. 59, ал. 2 от АПК, което представлявало самостоятелно основание за обявяване на нищожността му. Съдът е прекратил производството в останалата му част предвид липсата на жалба срещу акта и на правен интерес в частта, с която е наредено изплащане на субсидия в размер на 9480,77 лева. Решението е обжалвано в частта, с която се обявява нищожност на уведомителното писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2011 г. с изх. № 02-150-6500/130 от 18.12.2013 г. В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила. В обжалваната част решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК актовете на административните органи, постановени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. С решение № 597/31.10.2011 г. по адм. дело № 593/2011 г. на Административния съд - Плевен, оставено в сила с решение № 5232 по адм. дело № 15872/2011 г. на Върховния административен съд, постановено и съответно влязло в сила на 10.04.2012 г., по жалба на Йордан Йочев Маринов е бил отменен АУПДВ № 01-6500/24038 от 13.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 28 925,35 лв. във връзка с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 15/160609/32633. От съдържанието на отменения АУПДВ е видно, че недължимо изплатената финансова помощ в размер на 28 925,35 лв. се прихваща от одобрените за изплащане суми по подадено заявление за кампания 2010 г. Макар и в жалбата да се твърди, от съдържанието на оспореното в настоящото производство уведомително писмо не може да се установи, че неоторизирането на процесната сума е заради прихващане на недължимо платено за кампания 2009 г. Правилно съдът е установил, че липсват каквито и да било мотиви в тази насока. На следващо място, неоснователно се явява и твърдението на касатора, че решението за отмяна на АУПДВ не обхваща санкциите за бъдещ период. Такъв извод е напълно погрешен. Отмяната на акта с влязло в сила съдебно решение влече след себе си всички правни последици, включително отпадането на евентуални бъдещи вземания. Неправилно е твърдението, че санкциите за бъдещ период били ликвидни и изискуеми от момента на влизане в сила на акта за приключване на обработката на заявление за подпомагане по мерките и схемите за директни плащания на площ за кампания 2009 г. Актът за установяване на публично държавно вземане, както вече бе отбелязано, е бил отменен с влязло в сила съдебно решение, поради което не е влязъл в сила по отношение на сумите за прихващане, каквито са твърденията на касатора. По изложените съображения Административният съд - София-град, е стигнал до обосновани правни изводи за нищожност на оспорения пред него административен акт като противоречащ на влязло в сила съдебно решение, което налага и оставяне в сила на постановеното от него решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,

Цитирани разпоредби

2