Решение № 16646 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8098/2013 г.

Решение № 16646 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8098/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юр. Стефан Гачев, против решение № 2671 от 22.04.2013 г., постановено по адм. дело № 10798/2012 г. на Административен съд София - град. С него е отменено уведомително писмо изх. № 02-180-6500/2960 от 23.08.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфичното подпомагане, в частта му, с която е удържана сумата от 480 лева от оторизираната сума по Схемата за национални доплащания за крави с бозаещи телета, обвързани с производството (НДК). Със същото решение е изпратена преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция (РА) за ново произнасяне по отменената част на уведомителното писмо, в едномесечен срок от влизане на съдебното решение в сила, с указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно мотивите на решението. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде оставено в сила уведомителното писмо в оспорваната му част. Ответникът - Николай Любомиров Шеев, редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник против уведомително писмо с изх. № изх. № 02-180-6500/2960 от 23.08.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфичното подпомагане, в частта му, с която е удържана сумата от 480 лева от оторизираната сума по НДК. С оспорваното решение № 2671 от 22.04.2013 г., постановено по адм. дело № 10798/2012 г. на Административен съд София - град, е отменено уведомителното писмо в оспорваното му част и е изпратена преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА за ново произнасяне по отменената част на уведомителното писмо, в едномесечен срок от влизане на съдебното решение в сила, с указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно мотивите на решението. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че за удържаната сума от 480 лв. от оторизираната сума по НДК липсват мотиви в уведомителното писмо, поради което не е ясно какво е конкретното основание за удържане на тази сума. Посочил е, че правоотношенията между страните са гражданскоправни по представения договор № 18/112/01046/6.02.2009 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Позоваването на него от касационния ответник в първоинстанционното производство е неоснователно, тъй като задължението по него не е ликвидно /установено по основание и размер/ и изискуемо. Посочил е, че едва когато насрещните вземания са безспорни, може да се осъществи прихващане, като основанието за същото трябва изрично да бъде посочено в съответното уведомително писмо. Обжалваното решение е правилно. Действително се установява, че в процесното уведомително писмо относно удържаната сума от 480 лв. под Таблица № 2 от него, са изброени три хипотези, при наличието на която и да е от тях се удържа посочената сума. Това са: 1. санкции от предходни периоди или 2. недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или 3. приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. За удържаната сума от 480 лв. уведомителното писмо е немотивирано, тъй като не е посочено на коя от трите хипотези административният орган е удържал сумата, като не е посочено и фактическото и правно основание за това. Административният съд е бил изправен пред необходимостта да гадае и правилно е постановил отмяна, след като административният орган не е доказал осъществяването на фактическото основание и спазването на законовите изисквания при издаването на тази част от уведомителното писмо. Ако все пак се касае за третата хипотези - приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФ, то не е удостоверена тяхната изискуемост. Вземането е изискуемо, когато носителят му юридически обосновано може да иска от насрещната страна - длъжник, изпълнение на задължението й. Както правилно е приел първоинстанционният съд, правоотношенията за недължимо платена сума по договор № 18/112/01046/6.02.2009 г. са гражданскоправни. Изпратената покана за доброволно изпълнение на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и т. 4.8, б. "а" от договора, не прави вземането изискуемо. Не следва в рамките на административното производство да се изследва налице ли са основанията за разваляне на договора между страните, респ. налице ли да основанията за връщане на недължимо платеното по него. Освен това твърденията за недължимо платена сума по договора са направени едва в депозираното по делото становище от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебното заседание на 21.03.2013 г. Такива мотиви не се съдържат с оспорваното писмо, нито от документите, предхождащи или съпътстващи неговото издаване. Затова процесното уведомително писмо в оспорваната му част е незаконосъобразно, поради което като го е отменил и е върнал преписката на административния орган, съдът е приложил правилно материалния закон. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,