Решение № 9593 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3905/2010 г.

Решение № 9593 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3905/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на Велика Павлова Каварджикова и Никола Павлов Каварджиков срещу решение № 1688/15.12.2009 г. постановено по адм. дело № 1361/2007 г., към което е присъединено адм. д. № 1362/2007 г. на Административен съд - гр. Пловдив, VI състав, в частта, в която е отхвърлена жалбата им против Заповед № ОА-1909/25.07.2007 г. и Заповед № ОА-1910/25.07.2007 г., издадени от Кмета на Община Пловдив относно определените задължения за такса битови отпадъци за 2005 г. и за 2006 г. в размер общо на 143.54 лв. и лихва за просрочие върху тях, изчислена към 11.07.2007 г. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата, касаторите молят да бъде отменено решението на АС-Пловдив в обжалваната част. Ответникът - Кметът на община Пловдив не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения подробно изложени в хода по същество на делото. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПK, но разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на Велика Павлова Каварджикова и Никола Павлов Каварджиков против Заповед № ОА-1909/25.07.2007 г. и Заповед № ОА-1910/25.07.2007 г., издадени от Кмета на Община Пловдив, в частта относно определените им задължения за такса битови отпадъци за 2005 г. и за 2006 г. в размер общо на 143.54 лв. и лихва за просрочие върху тях, изчислена към 11.07.2007 г., АС - Пловдив е приел, че същите са законосъобразно определени, което се потвърждава и от приетата по делото експертиза. Констатирано е, че в случая жалбоподателите не са представили изискуеми от Наредбата доказателства за това, че имотът не се ползва за периода 2005-2006 г., а представеното съдебно решение на ПОС /л. 280-284/ няма данни да е влязло в сила и осъдителния диспозитив касае период 01.01.1995 г. -17.04.2000 г.. Така постановеното решение в обжалваната част е правилно. Безспорно по делото е установено, че с Декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ вх. № 0301-786/13.08.1999 г. /л. 11-24/, жалбоподателите са декларирали обстоятелството на притежаван недвижим имот, във връзка с който е представен констативен нотариален акт № 128, т. 5, н. д. № 5648 от 31.05.1993 г. за собственост на имот № 1003, кв. 16 по плана на ЖК "Кишинев", гр. Пловдив, като незастроеното място е в строителни граници на гр. Пловдив. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ таксата се заплаща от собственика на имота, а при учредено вещно право на ползване - от ползвателя, според одобрените от общинския съвет разходи за съответната година за всяка от дейностите по чл. 62. Предвид извършване от страна на общината на визираните в чл. 62 от ЗМДТ четири вида услуги, таксата се явява дължима за периода 2005-2006 г. За да бъдат опровергани констатациите по процесните заповеди относно дължимостта на ТБО е необходимо представянето на доказателства за извършено плащане /чл. 2 от ЗМДТ/. Такива доказателства в случая за периода 2005 - 2006 г. не са представени. Въз основа на събраните по делото доказателства, включително и приетото експертно заключение, правилно съдът е приел, че двамата жалбоподатели, в качеството им на съсобственици на процесния недвижим имот, дължат определената им ТБО за периода 2005 г., 2006 г. Не са налице данни същата да е заплащана от други лица - ползватели на имота. При липса на доказателства по чл. 20в от наредбата и на такива по смисъла на чл. 71 от ЗМДТ във вр. с твърденията, обуславящи освобождаването от заплащане на ТБО, обоснован се явява извода на съда за дължимост на ТБО за периода 2005 - 2006 г. Настоящият състав намира, че АС - Пловдив е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. С оглед горното, следва да бъде прието, че решението на административния съд в обжалваната част не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, първо " А" отделение