Решение № 12930 от 28.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 878/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), подадена чрез пълномощник, против решение 1592 от 18.12.2023 г., постановено по адм.д. 1026/2023 г. на Административен съд София - област, с което съдът е отменил негова заповед 584/01.06.2023 г. за забрана на ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД енд КО КД при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че търговецът, а не производителят е този, който следва да предостави по ясен и разбираем начин информация относно основните характеристики на стоките, включително информация за състава на предлагания продукт и тази информация следва да бъде вярна. Твърди, че констатираните нарушения не се отнасят до липса на предоставена информация, а до липса на съответствие между съдържанието е опаковката на продукта и изписаното върху етикета. Излага аргументи за осъществена от страна на търговеца заблуждаваща нелоялна търговска практика. Иска отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на подадената жалба като неоснователна. Ответникът ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД енд КО КД, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски по списък. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е изложил подробно релевантната фактическа обстановка, по която страните не спорят. Установил е, че производството пред КЗП е започнало във връзка с постъпила жалба от потребител относно състава на протеинови блокчета с търговска марка Born Winner и верността на съдържащата се върху опаковката им информация за съдържанието на захар и протеини. Служители на КЗП в гр. Бургас след извършена проверка и след направени лабораторни изследвания за изпитване относно информацията за количествено съдържание на въглехидрати, захари и хранителни влакнини в протеинов бар Страчатела (Stracciatella) Keto са изготвили протокол за резултатите, с който са конктатирали отклонения в съдържанието на въглехидрати по етикет - 9 гр., а реалната стойност на въглехидрати в продукта - 39,85 гр.; съдържание на захари по етикет - 4,2 гр., реалната стойност на захари в продукта 29,86 гр.; съдържание на хранителни влакнини по етикет - 30 гр., а реалната стойност на хранителните влакнини в продукта - 2,17 гр. С оспорената пред първоинстанциониня съд заповед 584/ 01.06.2023 г. председателят на КЗП е приел, че представената информацията относно съдържанието на въглехидрати, захари и хранителни влакнини в протеиновия бар въвежда в заблуждение средния потребител и води до вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. Постановил е забрана на търговеца при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно да предоставя невярна и подвеждаща информация относно съдържанието на въглехидрати, захари и хранителни влакнини в протеинов бар Страчатела (Stracciatella) Keto, предлаган в продажба в конкретния търговски обект Лидл Бургас 123 в нарушение на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) във връзка с чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). При така установените безспорни факти и обстоятелства по делото първоинстанционният съд е приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган и във валидна форма, като съдържа изискуемите съгласно чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Приел е, че към преписката не са приложени доказателства административния орган да е уведомил търговеца за извършваната проверка в нарушение на чл. 26 АПК и по този начин правнорелевантните факти са останали неизяснени в нарушение на чл. 35 АПК. Посочил е, че не са събрани доказателства дали тествания продукт е от една партида с този, за който е извършена проверката. Мотивирал е извод, че при възлагане на лабораторното изследване не са спазени правилата за назначаване на такова от страна на административния орган, както и че по делото не се съдържат данни пробите да са изследвани в официална лаборатория. Поради това е извел извод за необоснованост на фактическите констатации на административния орган. Според съда липсва твърдяната заблуждаваща нелоялна търговска практика, тъй като търговецът единствено предлага процесния продукт, излага го и му поставя продажна цена, но не той е производителя на продукта, който го опакова и отразява изискуемото съдържание с поставения етикет на продукта. Решението е правилно. Съгласно § 13, т. 23 ДР ЗЗП търговска практика е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. По делото няма спор, че касационният ответник е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП, а осъществяваната от него дейност е търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в глава четвърта, раздел IV от ЗЗП. Според чл. 68г, ал. 1 ЗЗП търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Съобразно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите търговски практики по чл. 68д - 68к. Съгласно чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща. Нелоялна заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП има при наличие на предвидените кумулативни предпоставки: 1) търговската практика съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща и 2) когато има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без тази търговска практика. Качеството на касациониня ответник като търговец не е достатъчно, за да бъде прието, че в случая е налице извършена от него търговска практика, която е заблуждаваща и поради това нелоялна. Съображенията, мотивирали председателя на КЗП да издаде оспорената пред административния съд заповед, са свързани с действията по представяне на информация относно хранителните стойности на протеинов бар чрез неговия етикет, които обаче не могат да се отнесат към този търговец. В Регламент (ЕС) 1169/2011 (Регламента) се съдържа основната рамка на правоотношенията, свързани с предоставянето на информация на потребителите относно храните. По аргумент от чл. 1, § 1 от Регламента този акт предоставя основа за осигуряване на високо равнище на защита на потребителите във връзка с информацията за храните, като се вземат предвид различията във възприятията на потребителите и техните потребности от информация, и като същевременно се гарантира безпрепятствено функциониране на вътрешния пазар. Съгласно предписанието на чл. 1, § 2 от с.з., в него са регламентирани общите принципи, изисквания и отговорности, уреждащи информацията за храните, и по-специално етикетирането на храните. В чл. 2, § 2, б. а е дадена дефиниция на понятието информация за храните - това означава информация относно храна, предоставена на крайния потребител посредством етикет, друг съпровождащ материал или каквито и да било средства, включително модерни технологични средства или съобщение в устна форма, а съгласно б. и от същата разпоредба етикет означава всяка маркировка, производствена марка, търговска марка, изображение или друго описание, което е изписано, отпечатано, маркирано, щамповано, изобразено или гравирано върху или закрепено към опаковката или контейнера с храна. Отговорността за информацията за храните в хранителната промишленост е на стопанския субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза - вносителят на пазара на Съюза. Съгласно § 2 от посочения регламент негово е задължението за осигуряване наличието и точността на информацията за храните в съответствие с приложимото законодателство в областта на информацията за храните и с изискванията на съответните национални разпоредби. Отговорността на други стопански субекти, чиито дейности нямат отношение към осигуряването на информацията за храните, се свежда до задължението да не доставят храни, за които знаят или предполагат, въз основа на информацията, с която разполагат в качеството си на търговци, че не отговарят на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните и на изискванията на съответните национални разпоредби (§ 3 на чл. 8). Видно е, че императивните разпоредби на Регламента, макар и да се отнасят до всички стопански субекти в хранителната промишленост на всички етапи от хранителната верига, провеждат разграничение между отделните стопански субекти относно информацията за храните в зависимост от осъществяваната от тях дейност. Докато производителят е този, който трябва да осигури точност на посочената на етикета на стоката информация, търговецът, който предлага закупения от производителя продукт на крайния потребител, е задължен само при знание или предположение, че стоката не отговаря на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните или на изискванията на съответните национални разпоредби, да не я доставя, т. е. да не я предлага на крайния потребител. При тази правна регламентация, доколкото в случая ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД енд КО КД се явява стопански субект, чиято дейност в хранителната промишленост не засяга информацията за храните, т. е. явява се субект по смисъла на чл. 8, § 3 Регламента, обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че не би могло да извърши твърдяната в административния акт търговска практика, тъй като не е лицето, което предоставя информация за хранителната стойност на съставките на предлагания продукт. Тази информация се съдържа в етикета, поставен на индивидуалната опаковка на продукт и именно той отговаря за нейната достоверност. Затова и само производителят може да бъде лице, отговарящо за предоставената информация за храните при етикетирането на продукта. Обосновани са мотивите на първоинстанционния съд относно липсата на доказателства за законосъобразното извършване на изследване на процесния продукт в нарушение на Наредба 7 от 09.10.2020 г. за условията и реда за вземане на проби и лабораторно изпитване, тъй като не са представени никакви официални документи за взетата проба и дали същата е от партидата продукти, станали повод за осъществяваната от органа проверка. Като е приел, че не са настъпили от фактическа страна материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на настоящия спор и своевременно направеното от касационния ответник искане за разноски, в полза на ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД енд КО КД се дължат съдебни разноски за настоящата инстанция. Видно от представените доказателства за заплащането им, дружеството е платило адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция в размер на 900 лв. Воден от горното, Върховният административен съд