Решение № 6818 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2704/2009 г.

Решение № 6818 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2704/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Илиян Савов Филипов и Румяна Савова Филипова чрез пълномощника им - адвокат Малина Владимирова против Решение № 875 от 17.11.2008 година по адм. дело № 357/2008 година на административен съд - София-град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата им срещу отказ № РД-54-61 от 30.10.2002 година на кмета на Столична община да отмени отчуждаването върху имот пл. № 11 (стар), кв. 314а в кв. Красно село. Релевират се доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че всички отчуждителни мероприятия в имота са реализирани. Липсва площ, свободна от застрояване и отговаряща на нормите за обособяване на самостоятелен парцел. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Образувано е по жалба от Илиян Савов Филипов и Румяна Савова Филипова против отказ № РД-54-61 от 30.10.2002 година на кмета на Столична община да отмени отчуждаването върху имот пл. № 11 (стар), кв. 314а в кв. Красно село, поради липса на изискванията на чл. 1, ал. 2 от материалния закон и неспазване условията на чл. 7, ал. 2 от него. Възразили са, че обезщетяването на тяхната наследодателка е парично, поради което не следва да се изпълняват особените изисквания на чл. 7 от закона. Другото им основно възражение е, че мероприятието не е обхванало целия имот. От него съществува свободна част от 254 кв. м., от която може да се образува самостоятелен парцел. Видно от данните по приложената административна преписка, административното производство е инициирано по искане на Иванка Крумова Филипова и Вера Крумова Дякова за отмяна на отчуждаването на процесния имот. В заявлението изрично са отразили, че имотът е застроен, но в по-голямата си част е свободен, тъй като са налице озеленяване и подземни гаражи. В хода на административното производство - през 2000 година тя е починала и оставила за свои наследници двамата жалбоподатели. Притежаваният в съсобственост със сестра й - Вера Крумова Дякова, застроен с жилищна сграда имот с площ от 585 кв. м. е отчужден с протокол № 5 от 8.02.1962 година за групово или кооперативно жилищно строителство на комплекс или отделни сгради. За същото мероприятие са отчуждени и останалите съседни имоти. Наследодателката на жалбоподателите е обезщетена парично, а нейната сестра с жилище. За дворното място е съставен акт за държавна собственост № 5795 от 12.12.1966 година. Сградата е съборена. От съдебно-техническата експертиза, съдът е приел, че мероприятията са реализирани. Съществува свободна от застрояване част от имота, която обаче е озеленена и не може да бъде годен обект на реституиране. По тези съображения е приел обжалваният отказ за законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. На първо място следва да се отбележи, че напълно излишно за конкретния правен спор се е оказало събирането на обилен доказателствен материал досежно вида обезщетение на наследодателката на жалбоподателите. Наистина такъв мотив в отказа да се отмени отчуждаването съществува. Той обаче касае втората заявителка - Вера Крумова Дякова. За нея са безспорни данните за обезщетяване с жилище и е задължително изпълнението на формалните условия на чл. 7 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. В същото време е безспорно обстоятелството, че другата отчуждена собственица - Иванка Крумова Филипова е обезщетена парично. На следващо място е необходимо да се посочи, че допуснатата съдебно-техническа експертиза не е способствала за изясняването на делото. Вместо да прецени градоустройствения статут на имота и наличието или липсата на реализирани мероприятия върху него, вещото лице е направило само контролно заснемане и фото снимки. Те не представляват доказателствено средство. Такова са само заключението и изготвената към него комбинирана скица. Въпреки това основните обстоятелства, върху които се прави преценката за наличието или липсата на материално правните предпоставки за отмяна на отчуждаването се установяват от останалите писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Налице е пълно съвпадение между служебната скица, изготвена за нуждите на административната преписка и тази на вещото лице. Поради това настоящата инстанция приема напълно поясненията към първата от тях за реализираните върху имота благоустройствени мероприятия: 143 кв. м. за блоково строителство; 126 кв. м. за улица и 314 кв. м. за озеленяване. От отразяванията и на двете скици е видно, че тази трета част от бившото дворно място попада в терен, предназначен за озеленяване. Това е естествен елемент от екологичната и природна среда на жилищните квартали. Поради това може да се обоснове извод, че бившият имот в своята цялост е зает от благоустройствените мероприятия. Неоснователни са доводите по касационната жалба, че след като вещото лице не е отразило озеленяване, съдът не може да приеме наличие на такова. Наличието на зелени площи в свободната от застрояване част от имота не е оспорена от наследодателката на жалбоподателите - заявителка по реституционната преписка. Още в заявлението тя и сестра й са описали озеленяване на имота и наличие на подземни гаражи. Дори и да се приеме заключението на вещото лице за наличие на 254 кв. м. - свободни от застрояване и улица, то отново не е налице една от предпоставките по чл. 1, ал. 2 от приложимия реституционен закон. Това е изискването от свободната част да може да се образува самостоятелен парцел при спазване на действащите правила и норми. Такива правила са уредени в разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ - имотите в градовете да имат площ не по-малка от 300 кв. м. Наличната площ от 254 кв. м. не отговаря на това императивно изискване. Недопустимо е в случая да се коментира потенциалната законова възможност, уредена в чл. 19, ал. 3 - минимално допустимата площ да се намали с 1/5. Това право е предоставено със закона само на компетентните технически органи и е в сферата на целесъобразно упражнявана административна дейност. Недопустимо е подобна редукция да се разпореди от съда, доколкото неговото решение е задължително за изпълнение от административния орган. По тези съображения обжалваното решение се явява правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение