Решение № 10489 от 24.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2935/2010 г.

Решение № 10489 от 24.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2935/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Петя Койкова, в качеството й на процесуален представител на Николай Йорданов, управител на "Лиди - Р" АД, срещу решение № 600 от 29.12.2009 г. по адм. дело № 280 по описа за 2009 г. на административния съд - Велико Търново. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, които могат да се квалифицират като нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решение, постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ"-гр. Велико Търново оспорва същата чрез становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил РА № 150800599 от 14.11.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Плевен, потвърден в обжалваната част с решение № 108 от 19.. 03.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Велико Търново. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на акционерното дружество, като спорът по административен и съдебен ред е относно облагането по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди м. 11 и м. 12.2006 г. и по ЗДДС за данъчни периоди м. 01. и м. 02.2007 г., като е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 9 от ЗДДС по повод 8 броя фактури, издадени от "Бултехнострой" ЕООД. Размерът на отказаното право е общо 9 912.00 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 2 589.90 лв. В мотивите на съдебния акт е установена фактическата страна по спора, като е отчетено, че предметът на фактурите е "плащане по договор", "съгласно договор" и "плащане съгласно договор". Органът по приходите е приел, че фактурите не материализират реални доставки, понеже не отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗСч, като не съдържат информация относно счетоводното регистрираната стопанска операция; с оглед изискванията на чл. 31 от ППЗДДС (отм.), чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС и СС-18 "Приходи" не е установена меродавната дата на данъчното събитие; представеният протокол обр. 19 от 29.12.2006 г. не може да бъде обвързан с фактурите от м. 11. и м. 12.2006 г. и договора от 1.10.2006 г. относно стойността в него и клаузите на същия; договорът от 1.10.2006 г. е сключен с лице, представител на доставчика, вписан след това, поради което е създаден за целите на ревизията; разчетно-платежните документи във връзка с кадровата обезпеченост първоначално са били без подписи на лицата, посочени в тях, респ. не доказват получаване на възнаграждение. Според органа не е налице съпоставимост на разхода като част от общите разходи със сумите по договора и фактурите, понеже съгласно договореното разходът следва да е формиран изцяло от тези, без такива за материали. В хода на съдебното производство са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК представените хронологични регистри, оборотни ведомости, разчетно-платежни документи, договорът от 1.10.2006 г., приложение № 1 към него, протоколи № 1 от 26.01.2007 г., № 2 от 1.02.2007 г., № 3 от 20.02.2007 г. и сметката опис на акт обр. 19 за изпълнени СМР. С оглед на това оспорване и поради неангажиране на доказателства в лицето на жалбоподателя, който носи доказателствената тежест, съдът не е ценил посочените доказателства. Съдът е обсъдил и назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена след преглед и на счетоводството на доставчика, като не е кредитирал същата, понеже се обосновава на посочените документи, които са оспорени, а и с оглед факта, че експертът не е установил каква част от разходите за посочените данъчни периоди е съпоставима с разходите по процесните фактури, понеже са водени общо. Освен това експертизата не е отговорила на спорния въпрос относно отчитането на съпоставимите разходи при доставчика във връзка с отчетените при него приходи, с оглед преценяване приложението на СС-18 "Приходи", във връзка с чл. 31 от ППЗДДС. Освен това не е доказано предаването на материалите от страна на получателя на услугата на доставчика, съобразно условията на договора от 1.10.2006 г., който е оспорен успешно. Приложение № 1 към него не дава точните параметри на предмета на договора, понеже не съдържа количествено показатели. Представеният протокол обр. 19 от 29.12.2006 г. не може да обоснове процесните доставки, понеже наличието му предпоставя фактуриране на същите, а не обратното. По отношение на договора от 9.01.2007 г., след като не е оспорен, съдът го е ценил, но приема, че предметът на същия не се явява доказан с оглед липсата на годни поради оспорването им доказателства. Освен това посочените в експертизата доказателства, на които експертът се е позовал не са събрани като доказателства по делото. Съдът е обсъдил и представения РА, изготвен на прекия доставчик, като е приел, че същият не обосновава законосъобразност на процесния РА, понеже той е съставен в производство по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК при наличие на обстоятелство по ал. 1, т. 4 от цит. разпоредба - непредставяне на счетоводна информация на ревизиращия екип. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като не се установяват твърдяните от касатора нарушения. Касационното възражение е относно неправилно ценене на доказателствата, като е свързано с анализиране на приложените от административния орган норми, което по съдържание представлява преповтаряне съдържанието на първоинстанционната жалба, на която е даден отговор с постановеното съдебно решение. Другото касационно възражение е относно неправилно тълкуване и прилагане на новите разпоредби, тези от ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г. относими към част от предмета на спора и по естеството си също представляват извод относно преценяването им конкретно в спора. От съдържанието изцяло на касационната жалба не може да се извлече довод във връзка с основния спорен момент по делото, а именно липсата на реалност на процесните доставки и наличието на отчетени съпоставими и надлежно измерими разходи във връзка с отчетените приходи при доставчика. В тази връзка следва да се отбележи, че преценката на съда относно доказателствата, събрани пред него, след като са оспорени, както и обсъжданата експертиза, изслушана по делото, е правилна и съответства на фактически установеното по делото. Не се спори, че са издадени фактури от посочения пряк доставчик, не се спори относно счетоводното третиране на същите, както и че те не съдържат реквизитите, съгласно чл. 7 от ЗСч. Нарушен е счетоводният принцип на съпоставимост на направените разходи и приходите от определена дейност, съгласно чл. 31 от ППЗДДС (отм.) и чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС, във връзка с СС-18 "Приходи". Не са представени никакви доказателства относно направени разходи, вложени материали и труд за извършване на процесните СМР-а. Съобразно изложеното следва да се приеме, че обжалваното съдебно решение е правилно и следва да се остави в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение