Решение № 6108 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1651/2019 г.

Решение № 6108 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1651/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Гарванска – съдия в Софийски районен съд, против Решение № 6764/19.11.2018 г., постановено по адм. дело № 4043 от 2017 г. по описа на Административен съд София – град. Поддържат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се неговата отмяна, както и на заповед № АС – 113/20.03.2017 г., издадена от и. ф. председателя на Софийски районен съд. Ответникът – председателят на Софийски районен съд не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава аргументирано становище за неоснователност на касационното оспорване и за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. При проверка на решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за основателна, по следните съображения: От фактическа страна пред административния съд е установено, че касационната жалбоподателка Х. Гарванска е съдия от Софийски районен съд, както и към датата на издаване на заповедта – 20.03.2017 година. По повод осъществяваната от магистрата правораздавателна дейност, в Софийски районен съд е постъпило писмо от заместник – председателя на Върховен касационен съд (ВКС) и председател на наказателна колегия, с изх. № Н – 13.03.2017 г. по описа на ВКС и съответно с вх. № 9001430 от 13.03.2017 г. по описа на Софийски районен съд. От прочита на съдържанието му е видно, че съдия Гарванска е забавила (с 20 дни) произнасянето по 9 искания на СРП за одобряване на протоколи от извършени действия по разследване по пр. пр. № 4219/2017 г. по описа на Софийска районна прокуратура. Със заповед № АС – 107/14.03.2017 г. на и. ф. председателя на Софийски районен съд и въз основа на така цитираното писмо, послужило като основание за започване на производство по чл. 327, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), на магистрата е предоставена възможност за становище по случая. Съгласно заповедта се касае за проверка относно забавено произнасяне от страна на съдията, по разпределените й дела, а именно: чнд № 2083/2017 г., чнд 2084/2017 г., чнд 2085/2017 г., чнд 2086/2017 г., чнд 2087/2017 г., чнд 2088/2017 г. (непосочено в заповед № АС – 107/14.03.2017 г.), чнд 2089/2017 г., чнд 2090/2017 г. и чнд 2091/2017 г., всички по описа на СРС, НО, 115 състав. Пред първоинстанционния съд е установено, че с разпореждане от 08.02.2017 г. съдия Гарванска е изискала от СРП материалите по случаите, както и разпитите на свидетелите. Доказателствата са постъпили в СРС на 10.02.2017 година. С определение от 23.02.2017 г. съдът е обединил за общо разглеждане делата и на същата дата се е произнесъл с краен съдебен акт. В хода на проверката съдия Гарванска прилага писмено становище с вх. № 9001799/17.03.2017 г., в което излага своите аргументи защо счита, че не е забавила разглеждането на делата. Изпълняващият длъжността председател на Софийски районен съд в рамките на своята дискреционна власт и на основание чл. 327 ЗСВ е издал заповед № АС-113/20.03.2017 г., с която е обърнато внимание на съдия Гарванска, за това, че е допуснала нарушения по движението и организацията на работата относно така посочените частни наказателни дела. Председателят на Софийски районен съд изтъква, че магистратът е забавил произнасянето с 20 дни, което е извън разумния срок, който е необходим за одобрението в хипотезата на чл. 161, ал. 2 и чл. 164, ал. 3 НПК. Като мотив е релевирано обстоятелството, че съдът е следвало да се произнесе незабавно. От приложените пред административния съд протоколи за избор на съдия докладчик се установява, че посочените по - горе 9 броя частни наказателни дела са били разпределени на съдия Гарванска, не както се твърди на 03.02.2017 г., а на 06.02.2017 година, т. е. обективно не е било възможно произнасяне по исканията на дата 03.02.2017 година. Според справка за натовареността на съдия Х. Гарванска за 2016 година, тя е била 246, 44 при отчитане и редуцирането на индексите за останалите несвършени в 2016 г., от предходни години дела, съответно през отчетния период на първите шест месеца на 2017 г. съдията е имал за разглеждане 364 броя наказателни дела. Административният съд е приобщил към доказателствата по делото картон заместител на всичките частни наказателни дела. От записите в тях е видно, че съдия Гарванска фактически е получила делата след изпълнение на дадените указания за изискване на преписките от Софийска районна прокуратура, а именно на дата 14.02.2017 година. Междувременно, със заповед № 563 от 14.02.2017 г. е разрешено от председателя на СРС ползването на платен годишен отпуск на съдията, за дните 16.02.2017 г. и 17.02.2017 г. включително. Въз основа на представената административна преписка, по която е издадена процесната заповед и събраните допълнително в хода на делото доказателства, административният съд е установил неправилно доказателствените факти, поради което е извел погрешен правен извод за нейната законосъобразност. В нормата на чл. 327 ЗСВ е разписано правомощието на административния ръководител в съответния орган на съдебната власт, да обръща внимание на съдиите, прокурорите и следователите за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им. При нейното тълкуване се приема в съдебна практика, че с тази разпоредба законодателят е предоставил възможност, когато нарушението на служебните задължения с оглед неговата тежест, обстоятелствата, при които е извършено, поведението на нарушителя и настъпилите (евентуално) вредни последици, не е значително, да не се ангажира дисциплинарната отговорност на магистрата, а със заповед на административния ръководител да му се обърне внимание. В хипотезата на чл. 327 ЗСВ административният ръководител е длъжен да изясни фактите и обстоятелствата, които са от значение по случая, както и да гарантира правото на защита на съдията, прокурора или следователя. По делото е прието, че председателят на Софийски районен съд е образувал производството по чл. 327, ал. 1 ЗСВ с надлежна заповед, за да се прецени дали на съдия Х. Гарванска следва да се обърне внимание. Административният ръководител правилно е приложил чл. 313, ал. 1 във вр. с чл. 313, ал. 2 ЗСВ и е предоставил възможност на магистрата да даде писмено становище по случая. Нормата на чл. 313, ал. 2 ЗСВ е императивна и се прилага в хипотезата на чл. 327 ЗСВ. Текстът визира гарантираното право на участие и защита на привлечения към дисциплинарна отговорност съдия, прокурор или следовател. Затова, след като председателят на Софийски районен съд е предоставил възможност на съдия Гарванска да се защитава, установявайки в последствие относимите за спора факти, е следвало да обсъди в заповедта и нейното становище, като изложи мотиви защо счита, че възражението (вх. № 9001799 от 17.03.2017 г. по описа на СРС) й е неоснователно. При мотивиране на акта административният ръководител е бил длъжен да прецени допуснатите забавяния от съдия Гарванска, с оглед на правораздавателната й дейност в Софийски районен съд, с нейната професионална натовареност за посочения в заповедта период от 20 дни, с обстоятелството, че процесните 9 частни наказателни дела (чнд № 2083/2017 г., чнд № 2084/2017 г., чнд № 2085/2017 г., чнд № 2086/2017 г., чнд № 2087/2017 г., чнд № 2089/2017 г., чнд № 2090/2017 г., чнд № 2091/2017 г., чнд № 2088/2017 г. не е упоменато) са й били разпределени в един и същи ден на 06.02.2017 година. Преписките по тях са били окомплектовани с необходимите материали, поискани от СРП, едва на дата 10.02.2017 г., а делата са предоставени обратно на съдията на 14.02.2017 г., респ. на съдия Гарванска е бил разрешен платен годишен отпуск за 16.02.2017 г. и 17.02.2017 година. Председателят на СРС издавайки процесната заповед, не е съобразил тези обстоятелства, не е обсъдил възражението на съдия Гарванска, а се е произнесъл досежно професионалната й дейност и е приел немотивирано, че е налице забавяне на произнасянето по исканията с правно основание чл. 161, ал. 2 и чл. 164, ал. 3 НПК, извън разумния срок. Според съдържанието на заповедта на съдията е обърнато внимание за забавено произнасяне по общо 9 броя дела, а фактически нарушението би следвало да е само едно, защото съдия Гарванска на 23.02.2017 г. е обединила делата в едно дело № 2083/2017 г. и веднага на същия ден е постановила своето определение. В случая е било необходимо административният ръководител да установи дали тежестта на нарушението е в резултат на съществени пропуски и недостатъци в работата на съдия Гарванска, невъзможността да планира своевременно обема на работа или се дължи на други причини, довели до твърдяното забавяне в постановяване на крайния съдебен акт от дата 23.02.2017 година. Възприетите доказателствени факти по делото пред Административен съд София – град, обосноват извод за несъразмерност на наложеното със заповед № АС – 113/20.03.2017 г. "обръщане на внимание", с тежестта на допуснатото нарушение. В случая ако бяха изяснени от председателя на СРС, причините за забавянето на произнасянето по делото от страна на съдия Гарванска, щеше да се установи по безспорен начин и степента на укоримост на поведението на магистрата. Последното обстоятелство във всички случаи е необходимо условие, от една страна заповедта по чл. 327 ЗСВ да осигури необходимата отчетност на съдебната власт в полза на гражданите, а от друга страна да не се извършват действия спрямо магистрата, които могат да накърнят неговата чест и професионална репутация. Следва да се приеме, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, защото не е издадена в предвидената от закона форма, т. е. не е мотивирана и е постановена в противоречие с материалния закон. По тези съображения настоящият съдебен състав достига до извод, че като е отхвърлил подадената до него жалба и е приел, че заповедта е законосъобразна, първоинстанционният административен съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и след отмяната на порочното съдебно решение съдът следва да постанови друго, с което да отмени издадената по чл. 327 от Закона за съдебната власт заповед на председателя на Софийски районен съд. Воден от гореизложеното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение