Решение № 2181 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6660/2009 г.
ВАСIII отделение18.02.2010 г.докладчик Ваня Пунева
Диспозитив
Оставя в сила решение № 23/12.03.2009 г., постановено по адм. дело № 589/2008 г. по описа на Административен съд - град Добрич. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2181 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6660/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, срещу решение № 23 от 12.03.2009 г., постановено по адм. дело № 589/2008 г. по описа на Административен съд - град - Добрич, с което е отхвърлена жалбата му. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост. Касаторът моли да се отмени решението и вместо него да се постанови друго по същество, с което се задължи ответника да върне надвзетите суми вместо 0.9 ст., както е правилно, а не 0.12 ст., представляващи разходи за получаване на обществена информация. Ответникът по касационната жалба - не се представлява и не взема отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в законоустановения четиринадесетдневен срок по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество на наведените касационни основания, същата е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията срещу Решение № 7/8.09.2008 г. на и. д. председател на Административен съд гр. Варна, с което на оспорващия е предоставен достъп до обществена информация - извлечение от протокол по избор на докладчик, в частта относно адм. д. № 2019/2008 г. по описа на съда. Със същото решение е определен разход за предоставяне на информацията на хартиен носител - 0.12 ст. Решението е обжалвано в частта относно определените разходи, които според касатора следва да бъдат 0.9 ст. За да отхвърли жалбата срещу обжалваната част на описаното решение, решаващият съд е приел, че оспорваното решение е издадено в съответствие с материалния закон. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че атакувания акт - решение от 8.09.2008 г. на съдия от АС - Варна, с което са определени разходи са предоставяне на обществена информация по реда на чл. 40 от ЗДОИ, е законосъобразен. Актът включва подробно логическо и систематическо тълкуване на относими към заявлението нормативни разпоредби, чийто анализ обуславя извод, че с него е даден отговор защо следва да се събират разходите по предоставяне на исканата информация, като е цитирана и Заповед № 10 на МФ от 10.01.2001 г. Обществената информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. В мотивите на решението е посочено, че исканите средства са необходими за разпечатването на информацията по реда на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, на хартиен носител. Няма пречка, ако жалбоподателят е искал да получи тази информация по друг ред, да не заплаща такса за издаден препис и разпечатване. Самите такси са определени със заповед на финансовия министър за предоставяне на информация по ЗДОИ. Плащането на определените в заповедта средства не прегражда правото на страната до получаване на обществена информация, като касаторът дори не е посочил кой текст от закона е нарушен. Съдът подробно е изяснил релевантните за предмета на съдебен контрол факти. Обсъдил е същите ведно със становищата на страните и приложимата правна уредба, за което е изложил обосновани мотиви споделящи се и от настоящата съдебна инстанция. Подробно в решението си съдът е изяснил дори понятията "разпечатка " и "ксерокопие", използвани в цитираната заповед и разяснени подробно в съответствие с Българския тълковен речник. Предвид изложеното не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на решение обжалваното. Като е приел, че оспореното решение с което е даден достъп до обществена информация и са определени разходите за това, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,