Решение № 9892 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13830/2018 г.

Решение № 9892 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13830/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на М. Дамянова от [населено място]срещу решение № 151 от 04.10.2018 г. по адм. д. № 110/2018 г. на Административен съд – Сливен. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, като постановена при допуснати съществени нарушения. Ответникът кмет на Община Сливен, чрез юрк. Мавродиева, излага в писмено възражение, доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно и съобразено с безспорно изяснената фактическа обстановка по делото. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № РД 15-300/20.02.2018 г. на кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж "жилищна сграда", находящ се в ПИ 2654, кад. район 282 по ПНИ на [адрес], с идентификатор 67338.405.32 по КККР на [населено място], изграден от М. Дамянова поетапно през 2006 г. на място на съществуваща сграда от 60 кв., описана в нот. акт от 2005 г. Прието е, че се касае за строеж, а не преустройство или основен ремонт, в която насока са били твърденията в жалбата, тъй като от приетите без оспорване две заключения на експертите /СТЕ и комплексна СТЕ/ е безспорно установено, че съществуващата сграда в имота към момента на закупуването му през 2005 г. от оспорващата е надстроявана и пристроявана като процесният незаконен строеж е с РЗП 632 кв. м., подробно описан по пера, етажи и квадратура. Не е установено наличие на проекти и на заварената в имота към 2005 г. сграда, поради което не се установява до каква степен е запазена и каква част от нея, като е безспорно, че от конструктивна страна тя е изцяло инкорпорирана в процесната жилищна сграда. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 1/18.01.2018 г., досежно параметрите на незаконния строеж и липсата на изискуемите строителни книжа /проекти и РС/ не са оборени в съдебното производство, а липсата на строителни книжа не се оспорва от жалбоподателката както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Следователно заповедта е издадена на съответно правно основание – чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, изграден през 2006 г., съставляващ сграда на основно застрояване в имота с конкретно описаните РЗП, етажност, фаза на довършени СМР и предназначение. Установено е също, че процесния строеж е извършен от оспорващата след закупуване на имота с описаната в нот. акт № 62 от 22.11.2005 г. н. д. № 232/2005 г. сграда от 60 кв. м. с приземен и първи етаж. Разпоредената за премахване с процесната заповед жилищна сграда е с РЗП 632 кв. м., от две части и два етажа и мансарден. Всички параметри на отделните тела и етажи са описани от комплексната техническа експертиза и в текстовата и в графичната част, като е безспорно установено, че съществувалата към 2005 г. сграда не е запазена, а изцяло или частично е инкорпорирана в незаконния строеж. Липсват и проекти за тази сграда. При горните установявания, решаващият правен извод на съда за безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Процесният незаконен строеж не може да се ползва от режима на търпимост както по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г. /, тъй като крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е "до 31.03.2001 г. " Неоснователни са твърденията, че са извършени преустройства или основен ремонт, а не нов строеж, тъй като дори да се приеме, че не е премахната в цялост или частично съществувалата сграда, което не е установено по делото, то тя е надстроена и пристроена, т. е. увеличен е обема й, което изключва "преустройство" и "основен ремонт". Освен това и за този вид строителни дейности е изискуемо РС. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед своевременно заявената претенция от ответника за разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в мин. размер от 100 лв, определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (редакция, ДВ, бр. 8/24.01.2017 г.) във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,