Решение № 8971 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6379/2012 г.

Решение № 8971 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6379/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на ДНСК - София, представлявана от гл. експерт Асенова, против решение № 1265/9.03.12 г. по адм. д. № 5060/11 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът "Рила Лейк" - АД в писмени бележки на адв. Роков, надлежно упълномощен от изп. директор на дружеството Лафчис, поддържа доводи за неоснователност на касационното оспорване, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски. Ответникът "Сентрал Юръп Груп" АД - София не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по същество по следните съображения: Оспорена пред първата инстанция е Заповед № РД-14-34/2.05.11 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ зам.-началникът на ДНСК - София е наредил премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "фуражен склад", изпълнен в ПИ № 1655, идентичен с ПИ № 000673 ПИ, м. "Татарски брод", землище яз. Искър. За да постанови оспореното с касационната жалба отменително заповедта решение, Административен София - град е приел, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, довело до неизясненост на фактите по преписката и липсата на предмет. Констатациите в административната преписка са обсъдени в съвкупност с неоспореното писмено заключение на съдебно техническа експертиза, включено в доказателствения материал по делото в унисон с процесуалните норми по чл. 195 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложим на основание препращащата норма на чл. 144 АПК. Изводът за незаконосъобразност на административния акт е основан на установяването, че ПИ № 1655, идентичен с ПИ № 000673, м. "Татарски брод" е незастроен, а намиращата се в съседния ПИ 1657, също собственост на дружеството, стопанска сграда е търпима в хипотезата на § 16, ал. 1 ПРЗУТ. Касационните доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон /чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК/ са неоснователни. Императивната норма на чл. 35 АПК задължава административния орган да издаде индивидуалния административен акт след всестранно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. При издаване на процесната заповед това процесуално правило не е спазено, тъй като безспорно е установено, че поземленият имот, посочен като местонахождение на строежа е незастроен. Обстоятелството, че и съседният поземлен имот, в който са констатирани стопански сгради, вкл. фуражен склад /със застроена площ, различна от посочената/ е също собственост на дружеството не санира пропуска в заповедта, тъй като факта на притежание и на съседния имот от същото юридическо лице е случаен. Без значение в тази връзка е обстоятелството, че между двата имота липсва материализирана граница. Независимо от установяването, че имот № 1655 е незастроен, от което следва извода, че административният акт няма предмет, съдът е изследвал намиращият се в съседния ПИ 1657 фуражен склад и обосновано е приел, че същият е търпим в хипотезата на § 16, ал. 1 ПРЗУТ. Правилно е твърдението на касатора, че кадастралната карта и регистър са динамични и отразяват промените в поземлените имоти, така както се установяват на място в даден момент, но тук се пропуска категоричната констатация, че сградата е нанесена с обозначение "МС" в к. л. № Г-29-12-Б, изработен през 1986 г., действащ и понастоящем. С оглед изложеното касационното оспорване е неоснователно. Атакуваното решение като постановено в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон следва да бъде оставено в сила. Независимо от този резултат разноски на ответника по касация "Рила Лейк" АД не следва да се присъждат пред вид факта, че страната не е представила надлежни писмени доказателства, че такива действително е сторила в касационното производство. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение,