Решение № 11400 от 23.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5132/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. З. Р., притежаваща [ЕГН], подадена чрез адвокат-пълномощник, срещу Решение 753/26.02.2024 г., постановено по адм. дело 767/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 13/06/1/0/01477/04/02 от 20.06.2023 г., издаден от директора на Областна дирекция на ДФ Земеделие Пловдив. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага аргументи, че А. И., разпитан като свидетел, е отрекъл извършването на търговска дейност от името на Р.. Понятието втори ръководител на земеделското стопанство изисквало кумулативно същият да организира едновременно търговската и земеделската дейност на стопанството, а от доказателствата се установявало, че И. е консултирал Р. единствено за земеделската дейност. Касационният жалбоподател счита, че не е имала задължение да има някакво образование. Моли за отмяна на оспорваното решение и отмяна на процесния АУПДВ, както и за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директор на Областна дирекция на ДФ Земеделие - Пловдив, чрез юрк. Кочев, оспорва касационната жалба в писмена защита и иска оставяне в сила на обжалваното решение. Излага доводи по съществото на спора. Претендира присъждане на разноски, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касационния жалбоподател. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Пазарджик е АУПДВ 13/06/1/0/01477/04/02 от 20.06.2023 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен Фонд ''Земеделие" Пловдив, с който на А. З. Р. е отказана изцяло одобрената финансова помощ по сключения административен договор между Р. и ДФ "Земеделие", прекратен е договора и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 24 447,50 лв., представляващо полученото първо плащане по Договор BG06RDNP001-6.001-1145-С01 от 23.10.2019 година. Въз основа на събраните по делото доказателства, административният съд е установил следната фактическа обстановка: Р. е имала сключен административен договор с ДФ Земеделие с BG06RDNP001-6.001-1145-С01 от 23.10.2019 г. по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани". Извършено е първо плащане, за което бенефициентът е уведомен с Решение 13/06/1/0/01477/2/01/03/01 за изплащане на финансова помощ чрез ИСУН на 13.01.2020 г. Съгласно Анекс BG06RDNP001-6.001-1145-С02 от 16.09.2020 г. крайната дата за изпълнение на бизнес плана е 18.11.2022 г. На 18.11.2022 г. е подадено искане за второ плащане от бенефициента. Била е извършена проверка на място в периода 05.12.2022 г. - 09.12.2022 г., на която присъствали А. З. Р. и А. И. И.. За да удостовери правото си да присъства на проверката, А. И. е представил пълномощно с широк обем представителна власт. Срещу получените резултати от извършената проверка на място Р. е изпратила възражение, с което оспорва констатациите от Доклад за проверка на място по УИН 29/020718/31473 относно констатираните нередности в частта на установеното наличие на втори ръководител в стопанството в лицето на А. И. И.. Със заповед 03-160-РД/176/10.02.2023 г. на директора на ОД на ДФЗ Пловдив било прекратено производството по издаване на АУПДВ, тъй като било установено, че заложените в бизнес плана цели, отнасящи се до размера на СПО, са изпълнени. С писмо от 24.02.2023 г. е било открито ново производство по издаване на АУПДВ във връзка с други нарушения. В периода 25.04.2023 г. - 27.04.2023 г. е извършена нова проверка на място. Била осъществена еднократна връзка с А. Р. по телефона, след което тя спряла да отговаря на обажданията на служителите. Проверката на място не била извършена в цялост, поради прекъснат контакт, а и проверяващите не успели да открият Р. на декларирания от същата адрес. Било е изпратено запитване до Национална агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) за А. З. Р. дали действително са издали представените от Р. удостоверения за професионална квалификация. На 19.05.2023 г. е постъпило становище от НАПОО, че в информационната система няма приложени документи, удостоверяващи входящо минимално образователно равнище на Р.. От страна на НАПОО са изискани документи от съответните ЦПО-та за входящо минимално образователно равнище на Р., като е представена служебна бележка в уверение на това, че Р. е завършила успешно начален етап на образование - четвърти клас. В издадения АУПДВ е прието, че Р. е нарушила задължението си да не установява втори ръководител на земеделското стопанство, осуетила е извършването на проверка, не е изпълнена и цел 7 и 8 от Приложение 3 към договора, като от правна страна е прието, че са нарушени чл.27, ал.1, т.2, т. 11, т. 12 и т. 18 и чл. 30, ал. 1, т. 1 и т.7 от Наредба 4 от 30.05.2018 г. във връзка с т. 11.1, подточки 11.1.2, 11.1.3, 11.1.16, 11.1.20 и 11.1.21 от Раздел 2 от Условията за изпълнение във връзка с раздел 27 Допълнителна информация", т. 5.8, подточка 2 от Условията за кандидатстване, вр. чл.11, т.2, т.З, т. 13 и т. 17 от договора. По делото в качеството на свидетел е бил разпитан А. И.. След извършена преценка за законосъобразност на акта съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, съдът е приел, че административният акт е издаден в съответствие с материалния закон, макар и на едно от посочените основания. Съдът е стигнал до извод, че А. И. не е втори ръководител на стопанството съгласно посочената от съда дефиниция, тъй като И. е организирал единствено земеделската дейност в стопанството. Решаващият състав е отхвърлил и второто основание, като се е мотивирал с това, че проверка на място е била извършена въпреки отсъствието на Р.. Приел е обаче за неоснователно възражението срещу третото основание, посочено в АУПДВ, а именно неизпълнение на цели 7 и 8 от Приложение 3 към договора. Обосновал се е със Заповед РД09-1811/17.03.2017 г. на Министъра на образованието и утвърдените с нея Рамкови програми Д, които въвеждали изискване за завършване на първи гимназиален клас или 10 клас по отменените ЗНП и ЗСООМУП. При тези мотиви е отхвърлил жалбата срещу процесния АУПДВ. Касационната инстанция преценява първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно като краен резултат, при следните коригиращи мотиви. Процесният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма. В случая решаващата съдебна инстанция правилно е определила кумулативните изисквания, които следва да са налице, за да бъде прието едно лице за втори ръководител на земеделското стопанство. Съгласно § 1. т. 2 от ДР на Наредба 14 от 28 май 2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. "втори ръководител на земеделско стопанство" е лице, различно от кандидата/ползвателя, собственика на предприятието на кандидата/ ползвателя ЕТ или собственика на капитала на кандидата/ползвателя ЕООД, което организира търговската и земеделската дейност на стопанството, разпорежда се с активите и/или извършва финансови операции от и за сметка на земеделското стопанство, включително е назначено като управител и/или прокурист на кандидата/ползвателя ЕООД или ЕТ или действа в качеството си на пълномощник на кандидата/ползвателя, на собственика на предприятието на кандидата/ползвателя ЕТ или собственика на капитала на кандидата/ ползвателя ЕООД. Безспорно е установено, че А. И. организира земеделската дейност в стопанството, което се потвърждава и от свидетелските му показания. Неправилно е приел административният съд, че не е установено И. да е извършвал търговската дейност на стопанството. Видно от представеното пълномощно А. И. е бил упълномощен от Р. за управление на парични средства и банкови сметки във всички банки в страната, включително да открива банкови сметки, да я представлява пред държавни институции, в т.ч. и пред ДФ Земеделие, да сключва договори за земеделие, включително да договаря сам със себе си. Пълното генерално овластяване на пълномощник да извършва цялостното управление на стопанството, както и обстоятелството, че между Р. и И. съществуват икономически отношения, видно от представените договори за аренда, доказват, че А. И. е извършвал също така и търговската дейност в стопанството. Принципно неправилно съдът е приел, че АУПДВ е законосъобразен поради това, че Р. не отговаря на изискването да бъде включена втора степен на професионална квалификация и не е придобила професионални умения в срок от 36 месеца от сключването на административния договор. Следва да бъде посочено, че с писмо с изх. 07-165-6500/329 от 24.02.2023 г. е открито производство по издаване на АУПДВ на основание чл.24, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 АПК, като Р. е била единствено уведомена, че поради наличието на втори ръководител на стопанството, тя е нарушила чл. 6, ал.1, т.12 от договора и няма право да получи второ плащане, съответно дължи връщане на полученото първо плащане в размер 24 447,50 лева. Поради гореизложеното настоящият касационен състав приема, че Р. не е била уведомена за наличието на другите фактически и правни основания за издаването на процесния АУПДВ. Независимо от това, установеното нарушение на задължението през периода на изпълнение на договора стопанството да няма втори ръководител, само по себе си в обсъждания казус е достатъчно основание за издаването на процесният АУПДВ, поради което съдът обосновано е отхвърлил жалбата на Р. срещу административния акт и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при гореизложените коригиращи мотиви. С оглед изхода на делото на Държавен фонд Земеделие следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,